Петър Бояджиев е бивш политически затворник. Освободен е през 1978 г., а три години по-късно е изведен нелегално от България. Връща се в България на 17 май 1991 година за да участва във Втората национална конференция на СДС. На 2 декември 1992 г. президентът Желю Желев възлага на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от парламентарната група „Предизборен съюз на БСП и коалиция“, да състави правителство. Кандидатурата се оказва неконституционносъобразна, тъй като бившият политзатворник има двойно гражданство – френско и българско.

Бояджиев живее основно във Франция, но посещава и България и следи политическия живот у нас. 

С Петър Бояджиев поговорихме за задкулисието в България, за руското и турското влияние, ДПС и международната обстановка. 

Ахмед Доган сам си е поръчал атентата с помощта на Пеевски и Бисеров

Този фалшив атентат през 2013 г. целеше Лютви Местан да бъде наложен като председател.

Ахмед Доган е хитрец, много добре разбира промените, които идват. Той се опита да спечели благоволението на Ердоган, но не успя. Затова той назначи Лютви Местан за председател, с цел да намали сблъсъка и да умилостиви Ердоган в отношението му към ДПС. 

По това време Реджеп Ердоган беше премиер на Турция. Доган прави чрез Местан много силен опит пред Ердоган да го приеме. Той го отхвърля унизително. Тогава Доган прави предложение на Местан да поеме партията, за да има буфер. Местан до последно не дава окончателен отговор. Трудно е да откажеш брутално на Доган, но от друга страна, виждаш, че нещата са сложни.

Лютви Местан не дава отговор до конференцията. Атентатът е поръчан от Доган на Христо Бисеров и на Делян Пеевски. Те не знаят нищо повече, казват им само да има нещо, не им казва какво да бъде, да има суматоха. Атентатът цели като се създаде тази обстановка, Доган да обяви, че при тези условия не може да бъде председател и да посочи Местан за свой приемник, който вече няма да може да откаже.

Октай Енимехмедов, който вади тази играчка пистолет, не знае това нещо, поръчителят е съвсем друго лице, а Октай си мисли, че ще стане герой наистина.

Случва се атентатът. Местан не е знаел какво ще се случи, той се намира в шоково състояние, но други важни хора са знаели.

Пропуск в този случай е, че Октай Енимехмедов малко преди атентата получава банков превод от значителна сума за него 80 000 долара. Следователят, който води делото, не е в играта, върши си работата както трябва и попада на този банков превод и трябва да търси причината. Октай отказва да разкаже за превода.

Тогава се намесват зам.-главният прокурор Борислав Сарафов и ДАНС и отделят проблема за въпросния банков превод в отделно дело. По този начин няма как да се търси поръчител. И сега тази преписка съществува и аз съм написал на главния прокурор писмо, за което имаше публикации в турския печат, защото тук е опасно. Аз нямам доказателства за това, знам от уста на уста, но преводът съществува, наистина е отделен, нека се провери защо, какви са основанията да не се търси поръчител.

Така това дело седи на трупче вече трета година.

ДПС и влиянието на Русия и Турция

ДПС беше най-силното политическо оръжие на Русия в България. Защото Русия е съставена от над 100 етноса, има голям опит в работата с етносите, познава мюсюлманските специфичности. Ахмед Доган е бил превербуван в условията на следствения арест. Аз съм минал през този следствен арест, 6 месеца, знам какво е. Имаше бюра, където бяха разположени съветници от КГБ, които контролираха всички по-важни политически следствия. Мен ме арестуваха, не за да ме съдят, арестуваха ме тайно в следствения арест и ми казаха, че съм там, за да ме вербуват, а не да ме съдят. За това има документи, откри се отдел „Военен“, там се пазят.

С Ахмед Доган случаят е малко по-особен, защото той е вербуван и от българските, и от руските тайни служби. При него работата е по-дебела и ако при мен възможностите бяха или те вербуваме, или в затвора, при него има и вероятност за куршум, тъй като е работил за ДС. В следствения арест са станали пазарлъците – това става 1985 г. някъде. 

