Водата е най-разпространеното вещество на Земята, за което смятаме, че знаем всичко. Тя съпровожда всеки миг от нашия живот. Но знаем ли каква тайна пази в себе си тази удивителна стихия? Откъде е дошла? Кой и защо я е дарил на нашата планета? Защо е единствена в цялата Вселена? Може би отговорите на тези въпроси знае самата вода. Нали и днес тя е толкова, колкото е била в самото начало – когато се е раждал светът, приемайки познатите ни очертания и форми:
В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста;
тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата...
И рече Бог: да има твърд посред водата и тя да дели вода от водата;
Библия; Битие
Преди милиарди години в студения газово-прахообразен облак, от който се е образувала Земята, се е съдържала вода във вид на леден прах. Това се потвърждава и от изследванията на Вселената. Академик Вернадски пише: „Няма такова съединение, което би могло да се сравни с водата по своето влияние върху основните геоложки процеси. Няма такова вещество, минерал, полезно изкопаемо, живо тяло, в чийто състав да не е включена вода."
Водата в Свещеното писание е повече от обикновена физическа субстанция. Това е понятие, което се свързва по определен начин с идеята за самия живот. Много духовни учители, философи и учени от цял свят говорят за водата. Ето какво е писал на тази тема китайският философ Лао Дзъ преди повече от две и половина хилядолетия:
„В целия свят няма нищо по-меко и по-податливо от водата. Но тя надделява над твърдото и здравото. Никой не може да я преодолее, въпреки че всеки може да я победи. Податливото побеждава здравото. Мекото преодолява твърдото. Всички знаят това, но никой не се осмелява да действа така."
Водата винаги е привличала учените със своите необикновени свойства – физични и химични, които не се подчиняват на познатите ни физични закони: Нито един учен не може да обясни защо водата, за разлика от всички други течности, при понижаване на температурата увеличава своята плътност, а при повишаване – я намалява. Тя е единственото вещество, което при нормални земни условия се намира и в трите агрегатни състояния – твърдо, течно и газообразно. В сравнение с всички други течности водата има най-високото повърхностно напрежение. Тя е най-универсалният разтворител в природата. Намирайки се в пори и капиляри, водата създава огромно налягане и с лекота се изкачва по стволовете на огромни дървета, преодолявайки силата на земното притегляне. В семената например в момента на покълване нейното налягане достига до 400 атмосфери. Ето защо кълновете с лекота пробиват дори асфалт. Ако водата не притежаваше всички тези удивителни качества, може би нямаше да има живот на нашата планета.
С водата са свързани редица интересни факти:
През зимата на 1881 година корабът „Лара" следва своя курс от Ливърпул към Сан Франциско. На третия ден след отплаването на кораба избухва пожар. Част от екипажа успява да се спаси. Сред оцелелите е и капитанът на кораба Нейл Кери. Няколко дни по-късно моряците започват да изпитват силна жажда, която с всеки изминал час все повече се засилва. Когато след три седмици лутане по морето най-после успяват да стигнат на суша, капитанът, който имал доста трезво отношение към действителността, описва това, което ги е спасило, със следните думи: „Мечтаехме за сладка питейна вода. Представяхме си как водата около лодката от морска се превръща в прясна питейна. Събрах сили и загребах с шепи тази вода. Когато я опитах, тя се оказа наистина годна за пиене."
През 1956 година в секретна лаборатория на военен институт в Югоизточна Азия, занимаващ се с разработване и производство на средства за масово унищожение, се провежда съвещание, на което се обсъжда създаването на мощно биологично оръжие от ново поколение. Свойствата, които то, по мнение на учените, трябва да притежава, са предмет на продължителни дискусии. Неочаквано съвещанието прекъсва. Всички участници са закарани в болница със симптоми на силно хранително отравяне. Започва разследване, което стига до задънена улица – освен водата, намираща се в стъклени шишета на масите, учените не са консумирали нищо друго. Водата е изследвана, но в нея не са открити никакви вредни примеси – химичният й състав е Н2О. Така е написано и в доклада – причина за отравянето е обикновена вода.
