Нов „трус” във Великобритания след Брекзита. Тази сутрин излиза очакваният с огромен интерес доклад на сър Джон Чилкът за участието на Великобритания във Войната с Ирак през 2003 година.
Обемът на доклада е пет път по-голям от „Война и мир” на Толстой, пишат британските медии. Той съдържа 2,6 милиона думи, докато поредицата „Хари Потър”, примерно е с 1 млн.
Очакват се тежки разкрития и констатации.
Самият Чилкът е убеден, че неговият доклад ще осигури на страната никога повече да не отива на война без дебат и неподготвена.
Ние просто искаме истината, заявяват пък семействата на 179-те загинали британски войници в иракската кампания.
Действията на британския контингент, контролиращ Басра, са близки до провала, а репутацията и увереността на британските военни са сериозно засегнати, заявява бригадният генерал в оставка Бен Бари.
Докладът на Чилкът установява редица сериозни пропуски в подготовката на армията за въпросната военна кампания.
На преден план се изтъква обаче случаят с лекобронираните джипове „Ленд Роувър”, в които, попадайки на самоделни мини, загиват 20 рейнджъри. Те дотолкова се оказали неподходящи да защитят екипажите си от мини, че получават прозвището си „мобилни гробове”.
Докладът установява колко лошо командването е подготвило войските за иракската кампания. Заради секретността, част от снаряжението, включително бронежилетки, били изпратени в последния момент.
Чилкът заявява, че британските военни не са знаели почти нищо за конфесионално-националното разделение в Ирак, голяма изненада за тях било ожесточената съпротива, а те нямали дори спътникова връзка за викане на подкрепления. Не се знаело нищо и за силното влияние на Иран и шиитското опълчение.
Британски офицери, дали показания по време на разследването заявяват, че това е бил жесток шамар за армията. Британците бяхме унизени в очите на нашите съюзници – американците, разказва офицер.
Самоуверени и опиянени от неотдавнашните успехи в Северна Ирландия, на Фолклендските острови и в първата война в Ирак, британците мислели, че са добре подготвени за Ирак, но са сгрешили, се казва в доклада.
Военните са мислели, че ще бъдат посрещнати като освободители, а не като нашественици-неверници. Ярка илюстрация за тези очаквания било това, чекаските били заменени с барети в началната фаза на операцията.
В Ирак навлизат 46 хиляди британски войници. Скоро контингентът е съкратен три пъти, в резултат на което британските сили се оказали „размазани” на тънък слой по територия, равна на тази на Англия.
Чилкът задава и въпроса, защо докато нещата в Ирак са вървели толкова лошо, се налага увеличение на британския контингент в Афганистан.
Според източници, използвани за доклада, британците просто са искали да се махнат от Ирак още от момента, когато станало ясно, че Саддам няма оръжия за масово поразяване, както е твърдял по-рано Вашингтон. По тази причина все по-трудно ставало да се обясни на британската общественост защо трябва да продължава тази война.
Чилкът цитира един от архитектите на иракската кампания – тогавашния военен министър на САЩ Доналд Ръмсфелд – „Влизането във война става с армията, която имаш”. Приемникът му Робърт Гейтс обаче добавя – „Да, само трябва колкото се може по-бързо да я промениш в армията, от която имаш нужда”.
Семействата на служилите и загиналите в Ирак имат пълното право да питат защо Британия не научи този урок, коментира БиБиСи.