Олимпийските игри са специалното събитие с най-дълга история. Годината на първото им провеждане не е известна, а за произхода им съществуват няколко теории.
Според един древногръцки мит, след като Херкулес изчистил Авгиевите обори, Авгий се отметнал и не пожелал да му даде обещаната награда. Затова Херакъл наказал жестоко царя и в чест на победата си основал Големите олимпийски игри. Според друго предание боговете предсказали на пизанския цар Еномай, че ще умре, когато се омъжи дъщеря му, и той всячески се стараел да осуети брака й. Обявил, че ще приеме за зет кандидата, който го победи в надбягване с колесници и именно тези състезания били смятани за начало на Олимпийските игри. Друг мит гласи, че след като спечелил Троянската война, през 1250 г. пр. Хр., Ахил организирал Олимпийски игри в чест на геройски загиналия си пълководец Патрокъл.
С най-голямо доверие от историците обаче се ползва легендата за Ифит - цар на древната област Елида, намираща се на полуостров Пелопонес. През 884 г. пр. Хр. царят се допитал до Делфийския оракул за съвет какво трябвало да се направи, за да се спаси населението на Гърция от гражданска война и върлуващите смъртоносни болести. Било му отговорено, че трябва да се възстановят Олимпийските игри. Същата година било сключено Свещено примирие между царете на Спарта, Пиза и Елида, според което земите на Елида и град Олимпия, където се организирали игрите, се обявявили за свещени и неприкосновени. Провъзгласен бил свещен месец на игрите, през който по тези места е било забранено преминаването на въоръжени хора, а нарушителите са били глобявани.
В тези векове на постоянни размирици и борби военните действия са били прекратявани поне веднъж на четири години. Игрите са били смятани за толкова неприкосновени и свещени, че хиляди зрители са наблюдавали боксовите мачове на олимпийския стадион, в момент, в който Гърция е била застрашена от персийската инвазия през 480 г. пр. Хр.
Първите материални свидетелства за провеждането на Олимпийските игри датират от 776 г. пр. Хр., откогато започнало съставянето на списъци на победителите. В началото те представлявали религиозни церемонии в чест на Зевс и съвпадали с лятното слънцестоене и най-топлите месеци в годината точно преди пребирането на реколтата. Провеждали се в един единствен ден, изпълнен с церемонии и само едно състезание на градския стадион.
С течение на времето дните станали седем, като първият и последният били посветени на култови обреди и жертвоприношения. Състезанията нараснали на 18, като включвали бягане на различни разстояния, бягане в пълно снаряжение, юмручен бой, скокове, борба, хвърляне на диск, конни надбягвания и др. Имали право да участват само свободни гърци, които са пълноправни граждани, неопетнени от кръвни престъпления. По-късно било разрешено участието също и на македонци и римляни. Като наблюдатели се допускали и варвари, девойки и жрицата на храма до стадиона. На останалите жени било забранено да присъстват, като дори били заплашени от смъртно наказание.
На Игрите художници, поети и учени имали възможност да запознават многобройната публика със своите произведения, но за тази си дейност не получавали награди. Победителите били награждавани с венец от маслинови клонки, а трикратните първенци имали право да си поставят статуя в светилището, да не плащат данъци и да се хранят на държавни разноски в градския дом.
През 394 г. сл. Хр. византийският император Теодор I забранил Игрите, тъй като в ерата на Християнството те били смятани за езически. Дотогава в тях вече участвали професионални спортисти, които се подготвяли цяла година и се състезавали за парични награди. Едно от седемте чудеса на света - храмът и статуята на Зевс от Фидий, храмът на Хера, свещените олтари били опожарени от Теодор II, а след сто години земетресение и последвалото го наводнение погребали всичко под дебел слой пръст и наноси. През 1766 г. археологът Ричард Чандлър преоткрива свещените места за света.
Сто години по-късно, завладян от обаянието на митичните Олимпийски игри в Гърция, барон Пиер дьо Кубертен решава да ги възроди. Роден на 1 януари 1863 г. в Париж, младият Кубертен се интересува силно от литература, педагогика и социология. Същевременно той е запален спортист - тренира бокс, гребане, фектовка и езда. На 24 годишна възраст решава, че не желае да гради военна или дипломатическа кариера, каквато е била традицията в семейството му, а иска да се посвети на педагогиката.
