Всички партии от Реформаторския блок дават сигнали, че искат единен кандидат за президентските избори. Под въпрос е дали ще се стигне до общ претендент предвид натрупаните през последните месеци противоречия, а и не липсват нови условия на големите партньори ДБГ, ДСБ и СДС. Според учредителното споразумение вотът наесен е последният за този формат на Блока, затова се предвижда свикването на поне един съюзен конгрес, който да реши бъдещето на коалицията.
Днес ще се проведе пореден редовен изпълнителен съвет на коалицията за изборите. Не се очаква да се предлагат конкретни имена, казаха пред "Дневник" източници от Реформаторския блок, но ще се дават примери, за да се покаже какъв профил би бил най-добрият претендент.
Кой да е?
Лидерът на ДБГ Меглена Кунева в събота заяви пред БНР, че кандидатът според партията й трябва да има политическия опит на президента Желю Желев. През април беше описала профил на "спокоен, разсъдлив човек, с политически опит още от млади години, който обединява", което от действащите в момента политици покрива качества на съпредседателя на парламентарната група Найден Зеленогорски.
На едно от заседанията на изпълнителния съвет от СДС са дали пример с президента Петър Стоянов. Според източници от партията дори са го питали дали е склонен да се кандидатира, но той отказал. През май от софийската организация взеха решение за общ претендент на Реформаторите, който да не е част от никоя от формациите.
От ДСБ не са предлагали имена. Сред спряганите е Екатерина Михайлова, но и тя била отхвърлила поканата. В края на миналата година - преди формацията да се обяви за опозиция, лидерът й Радан Кънев заяви, че е готов да се кандидатира за кандидат-президент, но ако има вътрешни избори в десните партии, включително с участието на ГЕРБ. В началото на юни пред БНТ той заяви, че няма да се кандидатира и търси друг кандидат извън петте партии в Реформаторския блок, който да ги обединява.
Междувременно през май Кънев поиска среща с премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, на която да обсъдят възможността за издигането на Росен Плевнелиев за втори мандат като независим кандидат за президент. Причината - търсенето на евроатлантически профил на кандидат, на какъвто отговарял действащият държавен глава. ГЕРБ обаче отказа среща, а Плевнелиев обяви по-рано от очакваното, че няма да се кандидатира за нов мандат.
Кой какво иска ДСБ?
Друга пречка в партиите са и условията, която всяка една от тях поставя пред общото явяване на изборите. От ДСБ, които през последния месец дадоха крачка назад и вече не говорят за нов проект на Радан Кънев, присъстват на заседанията на изпълнителния съвет и са съгласни на общо явявяване.
Условието им е спазването на учредителната декларация на Реформаторския блок, която важи до президентските избори. Според документа дотогова трябва да се проведе съюзен конгрес, на който да се избере общ лидер и да се реши дали Блокът ще върви към създаването на единен политически субект. Последният опит за провеждането на конгрес беше през септември 2014 г. - в средата на кампанията на предсрочните парламентарни избори, когато Радан Кънев искаше да оглави Реформаторите, но лидерите на ДБГ Меглена Кунева и на СДС Божидар Лукарски заплашиха с бойкот.
Сега ДСБ настоява за конгрес, който да се проведе преди изборите, на който също така да се избере и кой да е кандидатът за президент. "Категоричната позиция на партията е, че ако няма съюзен конгрес преди кампанията за президентските избори, то ние няма да участваме в друг конгрес след това", заяви в интервю за "Дневник" шефът на щаба на ДСБ Стоил Яков.
Какво иска ДБГ?
Шефът на щаба на ДБГ Димитър Делчев отговори в интервю за "24 часа", че няма да участват в договорки от типа "Вие вземете президента, а ние ще вземем лидера". От формацията имат опасения, че Радан Кънев иска да оглави Реформаторския блок, като остави кандидатът за президент на тяхната партия.
До момента от ДБГ са поставили искане пред партньорите си изборът на конкретно име за претендент да стане до края на юли. Така следват примера на лидера си Меглена Кунева, която на предходните избори обяви кандидатурата си първа - в началото на юни 2011 г., и това й донесе над 500 хил. гласа и трето място. Идеята е сега, докато останалите големи партии ще обявят претендентите си през септември, Блокът да е първи и да има време да наложи претендента си.
От СДС настояваха за вътрешни избори, но останалите партньори по-скоро бяха против заради опасението, че симпатизанти на други формации можеха да манипулират избора и по този начин да се избере неподходящ кандидат. Затова от формацията вече били склонни тяхното условие да отпадне.
От малките партьори БЗНС и Народна партия "Свобода и достойнство" нямат публични позиции, но и двете партии по-скоро искат запазването на целостта на Блока. Подобна е и позицията на БНД, които не са подписвали учредителното споразумение, но лидерът им Борислав Великов е депутат.
Дали партиите ще успеят да преодолеят различията си е въпрос на оцеляването на Реформаторския блок, който стана четвърта политическа сила през 2014 г. точно заради намирането на добрия тон на фона на недоволството от управлението на БСП и ДПС. Тогава от ДБГ преглътнаха думите на Иван Костов за Меглена Кунева "последната червена кукувица в синьото гнездо", а от ДСБ рискуваха да отдалечат техни избиратели антикомунисти. Сега размяната на реплики отново е отчетлива, а единството - било то и през зъби, ще бъде възможно през общ кандидат за президент, който събере достатъчно голяма подкрепа от избирателите.