Турците много ни се смеят, защото според тях сме егати държавата. "Всичките се оплаквате, че нямате пари, а кафенетата ви са пълни по цял ден - казват те. Трябва да работите повече, за да сте добре. С пиене на кафе нищо няма да постигнете." Решаваме да проверим на място как стоят нещата с кафенетата и кръчмите в Istanbul.
Попадаме в квартала Авджилар (Avcilar), на доста километри от центъра. "В него живеят около половин милион души - обяснява нашият нов приятел Танджу, с когото се срещаме по работа. В целия Авджилар има няколко кафенета, а бири може да се пият само край морето."
Нашето пребиваване в Turkey обаче съвпада с техния празник Рамазан (Ramazan). "Не ви съветвам и край морето да пиете, защото по време на Рамазана никой няма да ви погледне с добро око - казва Танджу" "Ами в центъра всички пият, кандилкат се по "Истиклял джаддесъ" (Istiklal Caddesi), как става тази работа!?" - питаме ние.
"В центъра може. Центърът е за туристите."
Тогава ни светва защо през Главната улица за един уикенд се извървяват 2 милиона души! И то главно местни хора! Просто почти никъде другаде не се пие!!!!!
Отиваме в Зейтинбурну (Zeytinburnu). Също на майната си, спрямо нашите представи. Сигурно сте го чували, има такъв футболен отбор. Това е огромен квартал, който навярно събира народ колкото половин София.
Обикаляме. Близо два часа спортно ходене. Няма и следа от кафене. Но за сметка на това се продават всякакви камизолки, гащи първа и втора употреба. Пълно е с надписи на български и на руски. Явно нашенските магазинджии от там пазаруват. Можете да видите надпис "ЕВТИНО И КА4ЕСТВЕНО", например. С четворка вместо "Ч", като в интернет. Брей, трудови хора! Да нямат време за едно кафе крак да подгънат!
В Zeytinburnu успяваме да снимаме един забележителен манекен, обесен за врата с тел.
Наднорменото тегло в Турция сякаш не е проблем, а нещо обичайно. Ако жена ти прилича на фолксваген тип "Костенурка", значи всичко е наред. И някои от манекените налагат тази мода, както се вижда от снимката. Все още се срещат обаче и упадъчно слаби девойки. И то главно по телевизията или по билбордовете. Но по улицата задължително ще се натъкнете на традиционното турско семейство - жената със забрадка, мъжът - с мустаци като на Ердоган и детенце: е, децата са си прекрасни винаги. Тях ислямът не ги лови толкова.
Коренно различно е положението на така наречените Принцови острови, или Adalar (островите). Попадаме на най-големия от тях - Бююкада (Buyukada, "голям остров" на турски). Той е китно място като пазарджишкото село Калугерово през лятото, главната разлика е, че е насред морето.
Има десетина ресторанта, все край брега.
Никой от местните не сяда там или ако седне, ще поиграе табла, ще обсъди политиката, но в никакъв случай няма да поръча нещо, в краен случай - чай.
Ресторантите са за туристите. Местните могат вежливо да ги обслужат, могат да си помислят (с право): ей, колко са прости тия туристи, а!? Могат да полеят с вода жално мяучещите наоколо котки. И това е.
Защо се получава така? Защото голяма част от турците се отнасят към работата с религиозно чувство. Те наистина нямат време за кафета и глезотии, а трупат съкровища на небесата. Спестяват например за къща на небето. А по центъра ходят най-големите нехранимайковци.
Някои от тях се редят на опашка за КЬОФТЕ, с ударение на "о".То, разбира се, не е от свинско месо - религията не позволява. Видяхме такива огромни опашки за КЬОФТЕ и КЕБАП, каквито у нас не е имало и по социалистическо време.
Други отиват на бръснар. Забележете снимката, на която пише "Куафьор".
Виждате ли кой се мъдри горе вляво на витрината? Познахте! Това е Джони Деп!!! Но кой би се осмелил да влезе в такава бръснарница, ако вече е гледал "Sweeney Todd"?
Жалко, че Ататюрк навремето не е научил турчолята да пият. Сам той, както знаем, си е заминал заради яко фиркане, но не е пожелал да сподели това благо със съотечествениците си. Ако го беше сторил, може би днешните турци щяха да имат по-големи шансове за членство в Евросъюза. Вместо това обаче те се обръщат все повече към исляма и страната им е на път да стане втори Иран по фанатизъм.
Ето какво прочетох в последния засега 38 брой на списание "Тема". Думите са на професор Георги Марков, директор на Историческия институт към БАН:
"Смятам, че с Турция трябва да сме добри комшии, но между нас трябва да има граница, която да е външна на ЕС. Сблъсъкът на цивилизациите не е измислен и Турция вече е все по-малко светска и кемалистка държава и все повече ислямска. Трябва да си отворим очите за това, което става там, защото въпросът не е само до забрадките. В момента се отстранява последната опора на кемализма - войската. Парадоксът е, че ЕС в момента помага на ислямизма в Турция. Брюксел казва: Вън генералите от политиката!
Ислямът обаче заплашва не само Турция, а и европейската християнска цивилизация. Това, което преди векове арабите и османските турци не са успели да постигнат със силата на оръжието, сега го осъществяват с други средства. Заради това категорично смятам, че за Турция няма място в ЕС".