Във възпитанието на мюсюлманската общност е да уважава лидера, основното беше да позиционират Доган като лидер, а веднъж позициониран, той консолидира зад себе си властта. Вътре няма демократични правила и той я води където си поиска. Така стана. Първите му членове в ДПС – 1990 г., аз се съгласих да му ги дадем, защото имах голямо влияние сред помаците в Гоце Делчевско, аз съм бил в затвора с техните лидери и комуникирахме постоянно. Стана така, че дружеството се овладя от Румен Воденичаров – от руснаците реално, Айруш Хаджи прехвърли списъците. 

Атаката срещу Лютви Местан през декември 2015 г. се случва, защото Доган е бил подложен на руски натиск. Взели са пари, а не са свършили работа. Ахмед Доган е бил в течение за декларацията на Местан след свалянето на руския изтребител Су-24 от турските ВВС. Почти до последния момент Местан се е консултирал с него, не може да се каже, че Местан е водил през този период самостоятелна политика.

Знам, че има много съмнения по отношение на Местан – че това е също театър, както атентата. Аз не бих обвинил никой, който не приема с лекота и пълно доверие това, което става, в България, всички преживяхме много неща, много лъжи, така че имат основание тези, които не вярват. 

Задкулисието в България

От това на т.нар. задкулисие у нас му се вие свят. Признаци за задкулисието могат да се видят и от това, което изплува на повърхността. Всички сметки излязоха криви. Очакваха много пари от „Южен поток“, очакваха много далавери около АЕЦ „Белене“, много пари са изпукали, взели са авансово от руснаците.

Аз много рано видях, че България се управлява задкулисно. Това, което беше на повърхността, е изключително изкривено, деформирано. Още от първите дни България се управляваше задкулисно. В България се стигна до тези събития, не защото имаше някакви специфични процеси в обществото, а чисто и просто Съветската империя беше пред упадък заради финансов колапс основно и поради липса на икономическа стабилност. България като част така или иначе от тази империя беше пред катастрофа.

Съветската империя тогава нямаше намерение да рухва, имаше намерение да се трансформира, да сключи споразумение със своите противници НАТО, Западния свят, но благодарение на далновидността на няколко западни политици – Роналд Рейгън, папа Йоан Павел II и т.н., нещата стигнаха до срив на СССР, вместо да има приспособяване към новите условия.

Прекрасно го описва Жак Атали, един от най-близките съветници на Франсоа Митеран. Той казва, че намирайки се в колапс, Съветската империя начело с Горбачов водят преговори и основно искат да получат заеми. Те са получавали заеми от частни банки, защото са добри платци, владеят енергийния сектор навремето, но пазарът на нефта тогава се срива много и те са задушени, имат много кредити на гърба си и не могат да ги изплащат. Срещу кредити се съгласяват да правят политически отстъпки.

Тогава Рейгън е човекът, който е предложил най-успешната стратегия според Атали – не е казал не, казал е: "Разбира се, че ще ви дадем, ще ви дадем повече, отколкото искате, но направете това, направете това". Докато в един момент Горбачов е бил на позицията: "Г-н Рейгън, или ще ни дадете пари, или ще ме съборят и ще трябва да се разправяте с генералите. Повечето западни лидери са били доста изплашени от тази възможност, дори Митеран е бил предпазлив и е настоявал да им дадат пари. Но Рейгън е бил упорит и е отлагал, а те глътнаха вода. 

В този момент комунистите, ръководителите на Комунистическата партия в България – те са материалисти, колкото и да говорят за идеология, тя е маскировъчна одежда. Те са брутални, много практични материалисти, те нямаха илюзии (говоря за ръководителите, не за тези глупчовци, които бягат след тях), че тяхната система ще се срути, но като прагматици те си поставяха две цели. Първата е да запазят собствеността, която бяха отнели с руския шмайзер 1944 г. - когато личността няма никаква собственост, няма свобода, а втората – да си гарантират безнаказаност за престъпленията, които са извършили, стремейки се да получат контрол над цялата собственост.  

За съжаление, те успяха в тези свои цели. Основно те успяха по време на правителството на Иван Костов – собствеността тогава беше прехвърлена. 

