От утре се открива сезонът на варенето на ракия. Преди година старозаветната традиция беше вкарана в европейски правила и това доведе до тежък сблъсък на националното самосъзнание с европейското чиновничеството.
Активните протести, в които участва и група първомайци, през месец април, не доведоха до отпадане на ограниченията и забраните. Един от радетелите на „тази традиция“ Никола Петров е изправен пред редица проблеми.
Преди всичко по думите му той и колегите му, които имат ракиени казани не са производители на ракия, а са хора, които предлагат услуга. Затова той счита за неправилно трудът му да се подчинява на влезлия от 1 януари Закон за виното и спиртните напитки.
Създаден през далечната 1982 година, казанът за пръв път е изправен пред проблеми, които предизвикват както чувството за справедливост, така и чувството за хумор. Никола обича да цитира стихове на народния гений:
„...Искате да литнем с полет европейски,
но това не става с методи юдейски.
Как ще се оправим с тази дивотия,
щом в мазето няма дъхава ракия?...“
Преди да дойдат на власт всички заявяват, че искат да помагат на малкия бизнес, а приемат закони, с които се цели монополизиране на пазара – убеден е той.
Искат от собствениците на малки дестилационни апарати да намалят капацитета си до 500 л. Това създава проблем, защото около 200 л от тях могат да се ползват само за преварка и от това капацитетът на дестилационната става още по-малък. А в неговите казани непрекъснато се правят подобрения, , използват се само най-добрите материали, поддържат се в отлична форма, няма загорели съдове.
Ограничаването във времето до 31 декември пък съкращава сроковете за ферментация и много от желаещите да си направят собствена ракия нямат технологично време за отлежаване на материала.
Освен всичко останало, наложения акциз прави нерентабилно домашното производство.
Въпросът с опазването на производството на ракия е въпрос на национална сигурност – убеден е още Никола Петров. А ние знаем, че е и белег на идентичност, защото "не си истински българин, ако в хладилника нямаш шише от марково уиски, пълно с домашна ракия".
Теодора Кирякова