Да, това пътуване до Нюрнберг ме зареди като виагра за живот! Дори още не съм събрала нацяло всичките си прекрасни впечатления. Като гледам картичките и си спомня как само преди дни минавах по тези прекрасни улици ме обзема и тъга и щастие на веднъж.
Не знам доколко съм различна аз и дали в тези редове няма да споделя нещо банално което сте чували вече, но аз научих много неща които бих искала да съществуват и в моя начин на живот.
Като "жена зад волана" първо ще отбележа прекрасната култура на шофиране която имат и тъй като всеки ден пътувах от Ротенбах на Св. Волфганг (селце на 8км от Нюрнберг) до центъра на Нюрнберг нямаше как да не се насладя на реда който цареше по пътищата. Всяко дадено предимство се даряваше с жест на благодарност и усмивка. Да не говорим за безупречно обмислените маневри и сигнализиране. За прекрасните пътища и за чистите алеи. Дори маркировката на магистралата беше специална, когато се пресече издаваше силен пронизителен звук, за да съсредоточи вниманието или ако някой шофьор заспи зад волана.Автоматизирана машина сапунисва и почиства всеки знак и табелка по пътя, косят тревата и всяко необитавано кътче е засипано с бели камъчета или едри дървени стърготини за да не се вдига прахоляк.
Покрай шосето има високи борчета, а по алеята за велосипедисти хора спортуваха, караха колела дори вървяха и то не просто вървяха, а цяла група с помощтни щеки в ритъм който се отмерва (това без майтап). Първия носи на врата си едно устройство нагласено по ритъма на най-бавния в групата и всички отмерват крачка. Това ми се видя малко смешно :) . Все пак излизат да починат и да се разходят,а дори и в това си създават безупречна система и ред.
Всеки, с който общувахме - магазинери, минувачи, шофьори, бяха с усмивки и посрещаха ведро и от всякъде чуваш само "Бите!", "Данке!","Алес гут!"...Голям кеф. Даже мухата която кацна на сламката ми, културно изхвръкна, когато я помолих с ръка, и дори ми се причу, че се извини и повече не се мярна.Не като нашите нахална...Германска муха! Културна работа! хахахах
Няма как да не те обземе позитивизма. Спретнати къщи в прекрасни цветове, прекрасно поддържани градини, скъпи лъскави автомобили, спретнати магазинчета, украсени прозорци, витрини, сладкарници, фурни за кексчета,огромни сладоледени центрове...Ахх!...
Успяхме да нацелим и една музикална вечер на площада с много концерти и всякакви музиканти, актьори, акробати и хора с всякакви умения на метри едни от други събираха тълпи и предизвикваха възгласи на възхищение а шапчиците им се пълнеха с щедрите благодарности на публиката.
Ближейки прекрасен цитрусов сладолед се наслаждавахме на оживеността тази нощ и с любопитство гледахме нещата които ядат и пият германците. Всевъзможни плодови пуншове от ягоди, ананас, пъпеши, кафе, мента и какво ли още не (един струваше 5 евро и макар че беше доста сладък, корем ме приболя от цената, ама айде нали сме дошли да окусваме хахах ). Тежки ухания на всякакви вурстчета и меса, пасти и хлебчета.
На 4тия ден от прекарването случихме на много добър късмет.Успяхме да видим канала през който прехвърлят фериботи и кораби на две надморски височини. До сега баща ми беше ходил няколко пъти но така и не беше попадал на такъв момент какъвто случихме заедно. Представете си как сте на един мост и гледате от 70 метра покрива на един ферибот. Хората са малки и ги виждате как се излежават, пекат се, къпят се в джакузи и пят напитки на покрива на кораба. Този същия кораб под носа ви влиза в един канал който се затваря от двата му края. От ляво е езерото в което е в момента(ниско долу) а отдясно е високото езеро което може да пипнете с ръка. И така този канал започва с много шум, разтрисане и боботене да се пълни с вода от едни кладенци. Кораба бавно се изкачва и вие вече различавате какво точно пият тия хора и накрая кораба се издига току до вас в пълните си огромни размери а хората са някъде горе, а вие вижате само първите етажи. Вече напълнен този канал пуска кораба във високото езеро и той продължава по пътя си. Влиза следващия, за него пък изпразват канала и така слиза надолу обратно пак с много шум и огромни количества вода... И тая философия я повтарят цял ден. Какво да правят хората като не им отърва надморското равнище и реката не тече както им се ще... Но това ще ми остане спомен за цял живот, така мащабно и дори страшно.