20 години по-късно е оформена фантастичната хипотеза, която може да обясни непредсказуемото поведение на водата – водата има памет. В края на ХХ век голямата тайна на водата беше разгадана и най-новите научни изследвания изцяло преобърнаха представите ни за нея. Съвременните учени стигнаха до извода, че тя се проявява като жива субстанция. Резултатите от експериментите, проведени в различни страни по света, наистина доказват, че водата възприема и запечатва всяко въздействие, запомня всичко, което става в обкръжаващото я пространство. Дотогава господства мнението, че е важен химичният състав на водата. Но сензационната новина е, че всичко това е илюзия. Структурата на водата е много по-важна от нейния химичен състав.
Структурата на водата представлява начинът на подреждане на нейните молекули. Учените са установили, че молекулите на водата се групират и тези групи водни молекули са наречени кластери. Най-малкият структурен елемент на кластерите се състои от пет водни молекули, свързани помежду си с водородни връзки. Предполага се, че именно тези петмолекулни агрегати са своеобразният носител на паметта на водата и именно в тях, като на магнетофонна лента, водата записва всичко, което вижда, чувства и усеща. За нея е достатъчно само да се докосне до друго вещество, за да възприеме неговите свойства и да ги съхрани в своята памет. Дали са се досещали за това нашите предци, когато са превръщали обикновената вода в лечебна, използвайки сребърни съдове? Днес сребърната вода е най-мощният антисептик, широко използван в цял свят. Запечатвайки информацията, водата придобива нови свойства, като при това нейният химичен състав остава непроменен – Н2О. Водата, разбира се, си остава вода, но нейната структура, подобно на нервна система, реагира на всяко дразнене. Със съвременна апаратура е установено, че във всеки минимален структурен елемент (група от пет водни молекули) на кластерите има 440 000 информационни панела, всеки от които отговаря за своя вид взаимодействие с околната среда. И както всяка отделна клетка съдържа в себе си информация за целия организъм, така и всеки минимален структурен елемент на водата съдържа в себе си информация за цялата наша планетарна система. Всеки минимален структурен елемент не само съхранява информацията, но и я предава на останалите структурни елементи в кластерната верига, което води до промяна на информационно-фазовото състояние на цялата система. И както многоклетъчният организъм не е механичен сбор от съставящите го клетки, а е едно единно цяло, в което отделните клетки функционират строго съгласувано, при тясно взаимодействие, обменяйки помежду си вещества, енергия и информация, така и минималните структурни единици на кластерите се намират в тясна връзка помежду си, носейки и предавайки си информацията, която са възприели.
Ако разглеждаме кластера като група от точно определени молекули, то неговият живот е къс. Но ако говорим за него като структура, която молекулите могат да напускат и в която да се присъединяват, кластерът може ефективно да съществува много дълго време. Именно устойчивостта на кластерната структура потвърждава хипотезата за способността на водата да запечатва и съхранява информация.
Водата е безценен компютър, който е единствен по рода си. Тя е един вид компютърна памет – памет за информация. Но за да можем да я използваме, трябва да знаем как протичат всички тези процеси. Може да сравним това с изучаването на азбука. Ако имаме азбуката, но не познаваме буквите, не можем да съставяме думи и изречения. Молекулярната структура на водата е нейната азбука. Когато я научим, ще можем да съставяме думи и изречения. Ще можем дори да променяме изреченията.
Върху структурата на водата влияят редица фактори – химични и механични, техногенните въздействия (например електромагнитни полета, излъчването на монитори и екрани, мобилни телефони, микровълнови печки, високоволтови електропреносни мрежи (далекопроводи и други), присъствието на различни обекти, включително и човешкото присъствие (молитва, мисли, думи, емоции). Хората дори не подозират, че при включване или изключване на светлината водата също се променя.
