Александър Иванов, заместник-главен редактор на "Фрогнюз", пред Actualno - за атентата срещу Огнян Стефанов, за реакциите около инцидента, за медийната среда и за смисъла да бъдеш журналист след един опит за убийство.

Как бихте коментирали реакциите на различни политици, които се втурнаха вкупом да осъждат атентата срещу Огнян Стефанов?

Може би звучи много клиширано, но те се опитаха да извлекат политически дивиденти и да се представят като големи защитници на свободата на словото, но някои от тях когато управляваха България преди време, не бяха най-големите радетели за това да се говори и да се пише свободно, така че сега е трудно да им повярва човек, че са съпричастни. Други политици просто показаха, че подозрението, че има политическа сянка в опита за убийство на Огнян, са основателни. С поведението си, с категоричността си в защита на определени версии кой стои зад покушението просто доказаха, че версията, че има политическа сянка, е много силна.

Кого по-конкретно имате предвид?

Ще се въздържа от отговор. Те са известни.

В този смисъл каква е вашата хипотеза за целта на този показен атентат?

Аз не мога да назова конкретно една хипотеза. Има много варианти, някои от които на пръв поглед биха ви се сторили абсурдни. Но ми се струва, че са възможни най-вече вариант, свързан със засягането на нечии интереси, както има и вариант тези интереси да бъдат политически. Някои политици си признават, че в една от партиите на тройната коалиция има два лагера, които воюват по между си. Това не е за първи път в историята на тази партия столетница. Може чисто и просто Огнян да се е оказал удобният, подходящият човек за един вид разчистване на сметките между тях. Макар че той никога не е бил партийно обвързан, това много държа да се знае. Не е заемал конкретна политическа позиция, не се е обвързвал с политически сили. Има вариант да е работил по тема, свързана с корупцията. Но вариантите са много и няма нещо конкретно, върху което човек да се съсредоточи и да каже "Ето това е причината, от тук идват нещата".

Не мога да не Ви попитам и за сайта "Опасните новини". Как ще коментирате слуховете за ангажираността на Огнян Стефанов и на хора, които работят във "Фрогнюз" с този сайт? Откривате ли връзка между тези слухове и самия инцидент?

Аз лично не знам Огнян да е участвал в този сайт. Той и Младен Мутафчийски излезнаха с официално, ясно и категорично становище, че нямат нищо общо с "Опасните". И ако приемем вариант, че от вторник той е в безпомощно състояние във ВМА, а компютърният специалист, за когото се твърди, че е качвал статии на сайта, от тогава не пипа компютър, тогава как този сайт продължава да бъде в интернет пространството, кой го прави? Това за мен беше някаква манипулация. Аз лично мога да гарантирам, че никой от колегите от редакцията не е писал статии за този сайт, това мога да го потвърдя със сигурност. И опитът това да се припише на Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски до голяма степен приемам като удар срещу "Фрогнюз". Опит да се измести вниманието, да се фокусира в една друга тема.

Освен това на какво законово основание Държавната агенция по национална сигурност ровичка в медиите? До този момент агенцията не е излезнала с ясно и категорично становище какво точно в този сайт застрашава националната сигурност и какво точно е било класифицирана информация. Твърдението, че сайтът съдържа класифицирана информация означава, че такава информация изтича от самата държавна агенция. И най-блестящият разследващ журналист не може да изкопчи тази информация просто така, без някой да му я подаде. Казвайки, че има класифицирана информация, те казват и нещо друго - че тази информация е вярна. Защото ако не е класифицирана, тогава всеки, който е засегнат, може да си търси правата по съдебен ред. И в един момент се оказва, че това се приписва на някого, в същото време този някого излиза с много остри критични статии и се създава една интрига. А за да стигне до това заключение, ДАНС излезнаха със становище, че са използвали доста широк ресурс от специални разузнавателни средства и за пръв път в света прилагат някакъв незнайно какъв технически метод и по този начин засекли как Йорго Пецас качва статиите.

Само че има информация, че този човек е бил поканен на една доста интересна среща с ДАНС. Има информация, че тази среща е продължила два, три, четири до седем часа. Какво са си говорили на нея, какво той е казал, аз не знам, защото той не е споделял с мен. Но е безспорен факт, че след това той беше изключително уплашен. От три дни той не работи, излязал е в дългосрочен отпуск. Това ме навежда на мисълта, че тук има нещо много странно. Днешното уволнение на шефа на дирекция "Вътрешна сигурност" в ДАНС говори за някакъв вид вина, несправяне с работата от страна на този човек, за когото на всичкото отгоре не се казва кой е. Името му не се съобщава, той е просто шефа на отдел "Вътрешна сигурност". Което след всичко, идва да покаже, че нещо се случва в тази агенция, което обществото не знае. А в същото време агенцията се занимава с журналисти, което е извън логиката на всякакъв здрав разум. Пак казвам, всеки интелигенетен човек като сравни статиите на Огнян Стефанов във "Фрогнюз" и статиите в "Опасните", ще види че има много голяма разлика в стила, начина на писане и на изразяване.

