Когато в средата на септември американската банка "Леман брадърс" обяви фалит, всички гледаха със съчувствие как служителите напускат работните си места, носейки личните си вещи. За България обаче икономическата криза, която все по-често анализаторите определят като световна, изглежда далечна и сравнително слаба заплаха. На това мнение са както гражданите, така и мнозина от политиците. Към момента преобладаващата част от българите (55%) смятат, че страната е леко застрашена от криза на банковата система, а според други 16% за България няма абсолютно никаква опасност. Тези обществени нагласи определят и липсата на тревожно поведение. За момента това е добър знак, защото загубата на доверие и тревожното поведение сами по себе си водят до ускоряване на процеси, които иначе биха могли да намерят само много слабо проявление.
Ниската изходна база, от която стартира икономическото оживление в страната през последните години, може да се окаже една от основните ваксини срещу вируса на финансовата дестабилизация. Макар и нарастващо с бързи темпове, кредитирането у нас остава все още ограничено, а делът на спестяващите - малък. Към момента ползвателите на кредити са 30% (при това само 4% - ипотечни), а притежателите на спестовни влогове - 17%. Именно все още слабото разпространение на различни финансови инструменти и сравнително ниските нива на спестявания обуславят спокойствието на общественото мнение.
Това, което тревожи българите в по-голяма степен, са инфлацията и нарастващите цени, особено в контекста на предстоящия зимен сезон. Към момента тези притеснения засягат чувствително около 40% от българите. Останалите 60% се чувстват по-слабо засегнати - те ограничават предимно възможностите си да спестяват, но все още не минимизират съществено потреблението си.
Все пак не трябва да се пренебрегва фактът, че макар и умерени, известни страхове за икономическа дестабилизация са налице. От криза с мащаб на тази от управлението на Жан Виденов се опасяват 39% от пълнолетните граждани. Половината от българите смятат, че нарастването на цените ще им се отрази негативно, но няма да доведе до сериозна криза, а за 7% няма нищо обезпокоително.
Така, между глобалните икономически процеси и вътрешно икономическите трудности, българите за момента са умерено спокойни. Въпросът е докога.
Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция "Алфа рисърч" по поръчка на "Капитал" сред 1024 пълнолетни българи в периода 20 - 30 септември 2008 г.
Ниската изходна база, от която стартира икономическото оживление в страната през последните години, може да се окаже една от основните ваксини срещу вируса на финансовата дестабилизация. Макар и нарастващо с бързи темпове, кредитирането у нас остава все още ограничено, а делът на спестяващите - малък. Към момента ползвателите на кредити са 30% (при това само 4% - ипотечни), а притежателите на спестовни влогове - 17%. Именно все още слабото разпространение на различни финансови инструменти и сравнително ниските нива на спестявания обуславят спокойствието на общественото мнение.
Това, което тревожи българите в по-голяма степен, са инфлацията и нарастващите цени, особено в контекста на предстоящия зимен сезон. Към момента тези притеснения засягат чувствително около 40% от българите. Останалите 60% се чувстват по-слабо засегнати - те ограничават предимно възможностите си да спестяват, но все още не минимизират съществено потреблението си.
Все пак не трябва да се пренебрегва фактът, че макар и умерени, известни страхове за икономическа дестабилизация са налице. От криза с мащаб на тази от управлението на Жан Виденов се опасяват 39% от пълнолетните граждани. Половината от българите смятат, че нарастването на цените ще им се отрази негативно, но няма да доведе до сериозна криза, а за 7% няма нищо обезпокоително.
Така, между глобалните икономически процеси и вътрешно икономическите трудности, българите за момента са умерено спокойни. Въпросът е докога.
Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция "Алфа рисърч" по поръчка на "Капитал" сред 1024 пълнолетни българи в периода 20 - 30 септември 2008 г.