В лабораторията на професор Константин Коротков (Санкт Петербург) са извършвани редица експерименти с различни въздействия върху водата по метода на газоразрядната визуализация (метод, подобен на Кирлиановата фотография, който регистрира енергийното излъчване на изследваните обекти). Резултатите от тези експерименти показват, че емоциите (положителни или отрицателни) оказват най-силно въздействие на водата. Положителните емоции (любов, нежност, загриженост) я стабилизират и повишават нейната енергия, а отрицателните (агресия, страх, омраза) – рязко я понижават.
Японският изследовател, д-р Емото Масару, също изследва образци вода, обработена по различни начини. Тя се наблюдава под микроскоп с вграден фотоапарат след бързото й замразяване в криогенна камера. Получените снимки показват поразителната разлика в структурата на водата, върху която е въздействано с различни видове музика, мисли, думи и изображения. Учените могат да отговорят на въпроса как става това (структурата на водата се променя така, че кристализацията настъпва в различни точки на фазовото поле), но на въпроса: „Защо?", науката все още няма отговор.
В лабораторията на професор Станислав Зенин (Москва) са провеждани опити за дистанционно въздействие на хора върху вода от различно разстояние, които доказват, че върху водата може да се влияе и дистанционно, като този процес не зависи от разстоянието, на което се намира човекът от водата.
Всеки знае, че човешкият организъм е съставен основно от вода, следователно представлява система, която може да бъде програмирана. Всеки външен фактор, включително и общуването между хората, променя структурата и биохимичния състав на телесните течности. И това става на клетъчно ниво. Чрез управление на състоянието на водата може да се повлияе поведението на човека и неговите биохимични процеси, като този процес не зависи от разстоянието. Може да се програмира дори клетъчното ядро до степен на неговото пълно разрушаване, което означава смърт за самата клетка. Следователно такива действия, като заклинание и баене върху вода, не са суеверие, а абсолютна реалност. А какво да кажем за обикновените хора, които не са екстрасенси или магьосници. Въздействаме ли си ние едни на други чрез своята водна среда посредством нашите мисли, думи и такива чувства, като завист или любов. Можем ли да програмираме себе си или околните? Безусловно. Учените потвърждават и това. Такива усещания, като рязка умора, безпричинна агресия, лошо настроение и дори много болести могат да бъдат последствие от негативно биоинформационно въздействие. Нещо повече – чрез общото енергоинформационно поле водата запазва връзката си с човека, който е въздействал върху нея, независимо на какво разстояние са разделени един от друг. Ако се случи нещо с човека, то в структурата на водата също ще настъпят изменения. Но поразителен е друг факт – че ако се въздейства върху вода, която помни влиянието на друг човек, то в неговото здраве и поведение също ще настъпят изменения. По този начин се обясняват някои тайни на черната магия, където се извършват манипулации именно с телесни течности – лимфа, кръв, слюнка.
Преди няколко години в изследователските центрове на щата Джорджия, САЩ, бяха получени интересни данни за водата. Известно е, че всяка човешка клетка се намира във водна среда (заобиколена е от междуклетъчна течност). В болните тъкани и органи, независимо от вида на заболяването, клетките са заобиколени от междуклетъчна течност, в която водата е деструктурирана, а в здравите органи – от междуклетъчна течност със структурирана вода. Обикновено организмът сам структурира водата на клетъчно и междуклетъчно ниво, за което изразходва голямо количество енергия. Но тази енергия се съхранява, ако човек приема чиста структурирана вода. Съвременните хора са отвикнали да пият чиста вода. Заменили са я с пепси-кола, лимонада и бира, но организмът превръща всички тези течности във вода, при което изразходва огромно количество енергия.
Немски учени от института Нюрнберг Ерланден твърдят, че пиенето на чиста структурирана вода не само помага да се избегнат заболявания на бъбреците, но също така укрепва физическите и духовните способности на човека. Нещо повече – използването на такава вода подобрява човешката памет (известно е, че човешкият мозък се състои 90% от вода).
