За вземането на решение са необходими само две нервни клетки. До този извод са стигнали биолози от университета на Съсекс.
На всички ни се налага да правим избор: например чай или кафе, да идем на работа, или да заминем за Бора-Бора, и така нататък… Как мозъкът се справя с тази задача, и до днес не е много ясно.
За да хвърлят светлина върху този сложен въпрос, учените се обърнали към същества, които също като хората постоянно избират, и са изяснили, че в най-простия вариант са необходими само две клетки, за да се отчетат всички обстоятелства и да се вземе решение.
Охлювите живеят в два режима: или опитват околната среда на вкус, проверявайки дали тя се яде, или ако им попадне лист салата, започват да ядат. Но как охлювът взема решение, че е време да си потърси храна? За вземането на такова решение отговарят само два неврона.
Животното опитва камък, разбира, че той не е храна, и решава да продължи търсенето на нещо за ядене. Ако един от пробните опити е установил, че това отпред е лист салата, то охлювът преминава в режим на активно хранен – следващото опитване вече ще бъде пълноценно.
Като изяснили това, учените започнали да наблюдават доколко активно охлювите си търсят храна. Сериозно гладуване – около четири дни – кара охлювите по-често да пробват всичко наоколо в надеждата, че ще им попадне храна.
Ако охлювът е сит, той не губи енергия напразно и просто си почива.
Успоредно учените наблюдавали активността на нервните клетки (охлювите нямат мозък – само ганглиеви възли, устроени доста просто). Оказало се, че за вземането на решение дали си струва да се търси храна, са достатъчни само две клетки – едната съобщава дали охлювът е гладен, а втората подсказва дали наблизо има храна.
Тези две клетки постоянно обменят сигнали и ако е необходима храна, то невроните активират мускулите на охлюва и той започва да си търси прехрана.
Учените са успели да създадат подобна проста сигнална система от две нервни клетки в лабораторни условия. Само че без самия охлюв.