Всичко започнало, когато рибари открили пакет с бял прах на плажа на един от островите. Те нямали идея каква е мистериозната субстанция.

„Първо взеха дрогата и я слагаха по телата си по време на традиционна церемония.” – припомня си местният журналист Алберто Дабо. „Поставяха я също така и на посевите си, но всички те умираха, заради наркотика.”

Съдбовният момент настъпил когато двама латиноамериканци пристигнали с чартърен самолет, предоставяйки им милион долара кеш да изкупят обратно стоката си. Местните жители с радост приели. Двамата мъже били задържани от полицията, но в последствие освободени. „Когато хората разбраха, че всъщност това е кокаин и могат да го продават, някои от рибарите си купиха коли и построиха къщи.”-допълва Дабо.

Гвинея-Бисау е петата най-бедна страна в света, без затвори и само няколко полицаи, въздушното пространство не се наблюдава. Няма електричество и водните запаси са ограничени. Повечето хора в тази бедна част на света не могат да си позволят дори билет за автобуса, а да не говорим за лични автомобили. Средният дневен доход е около $ 1. На бедните хора със средна заплата от $ 512 годишно просто им провървяло и щастливо го продали обратно. И просто ей така трафика на кокаин се установил в Гвинея-Бисау през 2005г.

Сега тази малка провалена част на западна Африка е превзета от колумбийските нарко картели и превърната в транзитен център за пренос от Латинска Америка към Европа. Един от преките контрасти са напуканите и подкопани улици от военните превозни средства по време на гражданската война от 1990 г. и паркираните сега на тях скъпи и лъскави автомобили. (linkedin.pulse)

Службата на ООН за наркотици и престъпност смята Гвинея-Бисау за истински пример за наркодържава : "В Афганистан и Колумбия, самостоятелните провинции са в ръцете на наркобароните. Тук това е цяла държава!", казва високопоставен представител от централата на агенцията във Виена.

В Бисау наркобароните имат пълно спокойствие и даже подкрепа.

„Влизаш, купуваш си нужните услуги от правителството, армията и хората и превземаш. Кокаинът вече може да се съхранява безопасно и да се пренесе в Европа с кораб до Испания или Португалия, по земя, .... или директно по въздух чрез мулета. В един единствен полет към Амстердам през декември 2006 са открити 32 мулета, носещи кокаин от Гвинея-Бисау” (linkedin.pulse)

За наркодържава Гвинея-Бисау изглежда доста спокойна, дори заспала в повечето време. Няма наркомани или обезглавени предатели по улиците. Търговията с наркотици през деня на практика се провежда без никакво насилие.

Предполага се, че има около 60 колумбийски наркотрафиканти в Гвинея-Бисау. Колумбийците са закупили местни фирми, включително фабрики и складове, дори са построили домове за себе си, които се охраняват от тежко въоръжена охрана.

”Ние виждаме тези хора да се разхождат свободно. Те парадират с богатството си. Показват го напълно открито”, коментира Джеймъл Хейдън, член на коалиция от граждански групи.

Въоръжените сили на Гвинея-Бисау и някои политици са смятани за дълбоко замесени в схемата за търговията с наркотици. Миналата година двама военни служители заедно с цивилни са задържани в превозно средство с 635 кг кокаин. Армията подпомогнала освобождаването на войниците и за сега няма никакви признаци, че ще им бъдат предявени обвинения.

„Между 2006 и 2007 г. в почти нито един от случаите, свързани със задържането на един-два тона кокаин, не беше предприето съдебно преследване. Дори когато това ставаше, нито една присъда не беше произнесена. В Гвинея-Бисау трафикът е резултат от договорка между армията и гражданската власт. Военните казват: „Цивилните с костюми и връзки, които се возят в големи джипове, харчат парите на Международния валутен фонд и на международните институции. За нас остава трафикът на наркотици!“, разкрива френски специалист, цитиран от mondediplo.

„Международната организирана престъпност има търговски подход. Тя търси това, което ще донесе най-голяма печалба при минимален риск. Трафикантите търсят най-добрите пътища, по които тяхната игра на влияния, смъртни заплахи, убийства и корупция ще им позволи да преминават свободно“, обяснява Пиер Лапак, директор на службата по наркотици и престъпност към ООН (СНПООН). В страната има лесно пропусквателни граници, незабележими самолетни писти и едно почти безсилно гражданско правителство. 350-километровата брегова ивица с архипелаг от 90 острова не се охранява.

В сравнение с търговията на петрол и оръжия, трафикът на кокаин е един от най-доходоносните. През 2012г. той оказва значително голямо влияние върху региона: 900 милиона евро печалби, от които 400-изпрани и похарчени на място….. и то само срещу около 30 тона кокаин. В Гвинея-Бисау трафикът е в резултат от договорка с армията и с гражданската власт.  „Не всичко е свързано с наркотиците, но те са елемент, който трябва да бъде взет под внимание. Всичко, което пречи на бизнеса, се премахва.“ -обобщава Лапак.( mondediplo)

Жоао Биагуе - главен директор на съдебната полиция в Гвинея-Бисау, казва че има само един начин да загуби работата си: "успехът". Веднага след като успее да конфискува тези пратки с наркотици, той признава, че ще бъде уволнен. (spiegel.de)

По материала работи Петя Антонова