Нови мерки в борбата срещу опитите за кражби на фирми се въвеждат с промени в Търговския закон. Те са одобрени на днешното редовно заседание на правителството, съобщиха от пресслужбата на Министерски съвет.
Одобрените промени ще бъдат предложени за приемане от Народното събрание.
За смяна на управители, прехвърляне на дружества и на дружествени дялове, както и за разпореждане с недвижими имоти на дружества вече ще се изисква не само нотариална заверка на подписа, но и на съдържанието на вписвания документ. Това се прави с цел да се даде сигурност на гражданския оборот на третите добросъвестни лица, черпещи права.
С усложнената нотариална заверка – на подпис и на съдържание, ще бъдат вписвани и решенията на общите събрания на дружествата с ограничена отговорност при удостоверяване или промяна на обстоятелства, като изменения на дружествения договор и приемане или изключване на съдружници, както и при намаляване и увеличаване на капитала или пък избор на управител.
Длъжностните лица по регистрация от Агенцията по вписванията ще трябва да проверяват заверените документи в електронната система „Единство” в Нотариалната камара, до която те вече ще имат достъп.
Сред промените по по изрично настояване на бизнеса, в чл. 90 от ТЗ се допълва нова алинея. Според нея при заверка на подпис и съдържание ще се събира проста нотариална такса.
Новите разпоредби предлагат Агенцията по вписванията да отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В действащия закон липсва подобна разпоредба.
Като отговор на препоръките на Европейската комисия от март 2014 г. за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията, които засягат периода преди откриване на производство по несъстоятелност, с проекта се предлага и възможност за предприемане на по-ефективни мерки за предотвратяване обявяването в несъстоятелност чрез оздравяване на предприятието, включително и когато е налице реална опасност от неплатежоспособност.
Освен промените, е създадена и нова част пета в Търговския закон. Тя ще се нарича „Производство по стабилизация на търговец”. В нея се регламентира възможността за постигане на споразумение преди откриване на производството по несъстоятелност. Възможност за преструктуриране на задълженията и създаване на условия за оздравяване и стабилизация на предприятието, както и и продължаване на дейността му, са целите на тази нова част.
В проекта изчерпателно са дадени основанията за откриване на производство по стабилизация и са посочени търговците, които ще имат право да използват процедурата. Изключена е възможността стабилизация да се открие за търговец, който е създал преимуществено задължения към свързани лица, както и към публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон, банка и застраховател, предвид специфичната им уредба.
Производство по стабилизация се открива след подаване на молба от търговеца до съда. Той я разглежда и ако констатира, че са налице основанията за откриване на производство по стабилизация, се произнася с определение, което подлежи на обявяване в Търговския регистър заедно със списък на кредиторите, приложен към молбата за откриване на производството.
С проекта също се уреждат детайлно всички стъпки по изготвяне и утвърждаване на плана за стабилизация, неговото действие спрямо заинтересованите страни, последствията при неизпълнение и възможностите за унищожаване, както и хипотезите, при които производството следва да се прекрати.
Мая Манолова
