Правителството обсъжда варианти да финансира със средства от националния бюджет поне на част от проектите, спрени от Европейската комисия, стана ясно след заседанието на управляващата коалиция в Банско. Информациите за това обаче все още са противоречиви и не става ясно за кои програми иде реч.
Според източници на "Дневник", участвали в срещата, на този етап разчетите на финансовото министерство показват, че още наесен може да се използват поне 1.4 млрд. лв., като сумата може и да се увеличи. По данни на финансовото министерство за първите шест месеца е натрупан 3.869 млрд. лв. излишък, за сравнение - за същия период на миналата година сумата бе 2.161 млрд.
Според премиера Сергей Станишев двете основни направления, за които ще се дават средства, са инфраструктурни проекти и повишаване на доходите на пенсионерите. По думите му министрите и шефовете на агенции ще преценяват кои проекти са най-приоритетни, за да се финансират с излишъка. Решението за излишъка ще се вземе през септември.
БТА се позовава на министъра на финансите Пламен Орешарски, който е заявил, че държавата има възможности да плати вместо ЕС и различните мерки и програми имат различен режим. Дори и държавата да използва такива ресурси, това ще представлява префинансиране и се надяваме, че когато спрените мерки бъдат деблокирани, средствата ще бъдат възстановени, добавил Орешарски.
В. "Труд" обаче цитира премиера Сергей Станишев, според когото няма да се харчи излишъкът от бюджета. За социална политика и инфраструктура ще се похарчат пари само от структурния резерв, който е 300 млн. лв. и от иракския дълг (350 млн. долара). От тях ще се финансират и и започнатите проекти по спрените програми САПАРД и ФАР.
Националният бюджет може да поеме проектите по ФАР, което всъщност вече започна да се случва. Част от тях България сама замрази, а друга част са застрашени, след като Брюксел отне акредитацията на две агенции - тази в МФ и тази в регионалното министерство. Ако все пак не успеят да покрият критериите за акредитациите, проектите ще бъдат платени от националния бюджет е казала Меглена Плугчиева, според в. СЕГА.
Ще припомним, че за довършването на 10-те проекта по ФАР, спрени от националния ръководител след доклада на KPMG, кабинетът преди 10 дни вече отпусна 47 млн. лв.
Що се отнася до САПАРД, ще бъде искано разрешение от ЕК спрените проекти да бъдат финансирани от националния бюджет. Този проблем е особено чувствителен, тъй като фермерите теглят заеми за проектите и парите от САПАРД постъпват, след като бъдат направени разходите. Пред в. "Дневник" Плугчиева казва: "Най-лошият сценарий е да не се възстановят парите от САПАРД. Тогава всичко ще трябва да се разплаща само с национални средства." Страната ни ще иска и удължаване на сроковете по САПАРД с една година, тъй като ако не го получим, ще бъдат загубени проекти за около 200 млн. евро. Програмата приключва към края на тази година, както и двата меморандума по ФАР, които изтичат през ноември.
Националните плащания по ИСПА текат и в момента, а проектът за АМ "Люлин" не е спиран, станало ясно в Банско.
Според източници на "Дневник", участвали в срещата, на този етап разчетите на финансовото министерство показват, че още наесен може да се използват поне 1.4 млрд. лв., като сумата може и да се увеличи. По данни на финансовото министерство за първите шест месеца е натрупан 3.869 млрд. лв. излишък, за сравнение - за същия период на миналата година сумата бе 2.161 млрд.
Според премиера Сергей Станишев двете основни направления, за които ще се дават средства, са инфраструктурни проекти и повишаване на доходите на пенсионерите. По думите му министрите и шефовете на агенции ще преценяват кои проекти са най-приоритетни, за да се финансират с излишъка. Решението за излишъка ще се вземе през септември.
БТА се позовава на министъра на финансите Пламен Орешарски, който е заявил, че държавата има възможности да плати вместо ЕС и различните мерки и програми имат различен режим. Дори и държавата да използва такива ресурси, това ще представлява префинансиране и се надяваме, че когато спрените мерки бъдат деблокирани, средствата ще бъдат възстановени, добавил Орешарски.
В. "Труд" обаче цитира премиера Сергей Станишев, според когото няма да се харчи излишъкът от бюджета. За социална политика и инфраструктура ще се похарчат пари само от структурния резерв, който е 300 млн. лв. и от иракския дълг (350 млн. долара). От тях ще се финансират и и започнатите проекти по спрените програми САПАРД и ФАР.
Националният бюджет може да поеме проектите по ФАР, което всъщност вече започна да се случва. Част от тях България сама замрази, а друга част са застрашени, след като Брюксел отне акредитацията на две агенции - тази в МФ и тази в регионалното министерство. Ако все пак не успеят да покрият критериите за акредитациите, проектите ще бъдат платени от националния бюджет е казала Меглена Плугчиева, според в. СЕГА.
Ще припомним, че за довършването на 10-те проекта по ФАР, спрени от националния ръководител след доклада на KPMG, кабинетът преди 10 дни вече отпусна 47 млн. лв.
Що се отнася до САПАРД, ще бъде искано разрешение от ЕК спрените проекти да бъдат финансирани от националния бюджет. Този проблем е особено чувствителен, тъй като фермерите теглят заеми за проектите и парите от САПАРД постъпват, след като бъдат направени разходите. Пред в. "Дневник" Плугчиева казва: "Най-лошият сценарий е да не се възстановят парите от САПАРД. Тогава всичко ще трябва да се разплаща само с национални средства." Страната ни ще иска и удължаване на сроковете по САПАРД с една година, тъй като ако не го получим, ще бъдат загубени проекти за около 200 млн. евро. Програмата приключва към края на тази година, както и двата меморандума по ФАР, които изтичат през ноември.
Националните плащания по ИСПА текат и в момента, а проектът за АМ "Люлин" не е спиран, станало ясно в Банско.