Всички функции на семейството, каквото е било преди 150 години, са абсолютно неактуални днес.
Нито икономическите съображения – днес всеки, който ходи на работа, може да се издържа финансово и да отглежда дете, пише руският портал Medportal.ru.

Възпроизводителната функция също не е задължително да стане в рамките на брака. Подкрепа може да получите от своите приятели. Избщо всички цели, заради които се стига до създаване на семейство, една по една окапват.

Песимистите и прагматиците един през друг се надвикват, че институцията на семейството умира. А малкото останали съществуват по инерция.

Може би все пак нещо убягва от погледа им. И сигурно единственият и основен смисъл на брака е семейното щастие.

Социолози се нагърбват със задачата да разберат в какво се състои семейното щастие. И по-точно - стабилността и успехът на семейния съюз.

И тук изследователите удрят на камък. Събраните сведения са оскъдни и по-скоро статистически, в които почти нищо не се казва за качеството на отношенията.

Тогава се включват психолозите. Те подбират 700 двойки, които наблюдават в продължение на 10 години. По някои външни признаци се прави предположение колко ще издържи бракът.

Провеждат се интервюта с двойките за това как обсъждат даден проблем, засягащ двамата, а разговорите се записват. Основен момент бил не колко време спорят съпрузите, а как се държат по време на конфликт.

Тези, в чието общуване имало много критика, негативизъм и злоба, се развели 2-3 години след сватбата.

Втората вълна разводи (между 7-ата и 10-ата година) била между съпрузите, при които не е имало негативизъм, но са липсвали усмивките, чувството за хумор и топлата интонация при разговорите.

Издържал е бракът на онези, които успели да установят топла емоционална връзка. И умеели да разведрят обстановката и да вложат чувство за хумор в решаването на проблемите.

Друго изследване, при което били разпитани 350 двойки с дългогодишен брак, се наблюдава устойчиво присъствие на следните два компонента: приятелство и симпатия между съпрузите.

В тези семейства имало привързаност и уважение, търпимост към "неговата територия", способност за приемане на загуба и готовност за промени, както и ясна граница в отношенията между родителите и децата.

Най-важно е да се разбере, че бракът е процес, в който непрекъснато настъпват промени. Той не е запечатаният момент на сватбената фотография.

Семейството е изменящо се партньорство, в което всеки от участниците трябва да се справи с определени задачи и да получи съответното "възнаграждение" за тях.

А ето и синтезирани основните стъпки към успешен и щастлив брак:

– Да се игнорира влиянието на родителското семейство или предишен брак, за да може да се създаде нова уникална общност с партньора. Да се осъзнае, че тази общност е самостоятелна и уникална.

– Да се изградят пълноценни сексуални отношения, като партньорите се отърсят от табута и страхове.

– Да могат заедно, като семейство да посрещат житейските трудности, да издържат на удара и положително да преживяват кризи – външни и вътрешни.

– Да се създаде безопасно пространство, където да изразяват гнева си, без да си го изкарват на цялото семейство и без да се страхуват, че изразявайки недоволството си, партньорът ще поиска раздяла.

– Да се съхрани "двойното" виждане към партньора: от една страна, да се приеме такъв, какъв то е, а от друга – да се запази романтична представа за него (за което, разбира се, и другият трябва да се постарае).

Всички щастливи двойки са сигурни в едно: в брака им е открит универсалният баланс между потребностите на двамата, усещането за златна среда и уникалност на връзката.

Но какво всъщност са получили като "награда"? Колкото и банално да звучи – приятелство и привързаност.

И най-вече усещането, че не са сами на този свят, че има на кого да разчитат и някой, който да ги разбира!