Красиви катедрали, точни часовници, и чисти улици. Това ме радваше през цялото време.
Пазарувахме на ниски цени защото хванахме намалението в повечето магазини. Най - забавно ни беше във Франкен Център, където на третия етаж имаше столове за масажи. Много смешно беше да гледаш как баби и дядовци едва долазваха уморени от тичането по магазини, пускаха монетка от едно евро и се проскаха на стола, който ги раздрусваше а те се хилеха самодоволно. После гледаш на паркинга как същата бабичка със сетни сили се качва в едно....последен модел Мазерати и изфучава по булеварда...
За успокоение на нервите може да приложите изхвърляне на бутилки за вторични суровини. Звука от трошенето на стъклените бутилки и смачканите пластмасови шишета действа приятно и радва ухото а и вместо да трошите сервиз и да влезете в разход...печелите малко евра. :)
Всяка добродетел е поощтрена и всяка дейност улеснена.
Снимката която виждате е от коледния базар, а кулата вляво има вградена една златна халкичка, която се завърта и носи щастие и изпълнява желания. Дано моето щастие прикачи и вас!
Прекрасно беше в Нюрнберг и при всяка възможност бих си причинила още такива пътувания.
Някои снимки вече са на хартия. В магазина в който си купувахме батерии имаше автомати за снимки и се възползвахме от още една немска екстра да си ги проявим на мига. Дигитални ще ги видите и вие възможно най-скоро. Alles gut!
Не знам доколко съм различна аз и дали в тези редове няма да споделя нещо банално което сте чували вече, но аз научих много неща които бих искала да съществуват и в моя начин на живот.
Като "жена зад волана" първо ще отбележа прекрасната култура на шофиране която имат и тъй като всеки ден пътувах от Ротенбах на Св. Волфганг (селце на 8км от Нюрнберг) до центъра на Нюрнберг нямаше как да не се насладя на реда който цареше по пътищата. Всяко дадено предимство се даряваше с жест на благодарност и усмивка. Да не говорим за безупречно обмислените маневри и сигнализиране. За прекрасните пътища и за чистите алеи. Дори маркировката на магистралата беше специална, когато се пресече издаваше силен пронизителен звук, за да съсредоточи вниманието или ако някой шофьор заспи зад волана.Автоматизирана машина сапунисва и почиства всеки знак и табелка по пътя, косят тревата и всяко необитавано кътче е засипано с бели камъчета или едри дървени стърготини за да не се вдига прахоляк.
Покрай шосето има високи борчета, а по алеята за велосипедисти хора спортуваха, караха колела дори вървяха и то не просто вървяха, а цяла група с помощтни щеки в ритъм който се отмерва (това без майтап). Първия носи на врата си едно устройство нагласено по ритъма на най-бавния в групата и всички отмерват крачка. Това ми се видя малко смешно :) . Все пак излизат да починат и да се разходят,а дори и в това си създават безупречна система и ред.
Всеки, с който общувахме - магазинери, минувачи, шофьори, бяха с усмивки и посрещаха ведро и от всякъде чуваш само "Бите!", "Данке!","Алес гут!"...Голям кеф. Даже мухата която кацна на сламката ми, културно изхвръкна, когато я помолих с ръка, и дори ми се причу, че се извини и повече не се мярна.Не като нашите нахална...Германска муха! Културна работа! хахахах
Няма как да не те обземе позитивизма. Спретнати къщи в прекрасни цветове, прекрасно поддържани градини, скъпи лъскави автомобили, спретнати магазинчета, украсени прозорци, витрини, сладкарници, фурни за кексчета,огромни сладоледени центрове...Ахх!...