Проблемът за управление на състоянието на човека чрез информационната система на вътрешната течна среда на организма е от решаващо значение за човешкото здраве и колкото по-бързо науката обърне внимание на този факт, толкова по-скоро ще стигнем до разбиране на понятието „фундаментална медицина". Можем да програмираме водата да ни излекува, да пречисти организма ни от токсини, да хидратира нашите клетки, тъкани и органи. Разбира се, за да програмираме водата, трябва да познаваме процесите, които се извършват в нашия организъм и процесите, които трябва да се извършват в него при идеално здраве. Тайната на програмирането се състои в това, че не се задава някакво междинно състояние, а крайната цел – резултатът. И това е бъдещето на медицината.
За да поддържа нормалните си жизнени функции, човек ежедневно трябва да изпива около 2 литра чиста вода. Още толкова той поема през кожата си под душа или във ваната. Нашите предци са изграждали селища само там, където е имало изворна вода. Днес този фактор не е от съществено значение, защото с помощта на високо налягане водата може да се транспортира на хиляди километри от мястото, където извира. Така преди да попадне в нашия дом, тя изминава дълъг и нелек път: В природата водата винаги се движи по плавно извиващи се русла, докато посоката й на движение във водопроводите често рязко се променя под прав ъгъл. С всеки един такъв принудителен завой нейната естествена структура все повече се разрушава. Погледната под микроскоп, водопроводната вода има неправилна, деформирана и асиметрична структура. Тази вода е загубила своята естествена природна енергия и затова тя поглъща енергия от хората, растенията и животните, които влизат в директен или индиректен контакт с нея.
В много от големите градове водата се върти в затворен цикъл: След агресивно химическо пречистване и преминаване през мощни филтри тя отново се връща в нашите домове, запазвайки паметта си за химичните реагенти и насилието, на което е била подложена. Но още по-страшно е информационното замърсяване, което акумулира водата, преминавайки през хиляди домове и обществени сгради, защото натрупвайки завистта, злобата, агресията и стреса на хората, с които е била в контакт, тя отново се връща при нас.
В природата, извирайки на повърхността, водата преминава през различни почви, минерали, полезни изкопаеми, като приема тяхната енергия и вибрации. В лабораторията на професор Коротков са изследвани различни природни и бутилирани води. Резултатите от направените анализи показват, че природните води, които не са имали пряк контакт с човека, съхраняват своята енергия и сила. Докато обработените бутилирани води са наистина химически чисти, съдържат редица важни микро- и макроелементи, но практически са мъртви, защото в тях няма енергия, няма живот.
Съвременният човек не може да усети разликата между изкуствено пречистената и живата природна вода, но ако дадете на едно животно да избира, то винаги ще предпочете водата, взета директно от извора, защото тя носи енергията на природата.
Феноменът на структурната памет позволява на водата да запечатва всичко, което става около нея, като по този начин обменя информация с цялата Вселена и свързва информацията за всички живи системи. И всеки от нас е брънка в безкрайната верига, предаваща информация. Но всеки от нас е и източник на информация, защото всяка изречена дума, всяко наше действие, мисъл и емоция се отделят от нас и се запомнят от водата. А информационното замърсяване я отравя, натрупвайки се в нейната памет. Водата носи много важно послание на човечеството – предлага ни да погледнем по-внимателно в себе си. Когато направим това през огледалото на водата, нейното послание по удивителен начин ще се прояви и ще ни накара да се замислим за много неща, да променим много неща и едва тогава ще започне духовното възраждане на човечеството. Рано или късно водата ще ни върне това, което сме заложили в нейната памет. Затова най-после трябва да престанем да я замърсяваме информационно и да й помогнем да се пречисти. Търсейки начин, който най-силно да пречиства водата, д-р Емото Масару стига до откритието, че това е съчетание от две неща – любов и благодарност. Затова трябва да се отнасяме към живота с любов и да бъдем благодарни за всичко, с което той ни дарява. Нейно Величество Водата е достатъчно щедра и търпелива към човечеството, затова нека и ние, хората, й отдадем необходимото уважение и почит, защото водата – това е самият живот.