Бихте ли нарекли публикациите в "Опасните" разследваща журналистика?

Не бих ги нарекъл разследваща журналистика. От това, което си спомням, има много пикантерии, жълтини в тях. Някои колеги казват, че това е направено за камуфлаж. Аз обаче не мога да кажа, че това е разследваща журналистика. Но пък има някои много любопитни неща, които ако се окаже, че са верни, то това означава, че ние живеем в напълно измислена държава. Защото там са цитирани имена, като се започне от президента, хора от самата ДАНС. Ако в това има една трета истина, просто означава, че в България на това равнище има уникален цинизъм и безумие. Отново категорично заявявам, че не може да се търси връзка между този сайт и "Фрогнюз". А защо е направена такава връзка, на мен ми е напълно неизвестно. Но наблюдавайки и анализирайки ситуацията, стигам до извода, че това е удар по "Фрогнюз".

Адекватна ли беше реакцията на различните отговорни институции?

Каква адекватност?! НС се събира да гласува една декларация за Огнян Стефанов, която сама по себе си абсолютно нищо не означава, тя е просто един пожелателен документ. И всичките тези тиквеници не можаха да съберат кворум, когато става дума за човешки живот. Това е отвартително. Просто човек може само с погнуса да говори за това. А в крайна сметка за да се стигне до там разбира се, че е виновно и обществото, но основната отговорност пада връху тези хора, които са избрани и са овластени да правят законите в това общество и да контролират тези, които трябва да прилагат законите в лицето на изпълнителната власт. Тяхното поведение и в този случай се оказа толкова цинично, каквото могат да имат само хора с много малко съвест и морал. И ако имат, те явно гледат рядко да я употребяват.

Смятате ли, че разследването ще бъде наистина ефективно и че ще се вземат декларираните строги мерки?

Впечатлението ми е, че МВР работи активно. Дали Прокуратурата ще включи ДАНС в разследването е нейна работа, но ми се струва, че много трудно ще разкрият кои са поръчителите. Настроен съм скептично.

Адекватна ли беше реакцията на медиите?

Много колеги изразиха съпричастност и подкрепа, други колеги обаче започнаха да правят много нечистоплътни внушения. Огнян имал страничен бизнес, а той няма никакъв страничен бизнес освен журналистиката. Говореха за някакъв джип, който Младен Мутафчийски му подарил, което въобще не е вярно. Кой с кого се бил виждал - всеки журналист може да се вижда с когото си поиска. Лошото е когато държавници сядат на една маса с лица, които нямат особено добра слава в обществото.

Как оценявате нивото на свобода на словото в България? Има ли истинска, качествена и независима разследваща журналистика у нас?

Има, но само в пожелателен аспект. Защото никой не задава въпроса за тази яхта, на която се вози Доган, както колегите от един вестник разкриха, освен отделни журналисти. Никой не задава въроса от къде този човек има такива доходи, на кого в крайна сметка е яхатата. Никой не задава въпрос как така часовникът на Сергей Станишев струва 18 хил. лв. Никой не задава въпроса как така миналата година президента Първанов извади около 20 хил. лв, за да си плати рожденния ден, при положение, че в данъчната му декларация имаше 8 хил. лв. Или пък се задава въпроса, но се стига до тук. Разбира се работата на журналистите е да разследват и да задават въпроси. Но какво се получава - тук има един определен кръг от медии в България, в които също работят много почтени и честни журналисти, но същият този кръг от медии много грижливо обслужва властта. Когато някъде се напише нещо за един политик, веднага в тези медии цъфва контрапункт на това, което е било написано. Което ме кара да си мисля, че в първото е имало много повече истина, отколкото във второто. Въобще журналистическата професия изключително много девалвира. Наблюдавам една тенденция, че и самото общество вече клони към някакви абсолютни ментални перверзии. Този продукт, който се поднася, се превръща в един некачествен продук заради налагането на автоцензура. Повечето журналисти се страхуват да разследват, да пишат след това, което се случи с Огнян Стефанов. След тази наказателна показна акция хората не могат да не започнат да се питат защо да задават въпроси, след като могат да бъдат обезобразени по този идиотски начин.

