Значително се е увеличило разочарованието на българите към публичната власт, категорично преобладава неодобрението към развитието на демокрацията у нас.
Това показват данни от национално представителното проучване сред 1500 българи "Европейско изследване на ценностите 2008". Резултатите бяха представени в пресклуба на БТА от изследователски екип от академичен консорциум, включващ Българската социологическа асоциация, СУ "Св. Климент Охридски", Института по социология на БАН и Асоциацията за социални изследвания.
Повече от половината българи (54 на сто) са заявили, че нямат никакво доверие към политическите партии, като през 1999 г. техният процент е бил 26 на сто. "Никакво доверие" към парламента нямат 51.3 процента от участниците в допитването, а към правителството - 47.1 на сто.
Като драстично се определя намаляването на доверието към полицията - 24,4 на сто нямат "никакво доверие" (спрямо 13 на сто през 1999 г.), към образователната система - 16 процента (срещу 6.9 на сто).
Единствените институции, които бележат ръст в доверието на хората, са църквата и Европейската комисия. Наблюдава се негативната тенденция да намалява и междуличностното доверие, отбелязаха от изследователския екип.
Проф. Георги Димитров направи извод, че недоверието на хората помежду им и към институциите поражда несигурност и напрежение, което застрашава нормалното функциониране на гражданското общество у нас.
Колкото по-ангажираща е една форма на политическо участие, толкова българите по-силно отказват да участват в нея, посочи той.
Според Димитров се поражда спирала, в която слабото участие на гражданите в политическия живот прави публичните институции корумпирани, което още повече отблъсква гражданите от политиката.