От 1887 г. Кубертен става главен инициатор за създаването на училищни спортни дружества и за да предаде на спорта една черта на благородство и универсалност, възприема идеята за възобновяване на Олимпийските игри. На 25 ноември 1892 г. по време на заседание за отчитане резултатите на Съюза на френските спортни дружества, той за пръв път оповестява своята идея, която обаче е приета с неразбиране. Пиер дьо Кубертен не се обезкуражава и през 1894 г. по негова молба съюзът свиква всичките значителни спортни дружества в света на международен конгрес, за да се разискват правилата и регламентите, аматьоризмът и възстановяването на Олимпийските игри.
Конгресът започва своята работа на 16 юни в Париж и заседава в продължение на 8 дни. Заседанията се провеждат в големия амфитеатър на Сорбоната в присъствието на 2000 души. На 23 юни 1894 г. проектът за възстановяване на игрите, представен от Кубертен, се приема единодушно от представителите на 12 страни от Европа и Америка. В основата на Олимпийските игри обаче вече стоят новите принципи на универсалността и интернационалността, чужди на древните гърци, т. е. те стават достъпни за всички народи без разлика на верски, расови и политически убеждения.
Конгресистите избират още Международен олимпийски комитет (МОК), на когото възлагат задачата да работи за развитието на Олимпийското движение. Основно задължение на този комитет става организирането на Игрите от I Олимпиада в Атина през 1896 г. Кубертен става президент на МОК през 1896 г. и задържа този пост 29 години. През 1906 г. баронът предлага да се учреди конкурс по изящните изкуства, който да бъде включван в самата олимпийска програма по подобие на древна Елада.
По време на Игрите от IV Олимпиада в Лондон, 1908 г., пенсилванският епископ завършва своята проповед с думите: "...най-същественото в Олимпийските игри е не да спечелиш, а да участваш". А в друга реч Кубертен добавя: "... тъй като същественото в живота е не да победиш, а добре да се бориш" - сентенция, превърнала се в кредо на Олимпийските игри.
Въпреки че не одобрява участието на жените в състезанията, Кубертен до край отстоява идеалите на Олимпизма, които обединяват спортистите и народите по света в мирно тържествуване и съревнование. Баронът умира в Женева през 1937 г., но остава завинаги в историята като човекът, положил основите на съвременното Олимпийско движение.
Според един древногръцки мит, след като Херкулес изчистил Авгиевите обори, Авгий се отметнал и не пожелал да му даде обещаната награда. Затова Херакъл наказал жестоко царя и в чест на победата си основал Големите олимпийски игри. Според друго предание боговете предсказали на пизанския цар Еномай, че ще умре, когато се омъжи дъщеря му, и той всячески се стараел да осуети брака й. Обявил, че ще приеме за зет кандидата, който го победи в надбягване с колесници и именно тези състезания били смятани за начало на Олимпийските игри. Друг мит гласи, че след като спечелил Троянската война, през 1250 г. пр. Хр., Ахил организирал Олимпийски игри в чест на геройски загиналия си пълководец Патрокъл.
С най-голямо доверие от историците обаче се ползва легендата за Ифит - цар на древната област Елида, намираща се на полуостров Пелопонес. През 884 г. пр. Хр. царят се допитал до Делфийския оракул за съвет какво трябвало да се направи, за да се спаси населението на Гърция от гражданска война и върлуващите смъртоносни болести. Било му отговорено, че трябва да се възстановят Олимпийските игри. Същата година било сключено Свещено примирие между царете на Спарта, Пиза и Елида, според което земите на Елида и град Олимпия, където се организирали игрите, се обявявили за свещени и неприкосновени. Провъзгласен бил свещен месец на игрите, през който по тези места е било забранено преминаването на въоръжени хора, а нарушителите са били глобявани.
В тези векове на постоянни размирици и борби военните действия са били прекратявани поне веднъж на четири години. Игрите са били смятани за толкова неприкосновени и свещени, че хиляди зрители са наблюдавали боксовите мачове на олимпийския стадион, в момент, в който Гърция е била застрашена от персийската инвазия през 480 г. пр. Хр.
Първите материални свидетелства за провеждането на Олимпийските игри датират от 776 г. пр. Хр., откогато започнало съставянето на списъци на победителите. В началото те представлявали религиозни церемонии в чест на Зевс и съвпадали с лятното слънцестоене и най-топлите месеци в годината точно преди пребирането на реколтата. Провеждали се в един единствен ден, изпълнен с церемонии и само едно състезание на градския стадион.
