Преди няколко месеца Организацията за икономическо сътрудничество и развитие алармира, че интернет адресите IPv4 се изчерпват и се опита да даде нов тласък на протокола IPv6.
Преди една година броят на използваните IPv4 адреси е бил 2.46 милиарда. През миналата седмица обаче, броят на използваните IPv4 адреси е стигнал 2.7 милиарда. Като имаме предвид, че общият брой адреси в този протокол е 3.7 милиарда, това означава, че в момента в IPv4 остават по-малко от един милиард свободни такива.
В световната база от данни на IANA (организацията, която отговаря за глобалната координация на DNS Root, IP адресите и други ресурси, свързани с Internet Protocol) съществуват 39 групи от по 16.78 милиона адреси и още 339 милиона адреса, които са разпределени от IANA между Regional Internet Registries (RIR), но които все още не са отдадени на интернет доставчиците или крайните потребители.
Въпросът в момента е за какъв период от време ще ни стигне този един милиард оставащи адреси. Според последните предвиждания на някои специалисти, краят ще настъпи на 10 февруари 2011 година, когато от IANA ще предадат и последните си групи от свободни IPv4 адреси на един от регионалните регистри, а на 17 декември същата година ще бъде денят, в който последният RIR ще предаде последните IPv4 адреси на интернет доставчиците или на крайни потребители.
Тези предвиждания обаче може би са малко песимистични. За да свършат свободните IPv4 адреси след малко повече от три години, ще е нужно темпото, с което адресите се раздават, да се увеличава с по 30% всяка година. Но за периода 2006-2007 това увеличение е било само 19%. А през 2005-2006 въобще не е имало ръст в отдаването на адреси.
Въпреки това, изчерпването на адресите от този протокол е толкова близо, че точните данни нямат особено голямо значение. Независимо от това дали годишното потребление на IPv4 ще остане без промяна или ще се увеличи с 70%, всички резултати водят към една и съща посока: ако има нарастване от 70% годишно в потреблението на този протокол, то адресите ще се изчерпат през февруари 2011; ако има годишен ръст от 50%, краят ще настъпи през юни 2011; ако нарастването е в рамките на 30% за една година, то краят ще дойде през декември 2011; ако увеличението е от 20% годишно, финалът ще е през април 2012; ако има годишно увеличение от 10%, изчерпването на протокола ще стане през ноември 2012; ако няма ръст в потреблението на IPv4 адресите, те ще свършат през декември 2013.
С други думи, ако не се случи нещо неочаквано, то IPv4 адресите ще се изчерпат в рамките на 2012 година. Това означава, че когато дойдат следващите Олимпийски игри, е много вероятно някои потребителите ще ги гледат онлайн посредством протокола IPv6. Всъщност, трябва да се отбележи, че официалният уеб сайт на тазгодишните Олимпийските игри вече е достъпен и през IPv6.
Ако всичко това ви вдъхновява да опитате IPv6 на вашата собствена система, то тогава хвърлете един поглед на SixXS.net. Там работят с „брокер на тунели" и са разработили AutomaticI Pv6 Connectivity Client Utility (AICCU), което прави възможно да получите IPv6 адрес и свързване чрез тунел, което работи през Network Address Translators и повечето защитни стени. За съжаление AICCU не е особено лесен за инсталиране и настройване, така че го пробвайте, само ако можете да оправяте проблеми с мрежовата връзка и да работите посредством изписване на команди.
Адресите IPv4 са дълги по 32 бита, което позволява съставяне на 4 294.97 милиона уникални комбинации. Въпреки това адресите, които започват с 0 и 127 (общо 33.55 милиона), не могат да бъдат използвани, защото тези адреси представляват шорткътове за път по подразбиране и локалхост адреси. Започващите с 224-239 са многократно захвърляни адреси (268.44 милиона), а тези, които започват с 240-255, са от „клас Е" (268.44 милиона). Последните са запазени за бъдещо ползване. За съжаление обаче, почти всички операционни системи и маршрутизатори блокират тези адреси по някакъв начин, което означава, че на практика те са неизползваеми. Трите групи частни адреси 10.х.х.х, 172.16.х.х-172.31.х.х и 192.168.х.х прибавят още 17.89 милиона адреси, което прави общият брой неизползваеми адреси 588.32 милиона.
