Ентусиазмът да се съчетава отговорна професия и майчинството намалява във Великобритания и САЩ, като подкрепата за майките, които си остават вкъщи, нараства, предаде Ройтерс.
Изследването на проф. Жаклин Скотот Кеймбриджския университет показва, че все повече хора са загрижени за ефекта от работата на майката върху семейния живот.
Тя проследява отношението към равенството на половете, като сравнява резултатите от анкети през 80-те и 90-те години на миналия век и след 2000 г, както и исторически данни.
"Отношението се променя, защото блясъкът на синдрома супермайка се износва и идеята за жените, които успяват да се справят с трудни професии, като в същото време пекат сладки и четат приказки за лека нощ, все по-често се струва непостижима на обикновените смъртни", каза Жаклин Скот.
Макар и британците да проявяват по-голямо разбиране към работещите майки сега, отколкото през 80-те години, одобрението на желанието "да имаш всичко" е отминало пика си през 90-те години.
Тогава 50 процента от жените и 51 процента от мъжете са мислели, че семейният живот не страда, ако съпругата работи. Оттогава одобрението на идеята за работещата майка е намаляло до 46 процента при жените и 42 процента при мъжете.
В САЩ отношението се е променило още по-драстично. Процентът на хората, които мислят, че семейният живот не страда, ако жената работи, е спаднал до 38 за 2002 г., при 51 през 1994 г. Във всяка анкета участниците са посочвали дали са съгласни с с няколко твърдения като "задължение на съпруга е да осигурява пари, а на съпругата - да гледа децата" и "семейният живот страда, ако жената работи на пълен работен ден".
Очевидно е, че променящата се роля на жената се заплаща както от нея, така и от семейството, изтъква Скот, добавяйки, че промяната в отношението не означава, че се е променило и поведението. БТА
Изследването на проф. Жаклин Скотот Кеймбриджския университет показва, че все повече хора са загрижени за ефекта от работата на майката върху семейния живот.
Тя проследява отношението към равенството на половете, като сравнява резултатите от анкети през 80-те и 90-те години на миналия век и след 2000 г, както и исторически данни.
"Отношението се променя, защото блясъкът на синдрома супермайка се износва и идеята за жените, които успяват да се справят с трудни професии, като в същото време пекат сладки и четат приказки за лека нощ, все по-често се струва непостижима на обикновените смъртни", каза Жаклин Скот.
Макар и британците да проявяват по-голямо разбиране към работещите майки сега, отколкото през 80-те години, одобрението на желанието "да имаш всичко" е отминало пика си през 90-те години.
Тогава 50 процента от жените и 51 процента от мъжете са мислели, че семейният живот не страда, ако съпругата работи. Оттогава одобрението на идеята за работещата майка е намаляло до 46 процента при жените и 42 процента при мъжете.
В САЩ отношението се е променило още по-драстично. Процентът на хората, които мислят, че семейният живот не страда, ако жената работи, е спаднал до 38 за 2002 г., при 51 през 1994 г. Във всяка анкета участниците са посочвали дали са съгласни с с няколко твърдения като "задължение на съпруга е да осигурява пари, а на съпругата - да гледа децата" и "семейният живот страда, ако жената работи на пълен работен ден".
Очевидно е, че променящата се роля на жената се заплаща както от нея, така и от семейството, изтъква Скот, добавяйки, че промяната в отношението не означава, че се е променило и поведението. БТА