Ами, след дългата обиколка в търсене на кафене няма как да не се съгласим с професора!
Попадаме в квартала Авджилар (Avcilar), на доста километри от центъра. "В него живеят около половин милион души - обяснява нашият нов приятел Танджу, с когото се срещаме по работа. В целия Авджилар има няколко кафенета, а бири може да се пият само край морето."
Нашето пребиваване в Turkey обаче съвпада с техния празник Рамазан (Ramazan). "Не ви съветвам и край морето да пиете, защото по време на Рамазана никой няма да ви погледне с добро око - казва Танджу" "Ами в центъра всички пият, кандилкат се по "Истиклял джаддесъ" (Istiklal Caddesi), как става тази работа!?" - питаме ние.
"В центъра може. Центърът е за туристите."
Тогава ни светва защо през Главната улица за един уикенд се извървяват 2 милиона души! И то главно местни хора! Просто почти никъде другаде не се пие!!!!!
Отиваме в Зейтинбурну (Zeytinburnu). Също на майната си, спрямо нашите представи. Сигурно сте го чували, има такъв футболен отбор. Това е огромен квартал, който навярно събира народ колкото половин София.
Обикаляме. Близо два часа спортно ходене. Няма и следа от кафене. Но за сметка на това се продават всякакви камизолки, гащи първа и втора употреба. Пълно е с надписи на български и на руски. Явно нашенските магазинджии от там пазаруват. Можете да видите надпис "ЕВТИНО И КА4ЕСТВЕНО", например. С четворка вместо "Ч", като в интернет. Брей, трудови хора! Да нямат време за едно кафе крак да подгънат!
В Zeytinburnu успяваме да снимаме един забележителен манекен, обесен за врата с тел.
Наднорменото тегло в Турция сякаш не е проблем, а нещо обичайно. Ако жена ти прилича на фолксваген тип "Костенурка", значи всичко е наред. И някои от манекените налагат тази мода, както се вижда от снимката. Все още се срещат обаче и упадъчно слаби девойки. И то главно по телевизията или по билбордовете. Но по улицата задължително ще се натъкнете на традиционното турско семейство - жената със забрадка, мъжът - с мустаци като на Ердоган и детенце: е, децата са си прекрасни винаги. Тях ислямът не ги лови толкова.
Коренно различно е положението на така наречените Принцови острови, или Adalar (островите). Попадаме на най-големия от тях - Бююкада (Buyukada, "голям остров" на турски). Той е китно място като пазарджишкото село Калугерово през лятото, главната разлика е, че е насред морето.
Има десетина ресторанта, все край брега.
Никой от местните не сяда там или ако седне, ще поиграе табла, ще обсъди политиката, но в никакъв случай няма да поръча нещо, в краен случай - чай.
Ресторантите са за туристите. Местните могат вежливо да ги обслужат, могат да си помислят (с право): ей, колко са прости тия туристи, а!? Могат да полеят с вода жално мяучещите наоколо котки. И това е.
Защо се получава така? Защото голяма част от турците се отнасят към работата с религиозно чувство. Те наистина нямат време за кафета и глезотии, а трупат съкровища на небесата. Спестяват например за къща на небето. А по центъра ходят най-големите нехранимайковци.
Някои от тях се редят на опашка за КЬОФТЕ, с ударение на "о".То, разбира се, не е от свинско месо - религията не позволява. Видяхме такива огромни опашки за КЬОФТЕ и КЕБАП, каквито у нас не е имало и по социалистическо време.
Други отиват на бръснар. Забележете снимката, на която пише "Куафьор".
Виждате ли кой се мъдри горе вляво на витрината? Познахте! Това е Джони Деп!!! Но кой би се осмелил да влезе в такава бръснарница, ако вече е гледал "Sweeney Todd"?
Жалко, че Ататюрк навремето не е научил турчолята да пият. Сам той, както знаем, си е заминал заради яко фиркане, но не е пожелал да сподели това благо със съотечествениците си. Ако го беше сторил, може би днешните турци щяха да имат по-големи шансове за членство в Евросъюза. Вместо това обаче те се обръщат все повече към исляма и страната им е на път да стане втори Иран по фанатизъм.
Ето какво прочетох в последния засега 38 брой на списание "Тема". Думите са на професор Георги Марков, директор на Историческия институт към БАН:
"Смятам, че с Турция трябва да сме добри комшии, но между нас трябва да има граница, която да е външна на ЕС. Сблъсъкът на цивилизациите не е измислен и Турция вече е все по-малко светска и кемалистка държава и все повече ислямска. Трябва да си отворим очите за това, което става там, защото въпросът не е само до забрадките. В момента се отстранява последната опора на кемализма - войската. Парадоксът е, че ЕС в момента помага на ислямизма в Турция. Брюксел казва: Вън генералите от политиката!
Ислямът обаче заплашва не само Турция, а и европейската християнска цивилизация. Това, което преди векове арабите и османските турци не са успели да постигнат със силата на оръжието, сега го осъществяват с други средства. Заради това категорично смятам, че за Турция няма място в ЕС".
Ами, след дългата обиколка в търсене на кафене няма как да не се съгласим с професора!
