Всеки родител прави всичко по-силите си за доброто на своето дете. Когато им говорим, то е за тяхно добро. Но им говорим думите, които искаме те да разберат. Ето няколко примера, в които добрите намерения не дават добрия резултат, на който се надяваме. Те са от психолога Валерия Фадеева, която объяснява, какво чуват децата в родителските фрази. Нейни са и съветите, как да се изразяваме, за да растат децата ни свободно и да чувстват нашата подкрепа и любов. 

Послушание или сътрудничество?

Ние казваме: По-бързо! Млъкни! Стой! Кажи!

Детето чува: Ти не си важен. Ще се наложи да се откажеш от желанията си.

По-добре кажете: Имаме 10 минути. За колко време ще свършиш играта?

Преодоляване на опасност или страх от нея?
Ние казваме: Внимавай, ще паднеш. Пази се от кучето, ще те ухапе. 

Детето чува: Светът е опасен. По-добре не прави нищо.

По-добре кажете: Пази се. Внимавай повече.

Разбиране на чувствата
Ние казваме: Недей да хленчиш. Не викай, не се смей. Не плачи.

Детето чува: Не изразявай своите емоции.

По-добре кажете: Изглежда ти се умори/ зарадва/ развесели/ уплаши.

Самостоятелност
Ние казваме: Колко пъти да ти повтарям?

Детето чува: Глупак! Тъпак!

По-добре кажете: Пробвай отново, този път ще стане. Мога да ти помогна, да пробваме заедно.

Надживяване на разочарованията
Ние казваме: Момчетата не плачат. Момичетата трябва да слушат

Детето чува: Мъжът няма право на чувства. Жената винаги е жертва.

По-добре кажете: Ти си разстроен. Ти не си съгласна. Разбирам чувствата ти, нормално е.

Справяне с грешките
Ние казваме: Как не те е срам

Детето чува: Ти си лош, нещо с теб не е наред!

По-добре кажете: Всички грешим, виж какво ще направим, за да научим нещо от тази грешка.

Комплекси
Ние казваме: Виж той колко добре се справя/ какви хубави коси има/ колко чисто се храни/ как помага на майка си и т.н. примери

Детето чува: Ти си по-лош от другите

По-добре кажете: Обичам те какъвто си