Ново изследване демонстрира как собствената ни представа за време се намира между реалността и очакванията ни.
В 4-те експеримента участвали 90 души, те били помолени да докладват времето на последното от серия събития, състоящи се от звукови сигнали и проблясъци.
Според резултатите сред участниците се очертал един определен модел при очакването на бъдещата проява на стимулите, но точността на реакцията им се различавала с реалността, при забавяне или ускоряване на стимулите.
Ако стимулите се появявали на равни интервали, участниците успявали да ги предскажат. Но когато последният стимул се появявал по-рано, участниците определяли появата му като малко по-рано от очакваното – по средата между техните очаквания и реалността.
По същия начин, при забавяне на последния стимул, възприятието на участниците не се различавало особено – те го възприемали като точно по средата между собствената си представа и реалността.
Според изследователи от Бирмингам и Съсекс, откритията доказват, че хората не възприемат времето такова каквото е, а по скоро по средата между реалността и собствените им очаквания. Това означава, че мозъкът непрекъснато актуализира вероятността от появата на бъдещи стимули на база предишния си опит.
“Мозъкът ни разчита на минали събития, за да предскаже какво следва. Тези прогнози са жизненоважни за оцеляването, защото ни позволяват да реагираме по-бързо на средата, която ни заобикаля, както и да планираме действията си.”, казва Макс ди Лука от Университета на Бирмингам.
“Нашето възприятие също се влияе от тези прогнози, те са резултат от комбинацията между собствените ни очаквания и реалната сензорна информация. Ние не възприемаме света такъв, какъвто е или такъв, какъвто очкваме да бъде, а някъде по средата”, добавя ученият.
“Представете си, че музикант свири кавър на любима ваша песен. Вие очаквате всяка следваща нота. Ако изпълнението е слабо, вашите очаквания, познаването на песента ще смекчат ефекта, и песента ще звучи сравнително по-добре според вашата представа. Но ако слушате изпълнение на непозната песен, нямате никакви очаквания и затова ще забележите всяка грешно изсвирена нота,”
Дарън Роудс от Университета в Съсекс добавя: “Ние не сме пасивни наблюдатели. Използваме познанията си за света, за да предскажем кога дадено нещо е вероятно да се случи. Ако се окаже, че предсказанията ни са погрешни, възприемаме света някъде по средата между очаквания и реалност.”
Учените се надяват, че новите открития ще ни помогнат да научим роботите да реагират и мислят по начин сходен с този при хората.
