Оградата по границата би могла да даде сигурност, но ако не е елемент от обща система за охрана, не бихме могли да разчитаме само на нея. Това каза бившият директор на "Гранична полиция” ген. Валери Григоров.
По думите му в момента службите, и най-вече МВР, нямат необходимия ресурс за контрол на границата.
Той припомни, че най-големият миграционен натиск е бил в периода 2011 - 2013 г. и е трябвало във времето до днес да укрепим и да създадем службата в този вариант, в който има възможностите ефективно да противодейства, а не да търсим други алтернативни варианти, включвайки армията или други структури или командировайки по 1000 души всеки месец. Това струва на данъкоплатеца около 2 млн. лева на месец, посочи той.
"Колко много пари разхищаваме, вместо да дадем за това да укрепим институционално службата, с която да създадем повече гаранции за сигурност на границата”, изтъкна той пред bTV.
Ген. Григоров припомни, че за около година и половина се случва седма промяна на Закона за МВР. В момента има абсолютен нормативен, организационен и управленски хаос, подчерта той.
"Ако очертаваме рисковете, които генерират миграционен натиск върху българските граници, не можем да не неустойчивата политическа проява и поведение на Турция по отношение на споразумението с ЕС”, изтъкна бившият шеф на "Гранична полиция”.
Според него затихването на част от активните военни действия в Сирия в известна степен са ограничили възможността за нови миграционни процеси в посока към страната ни, но има достатъчно нелегални имигранти на територията на Турция, които биха могли да влияят върху миграционните процеси.
Той коментира и опасността от Африка, която по думите му е континент, който през последните 15 години генерира миграция, дори и когато не е имало активни военни действия. Затварянето на най-големия миграционен лагер в Кения, в който има 300 000 сомалийци, би могъл да генерира рискове, които няма как да не се отразят на Средиземно море и Европа като цяло, посочи ген. Валери Григоров.
ценко ч„оков