Напредък във всички сфери на живота на младите в България отчита доклад за работата на Държавната агенция за младежта и спорта. Институцията, ръководена от Весела Лечева, е поръчала специално изследване на социологическата агенция "Медиана".
Анализът на данните регистрира действителен напредък в "качеството на живот" на младите - нарастване на потреблението, подобряване на материалното им положение и успешна реализация на пазара на труда.
В момента България е под средните европейски показатели за младежка безработица, а ако изолираме "ромския фактор" (това са преди всичко младите роми без образование, квалификация, често функционално неграмотни, които не могат да се впишат на трудовия пазар - 14 % от младежката общност според изследването), страната е на едно от най-ниските места по безработица в ЕС.
Делът на безработните младежи с висше образование е чувствително намалял, като според социолозите, се наблюдава тенденция за съживяване и разширяване на пазара на труда в различни градове и в други населени места на България.
В докладите на институциите е отделено специално място за провеждането на стажове от студентите като съществен аспект на тяхната ориентация и шансове за рекрутиране (намиране на нова работа). Само по себе си това е вече прецедент в българската обществена действителност, в която се отбелязва осъзнато от институциите активизиране на политиката за обвързване на образователните нива с практиката.
Важна стъпка от страна на ДАМС с грижа към младите хора в страната е изготвянето на проект на Закон за развитие на младежта, който бе внесен в Министерски съвет през октомври 2007 година. Проектозаконът цели да насърчи самоорганизирането на младите хора като регламентира механизмите за изграждане и структуриране на младежкото представителство.
Той предлага нов модел на финансиране на националната младежка политика чрез републиканския бюджет, общинските бюджети, национални и международни програми, дарения, както и чрез средства от фонд "Развитие на младежта в България".
Чрез създаването на фонда ще се осигури програмно финансиране на мерки, предвидени в Националната стратегия за младежта и Националния план за младежта.
Законопроектът ясно дефинира правомощията на органите на централната власт, областните администрации, органите на местното самоуправление и предвижда ефективни механизми за координация при взаимодействието им при управлението на политиката за младите хора на национално, областно и местно ниво.
Анализът на данните регистрира действителен напредък в "качеството на живот" на младите - нарастване на потреблението, подобряване на материалното им положение и успешна реализация на пазара на труда.
В момента България е под средните европейски показатели за младежка безработица, а ако изолираме "ромския фактор" (това са преди всичко младите роми без образование, квалификация, често функционално неграмотни, които не могат да се впишат на трудовия пазар - 14 % от младежката общност според изследването), страната е на едно от най-ниските места по безработица в ЕС.
Делът на безработните младежи с висше образование е чувствително намалял, като според социолозите, се наблюдава тенденция за съживяване и разширяване на пазара на труда в различни градове и в други населени места на България.
В докладите на институциите е отделено специално място за провеждането на стажове от студентите като съществен аспект на тяхната ориентация и шансове за рекрутиране (намиране на нова работа). Само по себе си това е вече прецедент в българската обществена действителност, в която се отбелязва осъзнато от институциите активизиране на политиката за обвързване на образователните нива с практиката.
Важна стъпка от страна на ДАМС с грижа към младите хора в страната е изготвянето на проект на Закон за развитие на младежта, който бе внесен в Министерски съвет през октомври 2007 година. Проектозаконът цели да насърчи самоорганизирането на младите хора като регламентира механизмите за изграждане и структуриране на младежкото представителство.
Той предлага нов модел на финансиране на националната младежка политика чрез републиканския бюджет, общинските бюджети, национални и международни програми, дарения, както и чрез средства от фонд "Развитие на младежта в България".
Чрез създаването на фонда ще се осигури програмно финансиране на мерки, предвидени в Националната стратегия за младежта и Националния план за младежта.
Законопроектът ясно дефинира правомощията на органите на централната власт, областните администрации, органите на местното самоуправление и предвижда ефективни механизми за координация при взаимодействието им при управлението на политиката за младите хора на национално, областно и местно ниво.