"Каменен часовник" или "каменен календар" ще проучват специалисти и археолози, съобщи за Фокус Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
По време на редовни археологически разкопки в Национален историко-археологически резерват (НИАР) Плиска на археолога Ивайло Кънев от Националния исторически музей (НИМ) са донесени два каменни блока открити случайно от граждани край старобългарска крепост при с. Могила, община Каспичан. Тази крепост е част от системата, изградена за защита на столицата Плиска. По своята планировка тя прилича на крепостта Мадара, но е значително по-малка от нея. При огледа в крепостта се виждат огромни иманярски разрушения, достигащи до 4 м. дълбочина. До този момент на тази крепост не са извършвани редовни археологически проучвания, а само теренно обхождане от покойния проф. Рашо Рашев.
Върху единия от камъните са изобразени типични за прабългарите графити, показващи конници с тяхното въоръжение. В конкретния случай рисунъкът е доста елементарен, но ясно се забелязват няколко коня и една централна фигура на конник, носещ дълга пика.
По-интересен е другият каменен блок изобразяващ "каменен часовник" или "каменен календар". Този паметник представлява полукръг, разделен на 10 равни части плюс още две по-малки части, бележещи началото и краят му. Върху по-запазената част се виждат гръцките букви "Алфа", "Бета", "Гама", "Делта", "Ета", които определят всяка една от равните части. В центъра е врязан средновековен кръст маркиращ централната ос на "часовника".
Подобен тип паметници са изключителна рядкост за ранното Средновековие. Още по-интересен е фактът, че тези графити са намерени на територията на старобългарска крепост и доказват високото ниво на познание в сферата на астрономията на българите от Първото царство и потвърждават изворите, говорещи за прабългарския дванадесетциклов лунен календар. В конкретния случай се вижда ясно влиянието на Източната Римска империя за усъвършенстване на тези знания, защото е възможно българите да са го наследили от тях и допълвали спрямо своите виждания. Трябва да се отбележи, че тепърва предстоят обстойни анализи, за да се конкретизира произходът и датировката на паметника, защото на този етап може да се каже, че имаме поне три периода на допълване и конкретизиране на "часовника".
По време на редовни археологически разкопки в Национален историко-археологически резерват (НИАР) Плиска на археолога Ивайло Кънев от Националния исторически музей (НИМ) са донесени два каменни блока открити случайно от граждани край старобългарска крепост при с. Могила, община Каспичан. Тази крепост е част от системата, изградена за защита на столицата Плиска. По своята планировка тя прилича на крепостта Мадара, но е значително по-малка от нея. При огледа в крепостта се виждат огромни иманярски разрушения, достигащи до 4 м. дълбочина. До този момент на тази крепост не са извършвани редовни археологически проучвания, а само теренно обхождане от покойния проф. Рашо Рашев.
Върху единия от камъните са изобразени типични за прабългарите графити, показващи конници с тяхното въоръжение. В конкретния случай рисунъкът е доста елементарен, но ясно се забелязват няколко коня и една централна фигура на конник, носещ дълга пика.
По-интересен е другият каменен блок изобразяващ "каменен часовник" или "каменен календар". Този паметник представлява полукръг, разделен на 10 равни части плюс още две по-малки части, бележещи началото и краят му. Върху по-запазената част се виждат гръцките букви "Алфа", "Бета", "Гама", "Делта", "Ета", които определят всяка една от равните части. В центъра е врязан средновековен кръст маркиращ централната ос на "часовника".
Подобен тип паметници са изключителна рядкост за ранното Средновековие. Още по-интересен е фактът, че тези графити са намерени на територията на старобългарска крепост и доказват високото ниво на познание в сферата на астрономията на българите от Първото царство и потвърждават изворите, говорещи за прабългарския дванадесетциклов лунен календар. В конкретния случай се вижда ясно влиянието на Източната Римска империя за усъвършенстване на тези знания, защото е възможно българите да са го наследили от тях и допълвали спрямо своите виждания. Трябва да се отбележи, че тепърва предстоят обстойни анализи, за да се конкретизира произходът и датировката на паметника, защото на този етап може да се каже, че имаме поне три периода на допълване и конкретизиране на "часовника".
Източник: focus-news.net