В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста;
тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата...
И рече Бог: да има твърд посред водата и тя да дели вода от водата;
Библия; Битие
Преди милиарди години в студения газово-прахообразен облак, от който се е образувала Земята, се е съдържала вода във вид на леден прах. Това се потвърждава и от изследванията на Вселената. Академик Вернадски пише: „Няма такова съединение, което би могло да се сравни с водата по своето влияние върху основните геоложки процеси. Няма такова вещество, минерал, полезно изкопаемо, живо тяло, в чийто състав да не е включена вода."
Водата в Свещеното писание е повече от обикновена физическа субстанция. Това е понятие, което се свързва по определен начин с идеята за самия живот. Много духовни учители, философи и учени от цял свят говорят за водата. Ето какво е писал на тази тема китайският философ Лао Дзъ преди повече от две и половина хилядолетия:
„В целия свят няма нищо по-меко и по-податливо от водата. Но тя надделява над твърдото и здравото. Никой не може да я преодолее, въпреки че всеки може да я победи. Податливото побеждава здравото. Мекото преодолява твърдото. Всички знаят това, но никой не се осмелява да действа така."
Водата винаги е привличала учените със своите необикновени свойства – физични и химични, които не се подчиняват на познатите ни физични закони: Нито един учен не може да обясни защо водата, за разлика от всички други течности, при понижаване на температурата увеличава своята плътност, а при повишаване – я намалява. Тя е единственото вещество, което при нормални земни условия се намира и в трите агрегатни състояния – твърдо, течно и газообразно. В сравнение с всички други течности водата има най-високото повърхностно напрежение. Тя е най-универсалният разтворител в природата. Намирайки се в пори и капиляри, водата създава огромно налягане и с лекота се изкачва по стволовете на огромни дървета, преодолявайки силата на земното притегляне. В семената например в момента на покълване нейното налягане достига до 400 атмосфери. Ето защо кълновете с лекота пробиват дори асфалт. Ако водата не притежаваше всички тези удивителни качества, може би нямаше да има живот на нашата планета.
С водата са свързани редица интересни факти:
През зимата на 1881 година корабът „Лара" следва своя курс от Ливърпул към Сан Франциско. На третия ден след отплаването на кораба избухва пожар. Част от екипажа успява да се спаси. Сред оцелелите е и капитанът на кораба Нейл Кери. Няколко дни по-късно моряците започват да изпитват силна жажда, която с всеки изминал час все повече се засилва. Когато след три седмици лутане по морето най-после успяват да стигнат на суша, капитанът, който имал доста трезво отношение към действителността, описва това, което ги е спасило, със следните думи: „Мечтаехме за сладка питейна вода. Представяхме си как водата около лодката от морска се превръща в прясна питейна. Събрах сили и загребах с шепи тази вода. Когато я опитах, тя се оказа наистина годна за пиене."
През 1956 година в секретна лаборатория на военен институт в Югоизточна Азия, занимаващ се с разработване и производство на средства за масово унищожение, се провежда съвещание, на което се обсъжда създаването на мощно биологично оръжие от ново поколение. Свойствата, които то, по мнение на учените, трябва да притежава, са предмет на продължителни дискусии. Неочаквано съвещанието прекъсва. Всички участници са закарани в болница със симптоми на силно хранително отравяне. Започва разследване, което стига до задънена улица – освен водата, намираща се в стъклени шишета на масите, учените не са консумирали нищо друго. Водата е изследвана, но в нея не са открити никакви вредни примеси – химичният й състав е Н2О. Така е написано и в доклада – причина за отравянето е обикновена вода.