Днес 80% от собствеността в България е в не повече от 80 бивши комунистически фамилии чрез системата на офшорките и т.н. А безнаказаността те си я осигуриха със същите, които слугуваха на Борисов и т.н., има около 11 000 кадри на ДС, които са в държавната администрация.

Докато българите от моята генерация шестваха по площадите 1990 г. и бяха пияни, невярващи на очите си, че са получили свободата си и дъвчеха понятията като демокрация, свобода, комунистите имаха конкретни цели и тъй като нямаше развита политическа класа, те успяха.

България от първия ден започва да се управлява със задкулисие и аз съм свидетел на много такива моменти на задкулисието, защото освен всичко друго, две години съм бил най-близкият съветник на председателя на парламента от комунистическата квота Благовест Сендов по време на правителството на Жан Виденов.

Има два клана, които оставиха отпечатък върху развитието на България след падането на Съветската империя. Това са кланът на Андрей Луканов и кланът на Тодор Живков.

Кланът на Живков управляваше до 10 ноември. Аз имам с Тодор Живков 1992 г. над 12 лични срещи, исках да видя от извора. Питам го: "Как така стана, че 35 години държа властта и изведнъж я сдаде". И той ми казва: "Каква власт, бе, кой ми е дал тази власт, руснаците ми я дадоха, руснаците си я поискаха". Това е жалката действителност – те я вземаха и я дадоха на Луканов. 

Кланът на Луканов има своя почерк и е до неговото убийство. Убиха го, тук почти никой не говори защо са го убили. Убиха го, защото той и Огнян Дойнов държаха преписките за парите и т.нар. фирми екрани, които държаха парите навън, бяха изнесени преди това. Огнян Дойнов държеше за Европа, а Луканов - за САЩ. Те го убиха, за да не изгубят парите.

Важното е друго, че с неговото убийство кланът загуби много голяма част от влиянието. Наследиха това влияние Георги Първано и кръга около него. От този момент нататък и с идването на Симеон започнаха споразуменията между двата клана – те имат наследници и са свързани в мрежи. В следващия етап водеща роля взе Първанов и тези, които са около него, в комбинация с Ахмед Доган и Бойко Борисов, който е представител на клана на Тодор Живков, в това няма никакъв спор. 

Така дойде и тази тройка, която управляваше след 2002 г. Защото Симеон е по-периферна личност, той е употребяван. Той е дребен хазартаджия и за пари всичко, което му кажат, ще направи, но не е стълб и лидер, никога не е бил. Няма нищо общо с баща си като характер.

Първанов е много слаб като личност и политик. Той е човек на неуспеха, каквото е пипнал, все е неуспешно. Освен ако приемем за негов успех конструкцията на Тройната коалиция. На него заложиха руснаците, за да има „Южен поток“, АЕЦ „Белене“, знам, защото ми беше подписал пълномощно да представлявам цялата им партия във Франция.

Западът, Русия и Турция

Украинската криза от 2009 г. е исторически етап от развитието на Европа и дава отражение на целия свят. В България никой не очакваше, всички се бяха нагодили да дават стратегически каквото могат на САЩ, НАТО и запазват тесните си отношения с Русия. Украинската криза срина всичко това, всички договорености за международния статус на Европа бяха погазени от Русия.

Връщане към отношенията преди това между Западна Европа и САЩ, от една страна, и Русия, от друга, не се очертават на хоризонта, напротив, очертава се един много катастрофален сценарий в Русия, отново заради икономически колапс.

Русия е колониална страна. Тя не използва периода след сриването на Съветската система прагматично – да се реформира и да се адаптира към новите условия в света. Надява се на стари методи, които я доведоха до това, че сега няма един съсед, който да не е настроен срещу нея. Това е жалко и за самия руски народ, защото едно такова ръководство като това на Путин води до катастрофа. 

Отношенията между Русия и Турция се промениха стратегически, свалянето на самолета беше само един знак. Големият проблем е кюрдският проблем. В Турция има около 20 млн. кюрди, като те са представени политически, имат своята партия, която има над 10% електорално присъствие в парламента. Това беше едно от постиженията на Ердоган – да легализира кюрдската партия и да им даде възможност.

