Дейвид Алън Грийн е юрист. Коментарът му е публикуван в блога за право и политика на „Файненшъл таймс“. Преводът е на Клуб Z.

Установеният ред във всяко общество понякога може да залитне, но обикновено залитването не трае дълго. Истинските революционери знаят това и затова действат бързо, за да се възползват от временната преднина. Скоро обаче установеният ред ще се прегрупира и ще погледне в обща посока с подновена решителност.

Преобладаващата проевропейска политическа класа на Обединеното кралство определено преживя ужас. Те не очакваха да загубят референдума за ЕС. Британските политически лидери бяха толкова уверени в победата, че дори случайно казаха, че решението на народа ще бъде изпълнено „веднага“. И сега има криза, но само за кратко.

Разпиляната в отделни закони конституция (някои я наричат „ненаписана“) може да спаси проевропейската политическа класа от собствените им безумие и самодоволство. Референдумът никога не е бил законово обвързващ. Дори референдумът има слабо законово значение, за разлика от политическото. Той беше едно величествено упражнение по консултиране. Реалното решение трябва да бъде взето после, под формата на отделен акт. Това е предвиденото действие по силата на популярния тези дни „Член 50“ от Лисабонския договор, който се отнася за държавите, желаещи да напуснат ЕС.

Очакваше се премиерът Дейвид Камерън да вземе това решение незабавно, още в деня на обявяване на резултатите. Но той не го направи. Той остави тази работа на наследника си. Това пъргаво отвързване на резултатите от референдума от формалното решение за напускане на ЕС е важно. Според мен, това ще се превърне в първата от трите стъпки, които все още проевропейското правителство на Великобритания ще предприеме, за да отложи Брекзит и вероятно ще го отлага толкова дълго, че той никога няма да се състои.

Причината правителството да се измъква с тази маневра е, че дори и лидерите на кампанията за напускане не очакваха да спечелят или пък наивно си мислеха, че спечелването на референдума ще бъде достатъчно. И в двата случая намаше план: никаква идея какво следва. И когато правителството изгуби почва под краката си, нищо не направиха. Те спечелиха битката за референдума, но не действаха бързо, за да спечелият и войната за Брекзит.

Ако изборите за нов лидер на Консервативната партия не бъдат спечелени от убеден привърженик на напускането, правителството най-вероятно ще предприеме три стъпки, за да забави процеса на Брекзит с надеждата (вероятно и очакването), че това няма да се случи.

Първата стъпка вече се случи: Дейвид Камерън отвърза резултатите от подаването на заявление по Член 50.

Втората стъпка ще бъде направена, когато правителството обяви, че решението за напускане се нуждае от някаква форма на гласуване в парламента: независимо дали ще бъде решение, предложение или пък просто позиция. Юридическите умове са на различни позиции дали това е необходимо – според мен, не е необходимо. И ако премиерът и кабинетът бяха решили още в деня на референдума да изпратят заявлението в Брюксел, нито един съд нямаше да може отмени това решение или да възпре правителството от взимането му. Но това е удобната позиция за мотаещо се правителство, а пък резултатът от гласуване в парламента изобщо не е гарантиран за привържениците на напускането. Единици са привържениците на Брекзит сред депутатите и лордовете.

Третата стъпка ще бъде предложението за предварителни условия преди действия по напускането на ЕС. Много хора ще си спомнят за „петте теста“ на Гордън Браун за евентуалното присъединяване към еврото (които всъщност изобщо не бяха тестове в истинския смисъл). Вече претендентите за лидерския пост на торите, като например вътрешнта министърка Тереза Мей, говорят за „правилното време“ и че нещата ще бъдат направени, когато са „добри и готови“. Тази неяснота със сигурност скоро ще прерасне в още по-формално говорене. Всъщност това е подходът на всяко отговорно правителство преди да предприеме толкова важно действие.

Нищо от това не означава обаче, че Брекзит е невъзможен – всеки, който твърди, че нещо е напълно невъзможно, обикновено греши – но определено напускането на ЕС става все по-малко вероятно. И ако привържениците на напускането не успеят да създадат друга възможност, в която установеният ред да залитне, за да могат да форсират с подаване на заявление по силата на Член 50, то Брекзит изобщо няма да има.