Иван Русев е роден в Първомай на 9 май 1993 година. Започва да се занимава с бадминтон едва 7-годишен. Днес той е студент в НСА и играе за БК ВИАС София. Тази година, като част от националния отбор, стана шампион на откритото първенство на Гърция на сингъл и в двойка.

Иване, защо бадминтон?

Хубав въпрос и първата причина, за която се сещам, е треньорът Иван Панев. Спомням си срещата ми с него. Той ме видя, прецени ме и ми обеща да постигна много високи резултати за кратко време. И за година и половина ме направи най-добрия при децата до 9 години. По-късно станах официално шампион при 11-годишните.

Моите приятели ходеха да играят футбол и аз имах мерак да съм с тях, но заради треньора останах в бадминтона. А след това с успехите дойде и апетитът, продължих и след 14-тата си година, когато Иван Панев вече го нямаше.

Казват, че спортът е мисия. Какво е посланието ти чрез бадминтона?

Аз искам бадминтонът да стане популярен като футбола и тениса. Искам да пробия на европейска сцена и да запаля децата да тренират този спорт, защото той е красив, уникален и е труден.

А защо не е толкова популярен?

Не знам – този спорт е атрактивен, има красота, ясни правила и всяко дете може да се научи да го играе. Може би има пропуски в политиката на федерацията.

И как виждаш своя принос в популяризирането?

Всеки мой успех мотивира по-малките. Знам, че ако аз съм успешен, те ще проявят интерес. Гледам какво се случва в залата, когато има и деца. Те се интересуват как съм успял, как тренирам, как правя едно или друго движение.

Каква е отговорността на един състезател?

Ако искаш високи резултати, трябва да си наясно с режима, здравето си и с играта, трябва да се пазиш от контузии. А когато дойдат успехите – ставаш пример, всички започват да се интересуват от теб, започваш да влияеш на възпитанието на малките, трябва да внимаваш за поведението си.

Как минава един твой ден?

Когато не съм на турнир или не почивам, тренирам между 4 и 6 часа дневно. Спортът отнема част от социалния ти живот. Лишенията не са малко. Трябва да се внимава да си във форма. Никакъв алкохол и цигари. Тялото ти трябва да е отпочинало, защото иначе контузиите се появяват много бързо.

Кое е твоето най-голямо лично постижение?

Най-много се гордея с медала, който завоювах на откритото първенство в Сидирокасто, Гърция, в началото на юли. Уникално постижение беше, че българският национален отбор спечели всички титли, при мъжете това не се беше случвало години наред. Заедно с партньора ми Даниел Николов станахме първи и на двойки. Бях добре подготвен, но честно казано, не съм очаквал да стана шампион. Имам и балканска титла.

Кога е по-трудно да се играе – сам или на двойки?

Не съм сигурен. На единично е много трудно, срещите продължават повече от час– изисква се много физическа сила и здрава психика. На двойки пък имаш по-голяма отговорност, защото играеш не само за себе си, а и за партньора. Много е важно да не се изнервяте взаимно.

Към какво се стремиш?

Сега съм някъде около номер 200 в световната ранг листа. Искам до края на годината да сляза под 150, а още следващата година да съм в първата стотица. Тогава ще мога да атакувам квота за олимпиадата в Токио. Тази година съвсем малко не стигна на един друг първомаец - Благовест Кисьов, да отиде в Рио де Жанейро. Само няколко места го отделиха от последния. Надявам се аз да успея.

По-краткосрочната ми цел е медал от европейско първенство и да се докажа пред съперници от Англия, Дания и Франция.

Къде се виждаш след 10 години?

Сега съм студент в НСА, треньорски профил. Не знам къде ще работя след 10 години, но ако остана в България, бих искал да се занимавам с управлението на Федерацията по бадминтон. Не е задължително да съм председател, но мисля, че мога да бъда полезен.

Интервю на Теди Кирякова