20 години по-късно е оформена фантастичната хипотеза, която може да обясни непредсказуемото поведение на водата – водата има памет. В края на ХХ век голямата тайна на водата беше разгадана и най-новите научни изследвания изцяло преобърнаха представите ни за нея. Съвременните учени стигнаха до извода, че тя се проявява като жива субстанция. Резултатите от експериментите, проведени в различни страни по света, наистина доказват, че водата възприема и запечатва всяко въздействие, запомня всичко, което става в обкръжаващото я пространство. Дотогава господства мнението, че е важен химичният състав на водата. Но сензационната новина е, че всичко това е илюзия. Структурата на водата е много по-важна от нейния химичен състав.
Структурата на водата представлява начинът на подреждане на нейните молекули. Учените са установили, че молекулите на водата се групират и тези групи водни молекули са наречени кластери. Най-малкият структурен елемент на кластерите се състои от пет водни молекули, свързани помежду си с водородни връзки. Предполага се, че именно тези петмолекулни агрегати са своеобразният носител на паметта на водата и именно в тях, като на магнетофонна лента, водата записва всичко, което вижда, чувства и усеща. За нея е достатъчно само да се докосне до друго вещество, за да възприеме неговите свойства и да ги съхрани в своята памет. Дали са се досещали за това нашите предци, когато са превръщали обикновената вода в лечебна, използвайки сребърни съдове? Днес сребърната вода е най-мощният антисептик, широко използван в цял свят. Запечатвайки информацията, водата придобива нови свойства, като при това нейният химичен състав остава непроменен – Н2О. Водата, разбира се, си остава вода, но нейната структура, подобно на нервна система, реагира на всяко дразнене. Със съвременна апаратура е установено, че във всеки минимален структурен елемент (група от пет водни молекули) на кластерите има 440 000 информационни панела, всеки от които отговаря за своя вид взаимодействие с околната среда. И както всяка отделна клетка съдържа в себе си информация за целия организъм, така и всеки минимален структурен елемент на водата съдържа в себе си информация за цялата наша планетарна система. Всеки минимален структурен елемент не само съхранява информацията, но и я предава на останалите структурни елементи в кластерната верига, което води до промяна на информационно-фазовото състояние на цялата система. И както многоклетъчният организъм не е механичен сбор от съставящите го клетки, а е едно единно цяло, в което отделните клетки функционират строго съгласувано, при тясно взаимодействие, обменяйки помежду си вещества, енергия и информация, така и минималните структурни единици на кластерите се намират в тясна връзка помежду си, носейки и предавайки си информацията, която са възприели.
Ако разглеждаме кластера като група от точно определени молекули, то неговият живот е къс. Но ако говорим за него като структура, която молекулите могат да напускат и в която да се присъединяват, кластерът може ефективно да съществува много дълго време. Именно устойчивостта на кластерната структура потвърждава хипотезата за способността на водата да запечатва и съхранява информация.
Водата е безценен компютър, който е единствен по рода си. Тя е един вид компютърна памет – памет за информация. Но за да можем да я използваме, трябва да знаем как протичат всички тези процеси. Може да сравним това с изучаването на азбука. Ако имаме азбуката, но не познаваме буквите, не можем да съставяме думи и изречения. Молекулярната структура на водата е нейната азбука. Когато я научим, ще можем да съставяме думи и изречения. Ще можем дори да променяме изреченията.
Върху структурата на водата влияят редица фактори – химични и механични, техногенните въздействия (например електромагнитни полета, излъчването на монитори и екрани, мобилни телефони, микровълнови печки, високоволтови електропреносни мрежи (далекопроводи и други), присъствието на различни обекти, включително и човешкото присъствие (молитва, мисли, думи, емоции). Хората дори не подозират, че при включване или изключване на светлината водата също се променя.