Преди една година броят на използваните IPv4 адреси е бил 2.46 милиарда. През миналата седмица обаче, броят на използваните IPv4 адреси е стигнал 2.7 милиарда. Като имаме предвид, че общият брой адреси в този протокол е 3.7 милиарда, това означава, че в момента в IPv4 остават по-малко от един милиард свободни такива.
В световната база от данни на IANA (организацията, която отговаря за глобалната координация на DNS Root, IP адресите и други ресурси, свързани с Internet Protocol) съществуват 39 групи от по 16.78 милиона адреси и още 339 милиона адреса, които са разпределени от IANA между Regional Internet Registries (RIR), но които все още не са отдадени на интернет доставчиците или крайните потребители.
Въпросът в момента е за какъв период от време ще ни стигне този един милиард оставащи адреси. Според последните предвиждания на някои специалисти, краят ще настъпи на 10 февруари 2011 година, когато от IANA ще предадат и последните си групи от свободни IPv4 адреси на един от регионалните регистри, а на 17 декември същата година ще бъде денят, в който последният RIR ще предаде последните IPv4 адреси на интернет доставчиците или на крайни потребители.
Тези предвиждания обаче може би са малко песимистични. За да свършат свободните IPv4 адреси след малко повече от три години, ще е нужно темпото, с което адресите се раздават, да се увеличава с по 30% всяка година. Но за периода 2006-2007 това увеличение е било само 19%. А през 2005-2006 въобще не е имало ръст в отдаването на адреси.
Въпреки това, изчерпването на адресите от този протокол е толкова близо, че точните данни нямат особено голямо значение. Независимо от това дали годишното потребление на IPv4 ще остане без промяна или ще се увеличи с 70%, всички резултати водят към една и съща посока: ако има нарастване от 70% годишно в потреблението на този протокол, то адресите ще се изчерпат през февруари 2011; ако има годишен ръст от 50%, краят ще настъпи през юни 2011; ако нарастването е в рамките на 30% за една година, то краят ще дойде през декември 2011; ако увеличението е от 20% годишно, финалът ще е през април 2012; ако има годишно увеличение от 10%, изчерпването на протокола ще стане през ноември 2012; ако няма ръст в потреблението на IPv4 адресите, те ще свършат през декември 2013.
С други думи, ако не се случи нещо неочаквано, то IPv4 адресите ще се изчерпат в рамките на 2012 година. Това означава, че когато дойдат следващите Олимпийски игри, е много вероятно някои потребителите ще ги гледат онлайн посредством протокола IPv6. Всъщност, трябва да се отбележи, че официалният уеб сайт на тазгодишните Олимпийските игри вече е достъпен и през IPv6.
Ако всичко това ви вдъхновява да опитате IPv6 на вашата собствена система, то тогава хвърлете един поглед на SixXS.net. Там работят с „брокер на тунели" и са разработили AutomaticI Pv6 Connectivity Client Utility (AICCU), което прави възможно да получите IPv6 адрес и свързване чрез тунел, което работи през Network Address Translators и повечето защитни стени. За съжаление AICCU не е особено лесен за инсталиране и настройване, така че го пробвайте, само ако можете да оправяте проблеми с мрежовата връзка и да работите посредством изписване на команди.
Адресите IPv4 са дълги по 32 бита, което позволява съставяне на 4 294.97 милиона уникални комбинации. Въпреки това адресите, които започват с 0 и 127 (общо 33.55 милиона), не могат да бъдат използвани, защото тези адреси представляват шорткътове за път по подразбиране и локалхост адреси. Започващите с 224-239 са многократно захвърляни адреси (268.44 милиона), а тези, които започват с 240-255, са от „клас Е" (268.44 милиона). Последните са запазени за бъдещо ползване. За съжаление обаче, почти всички операционни системи и маршрутизатори блокират тези адреси по някакъв начин, което означава, че на практика те са неизползваеми. Трите групи частни адреси 10.х.х.х, 172.16.х.х-172.31.х.х и 192.168.х.х прибавят още 17.89 милиона адреси, което прави общият брой неизползваеми адреси 588.32 милиона.
Източник: technews.bg