Русия отиде в Сирия и отиде точно на границата с Турция да ѝ прави пожар. Самолетът е знакът, но основното е, че Русия играе с турските кюрди срещу Турция. Това не можеше да не доведе до този катаклизъм между двете страни. Освен това Турция категорично не признава анексията на Крим и работи с Украйна много активно.

Украинската криза и случилото се в Сирия окончателно решиха преструктурирането на отношенията между Русия и Турция. Това очевидно е много траен процес, защото много скоро енергийният доставчик на Турция беше Русия, а Иран беше под санкции. Русия отиде в Сирия и се съюзи с Иран. Аз не знам какво стана след това, но Русия си подви опашката и се прибра в кожата си, а Турция и Иран се разбраха, Иран каза, че ще компенсира всички енергийни нужди на Турция, които Русия щеше да задоволи.

Турция разглежда Русия като враг, при това под носа ѝ. Няма спор, че преди това Турция беше в добри отношения с Русия и толерираше отношенията с ДПС, въпреки че те за Доган отдавна знаят, че е ангажиран с Русия.

Руско и турско влияние в България

Ние имаме няколкостотин наши съотечественици в Турция. 360 000 бяха изгонени през май 1989 г. Тези хора насилсвено напуснаха родните си огнища, познавам много от тях, в сърцето им има място за България, те са родени тук, огромната част от тях никога не приеха Доган, защото маса от тях са бивши политзатворници, лагеристи и т.н. С тези смени идва един дюшеш, искат да бъде спряна подкрепата на Турция към ДПС. 

В Турция има 600 000 – 700 000 суши с български корен, около 400 000 мюсюлмани, които казват, че са от турски произход в България, отделям помаците. Има ли нещо неестествено от това Турция да има интерес към своите? Има роднински, наследствени и други отношения.

Ние трябва да приемаме тази реалност и да я управляваме съгласно съвременните норми, да издигаме стена и да правим Турция враг и тези, които са тук, в България, е примитивна политика. Това е реалността, която е създадена вън от нас. Ако ние сме умни, трябва това да го трансформираме в национално богатство, защото там има много ресурс, който през интелигентна политика може да се използва. 

Нашият проблем ще се реши, когато се освободим от руското подмолно влияние, това ни създава най-много проблеми. Смятам, че всеки ден все повече хора го виждат и го чувстват – не е въпросът да мразим Русия и руснаците, а те да не се бъркат в нашите работи. Те се бъркат в нашите дела откакто сме получили независимост и то по начин агресивен, криминален. През последните 26 г. също. За нашия интерес и за интереса на децата ни трябва да се освободим от тези окови.

Изпуснахме години, когато това трябваше да стане, но сега нещата са на ръба, готови сме да останем някакъв остров проруски, зависим от Русия, в едно обкръжение, което се развива.

Украйна никога повече няма да допусне да бъде васал на Русия, Румъния няма да допусне, Полша, Прибалтийските държави, Турция. Ние ще допуснем ли да бъдем остров, как ще живеем? Всички други печелят независимостта по отношение на Русия и декларират, че няма да допуснат намесата ѝ във вътрешните си работи, само ние останахме.

България е на важен кръстопът и трябва да се пребори с тези примитиви от типа на Валери Симеонов – да проповядват примитивна омраза към съседите, със съседите не трябва да се живее лошо. Ердоган е авторитарен, няма спор, но резултатите са, че за 15 години всеки турчин си е увеличил доходите три пъти. 

Русия никога няма да бъде приета, докато не върне Крим. Като Берлинската стена – трая 45 години, но в крайна сметка падна. Така ще стане и тука. Украйна тепърва ще има бъдеще, макар че им е трудно сега. Старите демокрации – Франция, Германия, са уморени. Нямат достатъчно свежи идеи, свежа кръв. Големите идеи и бъдещето ще дойде от по-младите като Полша, като Украйна, Чехия, Балтийските страни, защото те имат по-заострени сетива. Влиянието на Полша в ЕС ще се променя, ще се покачва. И ние трябва да вървим по тези пътеки, а не да вървим по мухлясалия Тодор Живков.