Успяхме да нацелим и една музикална вечер на площада с много концерти и всякакви музиканти, актьори, акробати и хора с всякакви умения на метри едни от други събираха тълпи и предизвикваха възгласи на възхищение а шапчиците им се пълнеха с щедрите благодарности на публиката.
Ближейки прекрасен цитрусов сладолед се наслаждавахме на оживеността тази нощ и с любопитство гледахме нещата които ядат и пият германците. Всевъзможни плодови пуншове от ягоди, ананас, пъпеши, кафе, мента и какво ли още не (един струваше 5 евро и макар че беше доста сладък, корем ме приболя от цената, ама айде нали сме дошли да окусваме хахах ). Тежки ухания на всякакви вурстчета и меса, пасти и хлебчета.
На 4тия ден от прекарването случихме на много добър късмет.Успяхме да видим канала през който прехвърлят фериботи и кораби на две надморски височини. До сега баща ми беше ходил няколко пъти но така и не беше попадал на такъв момент какъвто случихме заедно. Представете си как сте на един мост и гледате от 70 метра покрива на един ферибот. Хората са малки и ги виждате как се излежават, пекат се, къпят се в джакузи и пят напитки на покрива на кораба. Този същия кораб под носа ви влиза в един канал който се затваря от двата му края. От ляво е езерото в което е в момента(ниско долу) а отдясно е високото езеро което може да пипнете с ръка. И така този канал започва с много шум, разтрисане и боботене да се пълни с вода от едни кладенци. Кораба бавно се изкачва и вие вече различавате какво точно пият тия хора и накрая кораба се издига току до вас в пълните си огромни размери а хората са някъде горе, а вие вижате само първите етажи. Вече напълнен този канал пуска кораба във високото езеро и той продължава по пътя си. Влиза следващия, за него пък изпразват канала и така слиза надолу обратно пак с много шум и огромни количества вода... И тая философия я повтарят цял ден. Какво да правят хората като не им отърва надморското равнище и реката не тече както им се ще... Но това ще ми остане спомен за цял живот, така мащабно и дори страшно.
Красиви катедрали, точни часовници, и чисти улици. Това ме радваше през цялото време.
Пазарувахме на ниски цени защото хванахме намалението в повечето магазини. Най - забавно ни беше във Франкен Център, където на третия етаж имаше столове за масажи. Много смешно беше да гледаш как баби и дядовци едва долазваха уморени от тичането по магазини, пускаха монетка от едно евро и се проскаха на стола, който ги раздрусваше а те се хилеха самодоволно. После гледаш на паркинга как същата бабичка със сетни сили се качва в едно....последен модел Мазерати и изфучава по булеварда...
За успокоение на нервите може да приложите изхвърляне на бутилки за вторични суровини. Звука от трошенето на стъклените бутилки и смачканите пластмасови шишета действа приятно и радва ухото а и вместо да трошите сервиз и да влезете в разход...печелите малко евра. :)
Всяка добродетел е поощтрена и всяка дейност улеснена.
Снимката която виждате е от коледния базар, а кулата вляво има вградена една златна халкичка, която се завърта и носи щастие и изпълнява желания. Дано моето щастие прикачи и вас!
Прекрасно беше в Нюрнберг и при всяка възможност бих си причинила още такива пътувания.
Някои снимки вече са на хартия. В магазина в който си купувахме батерии имаше автомати за снимки и се възползвахме от още една немска екстра да си ги проявим на мига. Дигитални ще ги видите и вие възможно най-скоро. Alles gut!
Източник: Haskovo.NET
