Американски изследователи разработиха ултратънки филми, които след прилепването им един към друг образуват свръхпроводник, а това може да доведе до създаване на нов клас бърза, съхраняваща енергията електроника, съобщи Ройтерс.
Филмите могат да бъдат използвани при температури, които са относително високи за свръхпроводници, а това улеснява боравенето с тях и производството им. Онова, което постигнахме, е да поставим заедно два материала, като нито един от тях не е свръхпроводник, и установихме, че те имат свръхпроводящ интерфейс, заяви физикът Айвън Бозович от националната лаборатория "Брукхейвън" на министерството на енергетиката на САЩ.
Този свръхпроводящ слой е изключително тънък - по-тънък е от 1 нанометър, т.е. от 1 милиардна част от метъра. Това открива перспективи за следващи разработки, включително за използване на тези технологии за значително увеличаване на свръхпроводящите свойства на други известни или нови свръхпроводници, допълни той.
Свръхпроводящият филм, разработен от изследователите от лабораторията "Брукхейвън", функционира при температура 50 градуса по Келвин или минус 269,15 градуса по Целзий. Практичността на свръхпроводимостта зависи в известна степен от охлаждането, поясни Бозович. При 50 градуса по Келвин свръхпроводящият филм е близо до точката, където може да бъде охладен от течен азот, който се охлажда до 77 градуса по Келвин или минус 321,07 градуса по Целзий.
Това ни приближава с една крачка по-напред към масово производство на свръхпроводникова електроника, отбеляза изследователят. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".
БТА
Филмите могат да бъдат използвани при температури, които са относително високи за свръхпроводници, а това улеснява боравенето с тях и производството им. Онова, което постигнахме, е да поставим заедно два материала, като нито един от тях не е свръхпроводник, и установихме, че те имат свръхпроводящ интерфейс, заяви физикът Айвън Бозович от националната лаборатория "Брукхейвън" на министерството на енергетиката на САЩ.
Този свръхпроводящ слой е изключително тънък - по-тънък е от 1 нанометър, т.е. от 1 милиардна част от метъра. Това открива перспективи за следващи разработки, включително за използване на тези технологии за значително увеличаване на свръхпроводящите свойства на други известни или нови свръхпроводници, допълни той.
Свръхпроводящият филм, разработен от изследователите от лабораторията "Брукхейвън", функционира при температура 50 градуса по Келвин или минус 269,15 градуса по Целзий. Практичността на свръхпроводимостта зависи в известна степен от охлаждането, поясни Бозович. При 50 градуса по Келвин свръхпроводящият филм е близо до точката, където може да бъде охладен от течен азот, който се охлажда до 77 градуса по Келвин или минус 321,07 градуса по Целзий.
Това ни приближава с една крачка по-напред към масово производство на свръхпроводникова електроника, отбеляза изследователят. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".
БТА