Освен всичко друго аз наблюдавам как хората се интересуват от циците на фолкзвездите, от простотиите в риалити шоутата. Всичко това девалвира тази професия. Оказва се, че има водещи в телевизиите, които преди са си кълчали телата под звуците на една долнопробна чалга, а днес се опитват да формират общественото мнение. Оказа се, че има една кохорта от политически удобни журналисти, чиято цел е единствено да пътуват със самолетите на властта в чужбина, защото им подхвърлят трохички от тяхната трапеза. За съжаление беше прав един колега, който каза, че журналистиката се превръща в мръсна дума и че тази професия губи авторитет. Дори онези колеги, които са останали със смелост, почтеност и ясна гражданска позиция, започват да се притесняват, след като срещу един известен и опитен журналис като Огнян беше извършен опит за убийство. И затова вчера ние апелирахме заедно с колеги от други медии в скоро време да се сформира един нов независим журналистически съюз, който наистина ще работи за правата на журналистите и за свободата на словото в България. Много от организациите са казионни и ние разбираме за тях, докато не се случи катаклизъм като този с Огнян. Факт е, че се стигна до този парадокс Съюзът на издателите в България да отнеме на колега от „Новинар" по един смешен начин награда, която вече му е връчена и да бъде обвинен в расизъм.

И все пак има ли потенциал българската журналистика да бъде истинска четвърта власт и реален коректив на останалите три власти?

Има потенциал. Въпросът е, че този потенциал тотално се обезверява след подобен опит за убийство. След 1989 г. Не е имало толкова брутално посегателство върху журналист. Фактът, че се стигна до тук, означава, че тези, които са го поръчали, независимо кои са, нямат абсолютно никакъв страх. Това са хора, за които човешкият живот не представлява ценност, изверги. И тук са много по-виновни тези, които са поръчители, а не тези малоумни биячи.

Каква трябва да бъде ролята на медиите в едно съвременно гражданско общество и каква е в България?

Ролята е да се задават въпроси и истината да става обществено достояние. На мен ми направи впечатление, че в две от най-гледаните телевизии не отразиха в емисиите си журналистическия протест от вчера. Защото този протест не беше само наш, той беше и на много други колеги. Беше хубаво, че колежката от в. „Труд" Ана Заркова се появи, защото тя е един от малкото хора, които са изпитали върху гърба си всичко онова, което и на Огнян се случва. Тези хора могат да разберат, но не и онези, които смятат, че държейки микрофона на премиера Станишев и на Георги Първанов, помагат на обществото. Защото те задават удобни въпроси, на тях им е много удобно и приятно да стъпват върху мекия и удобен килим в коридорите на властта. Има някакъв дълбок комплекс в тези журналисти, макар и някои от тях да има сериозен стаж зад гърба си. От друга страна ми се струва, че има много колеги от по-възрастното поколение, за които стана ясно, че едно време са били най-обикновени доностници. Което също до известна степен девалвира журналистическата професия. И много трудно нещата биха могли да тръгнат в позитивна посока. Но аз все пак съм оптимист, защото има много честни и почтени колеги, които търсят истината и не се страхуват да я правят достояние на обществото.

А как реагират международните журналистимески организации, до които изпратихте протестна декларация?

Хората просто са втрещени. Някои от тях дори предложиха да окажат финансова помощ, защото знаят, че лечението, което предстои на Огнян е изключително скъпо. Те самите търсят някакво обяснение, но за тях е шокиращ този факт, той така или иначе е труден за осмисляне. Много се надявам, че следващата седмица Европейският парламент също ще повдигне въпроса за този опит за убийство. Все пак това до известна степен е един фактор, който притиска властите да си свършат работата. Аз самитя бях изумен, че ми пишат и ми се обаждат колеги от Великобритания, от Ню Йорк, от чикаго, от Брюксел, от Берлин, от Виена, за да изразят съпричастност и с желанието да рагласят този случай. Има много широк международен резонанст, което показва, че нещо у нас не е наред. Това е един индикатор, защото опита за убийство е едно послание за медиите и за обществото.

Какво се случва от тук нататък. Какво трябва да предприемат медиите и обществеността, за да бъде този инцидент катализатор за някаква промяна?

Медиите трябва да си вършат работата много по-съвестно и да не изпълняват угоднически политически поръчки. Защото когато един партиен орган пише, поне е ясно, че той е такъв. Но онези, които се маскират като независими, са по-опасни от партийните журналисти. Много ми се иска и кадруването в тези медии да е по-различно, за да работят там хора, които не само са кадърни, но са честни и почтени. Защото можеш да бъдеш много способен и талантлив журналист и в същото време много непочтен човек. Все пак журналистиката в България играе някаква роля. Защото ние сме хората, които поне информират обществото. Ако то загуби и това, просто се превръщаме в една диктатура от латиноамерикански тип, където властта може да прави каквото си иска. Макар че въпреки опита на журналистиката в България, се стигна до там, че тези, които вършат най-големите мерзости в България, не се страхуват от нищо. И много трудно ще бъде преодолян този синдром.