В лабораторията на професор Константин Коротков (Санкт Петербург) са извършвани редица експерименти с различни въздействия върху водата по метода на газоразрядната визуализация (метод, подобен на Кирлиановата фотография, който регистрира енергийното излъчване на изследваните обекти). Резултатите от тези експерименти показват, че емоциите (положителни или отрицателни) оказват най-силно въздействие на водата. Положителните емоции (любов, нежност, загриженост) я стабилизират и повишават нейната енергия, а отрицателните (агресия, страх, омраза) – рязко я понижават.
Японският изследовател, д-р Емото Масару, също изследва образци вода, обработена по различни начини. Тя се наблюдава под микроскоп с вграден фотоапарат след бързото й замразяване в криогенна камера. Получените снимки показват поразителната разлика в структурата на водата, върху която е въздействано с различни видове музика, мисли, думи и изображения. Учените могат да отговорят на въпроса как става това (структурата на водата се променя така, че кристализацията настъпва в различни точки на фазовото поле), но на въпроса: „Защо?", науката все още няма отговор.
В лабораторията на професор Станислав Зенин (Москва) са провеждани опити за дистанционно въздействие на хора върху вода от различно разстояние, които доказват, че върху водата може да се влияе и дистанционно, като този процес не зависи от разстоянието, на което се намира човекът от водата.
Всеки знае, че човешкият организъм е съставен основно от вода, следователно представлява система, която може да бъде програмирана. Всеки външен фактор, включително и общуването между хората, променя структурата и биохимичния състав на телесните течности. И това става на клетъчно ниво. Чрез управление на състоянието на водата може да се повлияе поведението на човека и неговите биохимични процеси, като този процес не зависи от разстоянието. Може да се програмира дори клетъчното ядро до степен на неговото пълно разрушаване, което означава смърт за самата клетка. Следователно такива действия, като заклинание и баене върху вода, не са суеверие, а абсолютна реалност. А какво да кажем за обикновените хора, които не са екстрасенси или магьосници. Въздействаме ли си ние едни на други чрез своята водна среда посредством нашите мисли, думи и такива чувства, като завист или любов. Можем ли да програмираме себе си или околните? Безусловно. Учените потвърждават и това. Такива усещания, като рязка умора, безпричинна агресия, лошо настроение и дори много болести могат да бъдат последствие от негативно биоинформационно въздействие. Нещо повече – чрез общото енергоинформационно поле водата запазва връзката си с човека, който е въздействал върху нея, независимо на какво разстояние са разделени един от друг. Ако се случи нещо с човека, то в структурата на водата също ще настъпят изменения. Но поразителен е друг факт – че ако се въздейства върху вода, която помни влиянието на друг човек, то в неговото здраве и поведение също ще настъпят изменения. По този начин се обясняват някои тайни на черната магия, където се извършват манипулации именно с телесни течности – лимфа, кръв, слюнка.
Преди няколко години в изследователските центрове на щата Джорджия, САЩ, бяха получени интересни данни за водата. Известно е, че всяка човешка клетка се намира във водна среда (заобиколена е от междуклетъчна течност). В болните тъкани и органи, независимо от вида на заболяването, клетките са заобиколени от междуклетъчна течност, в която водата е деструктурирана, а в здравите органи – от междуклетъчна течност със структурирана вода. Обикновено организмът сам структурира водата на клетъчно и междуклетъчно ниво, за което изразходва голямо количество енергия. Но тази енергия се съхранява, ако човек приема чиста структурирана вода. Съвременните хора са отвикнали да пият чиста вода. Заменили са я с пепси-кола, лимонада и бира, но организмът превръща всички тези течности във вода, при което изразходва огромно количество енергия.
Немски учени от института Нюрнберг Ерланден твърдят, че пиенето на чиста структурирана вода не само помага да се избегнат заболявания на бъбреците, но също така укрепва физическите и духовните способности на човека. Нещо повече – използването на такава вода подобрява човешката памет (известно е, че човешкият мозък се състои 90% от вода).
