Рецензии от страна на учителите при мотивация на оценките, национално външно оценяване след завършване на първи гимназиален етап в 10-ти клас, както и издаване на сертификати по език и дигитални компетенции предвижда новият държавен образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците.

Стандартът, който ще бъде предложен за обществено обсъждане бе представен от заместник-министъра на образованието и науката Диян Стаматов.

Националното външно оценяване за 10-ти клас ще влезе в сила за учениците, които през учебната 2019/2020 ще бъдат десети клас, т.е. за тези, които сега през септември ще бъдат седми клас.
Изпитът ще се състои от два компонента за проверка на грамотността в областта на четенето и проверка на математическата грамотност чрез тест.

За проверка на грамотността в областта на четенето тестът включва текст за четене с разбиране и задачи към него с избираем отговор и с кратък свободен отговор, както и задача за създаване на текст.

До момента национално външно оценяване има след 4-ти и 7-ми клас. Стандартът за пръв път регламентира какво стои зад оценките – отличен, много добър, добър, среден и слаб.

Преобразуването им в точки като елемент от националното външно оценяване ще става по следната скала 50 точки ще съответстват на отличен, 39 на много добър, 26 тотчки на добър 4 и 15 точки - на среден три. Така максималният брой точки, с които учениците могат да кандидатстват в езикови и математически гимназии ще е 500, който представлява сбор от резултатите от изпитите от външното оценяване, както и сумата от срочните оценки, превърнати в точки.

Стандартът разписва за пръв път и подробни описателни характеристики на оценките, а учителите се задължени да мотивират писмено бележките на учениците.

Заместник-министър Стаматов обясни, че рецензиите на поставените оценки се налагат, тъй като имало много ученици, които се чувствали силно разочаровани при оценка, различна от отличен.

А липсата на такива определения за това какво стои зад дадена оценка е водило до силна субективност при оценяване на учениците. „Сега даваме възможност всеки учител да ги прецизира максимално”, коментира заместник-министър Стаматов.

Учениците от 1-ви до края на 3-ти клас ще получават качествени оценки.Качествената оценка, която учителят означава по различен начин се изразява в получаване на различни знаци – пчелички, слънца.

„Тази автономия се регламентира законово и всеки учител ще има пълна свобода на положителното представяне на качествената оценка на ученика”, посочи заместник-министър Стаматов. За пръв път качествени оценки ще имат и децата от втори и трети клас по всички предмети.

Така в дипломата на тези ученици от първи до трети клас може да бъде записано по преценка на учителя - отлично, задоволителна или неудовлетворителна качествена оценка.

В първи клас се запазва възможността за обобщена качествена оценка. Втори – трети клас – качествени оценки по всеки предмет. Тази качествена оценка може да бъде избрана от педагогическия колектив. 

Със стандарта се въвежда и минимален брой оценки от изпитвания - 2, а максималният брой оценки ще го решават учителите. Запазват се три типа оценки – текущи, срочни и годишни.

Предвижда се възможността учениците, явили се на национално външнооценяване по език или информационни технологии в 10-ти клас да получат и съответен сертификат.

Друга възможност, която се предвижда, е изпитът при част от националното външно оценяване на учениците в 10-ти клас да бъде на компютър.

Изпитванията, както и досега, продължават да бъдат устни, писмени и практически, като практическите могат да бъдат индивидуални или групови. Поправителните изпити ще се полагат тогава, когато трябва да се поправи слабата оценка – поправителните сесии са две и обикновено се залагат две седмици след приключване на учебния срок.

При отсъствие на ученика повече от 30 % той ще се явява на изпит за оформянето на срочната му оценка. Учениците ще имат възможността да променят своята годишна оценка в 7-ми, 11-ти и 12-ти клас.

„Промяната на оценката може да бъде не само нагоре, за съжаление понякога тя може да бъде и надолу”, заяви заместник-министър Стаматов. Той уточни, че остава втората оценка от положения изпит, след като ученикът се е отказал от първата.

Ще се определя и график за писмените изпитвания в началото на учебния срок. Входното ниво следва да се проведе до три седмици след началото на срока. Целта е да няма силни натоварвания – не повече от две класни в една учебна седмица и не повече от едно контролно в учебен ден. Когато годишната оценка на ученика е двойка тогава стандартът предвижда задължителни занимания с него през лятото.

За учениците до четвърти клас няма повтаряне в начален етап, тъй като било важно те да имат базисна грамотност.

Предвиждат се държавните зрелостни изпити да се провеждат по два предмета - по Български език и литература и един профилиращ предмет. От 2022 година броят на профилиращите предмети става 17. Включени са и предметите изобразително изкуство, музика, предприемачество, информационни технологии.