С течение на времето дните станали седем, като първият и последният били посветени на култови обреди и жертвоприношения. Състезанията нараснали на 18, като включвали бягане на различни разстояния, бягане в пълно снаряжение, юмручен бой, скокове, борба, хвърляне на диск, конни надбягвания и др. Имали право да участват само свободни гърци, които са пълноправни граждани, неопетнени от кръвни престъпления. По-късно било разрешено участието също и на македонци и римляни. Като наблюдатели се допускали и варвари, девойки и жрицата на храма до стадиона. На останалите жени било забранено да присъстват, като дори били заплашени от смъртно наказание.
На Игрите художници, поети и учени имали възможност да запознават многобройната публика със своите произведения, но за тази си дейност не получавали награди. Победителите били награждавани с венец от маслинови клонки, а трикратните първенци имали право да си поставят статуя в светилището, да не плащат данъци и да се хранят на държавни разноски в градския дом.
През 394 г. сл. Хр. византийският император Теодор I забранил Игрите, тъй като в ерата на Християнството те били смятани за езически. Дотогава в тях вече участвали професионални спортисти, които се подготвяли цяла година и се състезавали за парични награди. Едно от седемте чудеса на света - храмът и статуята на Зевс от Фидий, храмът на Хера, свещените олтари били опожарени от Теодор II, а след сто години земетресение и последвалото го наводнение погребали всичко под дебел слой пръст и наноси. През 1766 г. археологът Ричард Чандлър преоткрива свещените места за света.
Сто години по-късно, завладян от обаянието на митичните Олимпийски игри в Гърция, барон Пиер дьо Кубертен решава да ги възроди. Роден на 1 януари 1863 г. в Париж, младият Кубертен се интересува силно от литература, педагогика и социология. Същевременно той е запален спортист - тренира бокс, гребане, фектовка и езда. На 24 годишна възраст решава, че не желае да гради военна или дипломатическа кариера, каквато е била традицията в семейството му, а иска да се посвети на педагогиката.
От 1887 г. Кубертен става главен инициатор за създаването на училищни спортни дружества и за да предаде на спорта една черта на благородство и универсалност, възприема идеята за възобновяване на Олимпийските игри. На 25 ноември 1892 г. по време на заседание за отчитане резултатите на Съюза на френските спортни дружества, той за пръв път оповестява своята идея, която обаче е приета с неразбиране. Пиер дьо Кубертен не се обезкуражава и през 1894 г. по негова молба съюзът свиква всичките значителни спортни дружества в света на международен конгрес, за да се разискват правилата и регламентите, аматьоризмът и възстановяването на Олимпийските игри.
Конгресът започва своята работа на 16 юни в Париж и заседава в продължение на 8 дни. Заседанията се провеждат в големия амфитеатър на Сорбоната в присъствието на 2000 души. На 23 юни 1894 г. проектът за възстановяване на игрите, представен от Кубертен, се приема единодушно от представителите на 12 страни от Европа и Америка. В основата на Олимпийските игри обаче вече стоят новите принципи на универсалността и интернационалността, чужди на древните гърци, т. е. те стават достъпни за всички народи без разлика на верски, расови и политически убеждения.
Конгресистите избират още Международен олимпийски комитет (МОК), на когото възлагат задачата да работи за развитието на Олимпийското движение. Основно задължение на този комитет става организирането на Игрите от I Олимпиада в Атина през 1896 г. Кубертен става президент на МОК през 1896 г. и задържа този пост 29 години. През 1906 г. баронът предлага да се учреди конкурс по изящните изкуства, който да бъде включван в самата олимпийска програма по подобие на древна Елада.
По време на Игрите от IV Олимпиада в Лондон, 1908 г., пенсилванският епископ завършва своята проповед с думите: "...най-същественото в Олимпийските игри е не да спечелиш, а да участваш". А в друга реч Кубертен добавя: "... тъй като същественото в живота е не да победиш, а добре да се бориш" - сентенция, превърнала се в кредо на Олимпийските игри.
Въпреки че не одобрява участието на жените в състезанията, Кубертен до край отстоява идеалите на Олимпизма, които обединяват спортистите и народите по света в мирно тържествуване и съревнование. Баронът умира в Женева през 1937 г., но остава завинаги в историята като човекът, положил основите на съвременното Олимпийско движение.
