Естествено основна причина за зрителския интерес е зрелището, което се случва "реално" пред очите ни. Нещо като препчупен от вековете образ на гладиаторските боеве, донякъде съобразен с модерната представа за човечност (каквото и да означава това) и етика.

С времето, обаче, тази налагана от медиите "форма" на комуникация се предава и на обикновения човек, седящ пред телевизора и най-вече - на децата.

Основният модел на Reality шоутата, представящ хората като конкуренти в постоянна борба помежду си (включваща всякакви срества), все по-често можем да видим и при отношенията в училищата.

Учениците все по-внимателно преценяват умствените и психически характеристики на учителите и ако им се отдаде шанс са готови да пристъпят тяхното към "изгонване" от час.

Така лека по лека избираните от психолози, с цел по-голям сеир, индивиди стават модел за поведение. Често можем да видим как деца имитират техни жестове и мимики, като нещо ценно, което трябва да бъде запомнено.

В същото време в борбата за Reality ефир на медиите основно оръжие са низките страсти. Критерий за качеството на предаването е възможно най-натуралистичното представяне на интриги, секс и агресия.

Ако телевизията разполага с достатъчен бюджет, рекламира качествено шоуто и наема добри психолози, които да изберат хората, които излъчват най-силно тези три личностни качества. Ако пък бюджетът е малък, се залага на фрапиращо име на шоуто и "reality актьори", които да го направят.

Уместен въпрос е нужно ли е Reality кулурата да се пренесе изцяло в обществото ни като взаимоотношения между хората и мироглед, или зрителя ще се окаже достатъчно интелигентен, за да спре да я купува всеки ден.