Събота вечер.
Забавление, лъскаво и алкохол.
Излязохме по женски.
Въпреки, че с охота отказах да присъствам на приятелска сбирка на половинката, той не успя да се зарадва на свободният си полет. Вече се насочвахме към клуба когато се обади и каза, че ще се присъединят при нас. Това щеше да е първият път в който го виждам пиян. Смелото предположение на приятелка "Може пък и да не е пил..." бе скорострелно опровергано.
Има една точна дума която бих искала да използвам. МАРМАЛАД. Човекът беше МАРМАЛАД.
Като малка мразих пияни хора. Като порастнах и започнах да пробвам алкохол, не ме отблъскваха чак толкова. До ден днешен съм била само замотана, но никога пияна. Затова винаги с леко настръхнала кожа наблюдавам липсата на адекватност у мъжете в това състояние. Наречете ме задръстена, но доста са грознички и плашещи...
Личеше си, че преди около...7-8 питиета е бил с прическа, гладко избръснат, с нова риза и лъснати чепици. Това може да го забележи само моето набито око, защото всички тези "качества" бяха претърпяли неузнаваема трансформация. Мармаладът ме позна още от далеч, прегръдка с нежност на валяк, поздрав - колкото можа и с приятно премрежен поглед леко и нестабилно се заклати насам натам.
Ако от мен се очаква да очерня мъжете в комбинация с алкохола - няма да е днес. Този Мармалад беше забавен, разтичаше се по дансинга, общуваше с всички нормално, беше любезен и усмихнат въпреки, че често получаваше удари от някой ръб на сепарето без предупреждение.
Забавно беше да се гледа как се старае да се задържи на тази земя, която не спира и не спира да се върти!Аз се забавлявах искрено и си танцувах наоколо доволна, че няма от какво и от кой да ме е срам. Бях свободна и необезпокоявана.
Получих розичка която ми купи от лелята с отблъскващото червило. На нея бих препоръчала нещо голямо и силно, че за да излезеш в подобен вид трябва поне да си замотан...
Забавлявахме се и танцувахме, докато повечето мъже в околноста не заклюмаха и не трокнаха чела по баровете.
Наближи 4 и аз се размечтах за вкъщи, а краката ми едва се задържаха на високите токчета.Обясних всичко на Мармалада. Той услужливо предложи да ме изпрати(голяма жертва при все че едва стоеше на крака. Отиде до гардероба да вземе якето ми, върна се за розата и с физиономия на тъжен мармалад разбра, че тръгването ми е неизбежно. След дълго олюляване и умоляване за "ошшште малко, танццуваме..." тропнах с краче и отсякох "До утре!". Обърнах се и затраках по тротоара. Извърнах глава да видя дали ме изпраща с поглед като по филмите. Там беше. Но погледа не ме фиксираше изобщо. Просто трудно му беше обръщането.
Замислих се за всички състояния, които алкохолът предизвиква у хората. У едни изважда грубост и смелост. У други нежност. У трети тъга и меланхолия... Аз още незнам каква съм като препия. Но се радвам, че не бива да се притеснявам за тези на които държа. Те не избухват, не стават агресивни и не сядат зад волана пили. Затова си легнах спокойна и се събудих от обаждането на Мармалада, който вече беше свежа краставичка и ме канеше на футболен мач в неделя.

Ани Капанова