Драстично се орязват леглата от 20% при общинските до 80% при другите болници и много болници ще бъдат принудени да затворят. Това заяви д-р Николай Болтаджиев - председател на УС на Национално сдружение на частните болници.
Според Болтаджиев, това е направено заради наредбата за критериите за сключване на договор с НЗОК, която е във връзка с националната здравна карта. Тази карта обаче е в Конституционния съд. Заради това напуска и персонал, който ще работи в чужбина, а в същото време се търсят специалисти, съобщи БГНЕС.
За пациентите обаче това означава, че ще има ограничен достъп до лечение и ще има листи на чакащите, които ще са за над 3 месеца. Така единствената алтернатива ще е или да се чака с месеци, или ще трябва да си плати за частно лечение.
Целта, според него, е да се намалят парите, които се дават от бюджета за лечение, независимо че ние доплащаме най-много за лечение в Европа. През 2010 г. бяха въведени стандарти, които са оскъпили лечението и са били увеличени публичните средства и хоспитализацията.
Рязането на легла е нов вид лимит, който е върху дейността, допълни д-р Стойчо Кацаров - председател на Център за защита на правата в здравеопазването. Според него независимо като дарение, фонд, избор на екип или друг начин ще се увеличават парите, които българите ще трябва да доплащат за лечението си. За тези пък, които са от малки населени места ще се стига до там да трябва да пътуват до голям град, за да могат да се лекуват.
Кацаров посочи също, че ще намалеят парите за инвестиции. В Австрия публичните средства са 14 пъти повече при повече болници и повече разкрити легла. Това води до там, че вече не само лекарите ще ходят да работят там, но и пациентите ще ходят да се лекуват там, защото образованието у нас ще е на нивото на африканските болници или средноазиатските, където пациентите си плащат за всеки компонент, който използват.
Ако досега НПО и мениджъри са можели да видят предварително ефектите, а сега ефектите от квотното разпределение на болните, които са част от поредната реформа, ще се усети пряко от потребителите.
Иван Димитров от Български пациентски форум заяви, че лекарите, които заминават в чужбина, отиват там с пациентите си, защото ако ще плаща, предпочита да отиде да се лекува в чужбина и това става все по-развиваща се тенденция. Тези, които нямат пари, ще бъдат "крепостни пациенти", ако не могат да стигнат до лечение, ще измират като кучета, коментира Димитров. Той се оплака, че никой не слуша лекарите и мениджърите на болници от страната. Според него българите ще станат "здравни мигранти", защото срещу нас се води "абсолютен геноцид", тъй като реформата единствено ограничава правата на хората да се лекуват.
Д-р Щерев каза, че една частна болница работи като се стреми да купи най-добрата апаратура, да квалифицира специалистите и да задържи най-добрите от тях, за да привлече най-много от тях и да ги обгрижва по най-добрия начин, за да получи авторитет сред обществото. Когато става дума за интереси Москов нарече интересите на частните болници - бизнес интереси, а Министерството на здравеопазването ще работи за интересите на пациентите, а с орязването на публичните разходи лъсва, че интересите на министерството са бизнес интереси, а частните болници ще продължат по стария начин - да се грижат за пациентите, защото така ще имат повече пациенти. Той смята, че политиката на министъра не е в интересите на пациентите, а тази на частните болници е за пациентите, защото никой не ги задължава да отидат в една или друга болница. Според Щерев има административен хаос в Министерството на здравеопазването. Необходимо е според него да се обмисли какво следва нататък, защото в момента здравеопазването се управлява хаотично.
Д-р Цветан Диманов заяви, че пари в здравеопазването няма, ние сме с най-ниска здравна месечна вноска, а държавата е неизряден платец към здравноосигурителния модел в страната, защото не обезпечават 1.6 млрд. лв., които са за тези, които не се осигуряват. А държавата ощетява НОИ с поне 200 млн. лв., което означава, че пари няма в здравната система у нас.