Проблемът за управление на състоянието на човека чрез информационната система на вътрешната течна среда на организма е от решаващо значение за човешкото здраве и колкото по-бързо науката обърне внимание на този факт, толкова по-скоро ще стигнем до разбиране на понятието „фундаментална медицина". Можем да програмираме водата да ни излекува, да пречисти организма ни от токсини, да хидратира нашите клетки, тъкани и органи. Разбира се, за да програмираме водата, трябва да познаваме процесите, които се извършват в нашия организъм и процесите, които трябва да се извършват в него при идеално здраве. Тайната на програмирането се състои в това, че не се задава някакво междинно състояние, а крайната цел – резултатът. И това е бъдещето на медицината.
За да поддържа нормалните си жизнени функции, човек ежедневно трябва да изпива около 2 литра чиста вода. Още толкова той поема през кожата си под душа или във ваната. Нашите предци са изграждали селища само там, където е имало изворна вода. Днес този фактор не е от съществено значение, защото с помощта на високо налягане водата може да се транспортира на хиляди километри от мястото, където извира. Така преди да попадне в нашия дом, тя изминава дълъг и нелек път: В природата водата винаги се движи по плавно извиващи се русла, докато посоката й на движение във водопроводите често рязко се променя под прав ъгъл. С всеки един такъв принудителен завой нейната естествена структура все повече се разрушава. Погледната под микроскоп, водопроводната вода има неправилна, деформирана и асиметрична структура. Тази вода е загубила своята естествена природна енергия и затова тя поглъща енергия от хората, растенията и животните, които влизат в директен или индиректен контакт с нея.
В много от големите градове водата се върти в затворен цикъл: След агресивно химическо пречистване и преминаване през мощни филтри тя отново се връща в нашите домове, запазвайки паметта си за химичните реагенти и насилието, на което е била подложена. Но още по-страшно е информационното замърсяване, което акумулира водата, преминавайки през хиляди домове и обществени сгради, защото натрупвайки завистта, злобата, агресията и стреса на хората, с които е била в контакт, тя отново се връща при нас.
В природата, извирайки на повърхността, водата преминава през различни почви, минерали, полезни изкопаеми, като приема тяхната енергия и вибрации. В лабораторията на професор Коротков са изследвани различни природни и бутилирани води. Резултатите от направените анализи показват, че природните води, които не са имали пряк контакт с човека, съхраняват своята енергия и сила. Докато обработените бутилирани води са наистина химически чисти, съдържат редица важни микро- и макроелементи, но практически са мъртви, защото в тях няма енергия, няма живот.
Съвременният човек не може да усети разликата между изкуствено пречистената и живата природна вода, но ако дадете на едно животно да избира, то винаги ще предпочете водата, взета директно от извора, защото тя носи енергията на природата.
Феноменът на структурната памет позволява на водата да запечатва всичко, което става около нея, като по този начин обменя информация с цялата Вселена и свързва информацията за всички живи системи. И всеки от нас е брънка в безкрайната верига, предаваща информация. Но всеки от нас е и източник на информация, защото всяка изречена дума, всяко наше действие, мисъл и емоция се отделят от нас и се запомнят от водата. А информационното замърсяване я отравя, натрупвайки се в нейната памет. Водата носи много важно послание на човечеството – предлага ни да погледнем по-внимателно в себе си. Когато направим това през огледалото на водата, нейното послание по удивителен начин ще се прояви и ще ни накара да се замислим за много неща, да променим много неща и едва тогава ще започне духовното възраждане на човечеството. Рано или късно водата ще ни върне това, което сме заложили в нейната памет. Затова най-после трябва да престанем да я замърсяваме информационно и да й помогнем да се пречисти. Търсейки начин, който най-силно да пречиства водата, д-р Емото Масару стига до откритието, че това е съчетание от две неща – любов и благодарност. Затова трябва да се отнасяме към живота с любов и да бъдем благодарни за всичко, с което той ни дарява. Нейно Величество Водата е достатъчно щедра и търпелива към човечеството, затова нека и ние, хората, й отдадем необходимото уважение и почит, защото водата – това е самият живот.
