Преди 70 години, на 8 август, 1946 година влиза в сила Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите.

Това става в обстановка след като правителството на Отечествения фронт трябва да започне подготовка за избори Велико народно събрание, които по-късно са фалшифицирани и утвърждават властта на БКП.

Законът гласи, че всички български поданици, навършили 16 г. и не по-възрастни от 45 г. за жените и 50 г. за мъжете, "които са се отдали на безделие, празноскитане или прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни", се мобилизират за задължителен общественополезен труд до шест месеца, за да се приучат на полезен труд и да се "премахнат лошите им привички".

Трудовото мобилизиране цели да приучи мобилизираните на полезен труд, да развие у тях любов към обществената работа, да премахне лошите им привички и да ги използва за повдигане производството и благоустройството на страната.

Ако видите някъде паметна плоча, че път, жп линия, канали, язовири, стадиони или други, построени в периода след 1946 година с „доброволен труд на населението“, най-вероятно става въпрос за хора, които са били санкционирани от този Закон.

Това е закон от зората на социализма, когато идеите са били водещи, а в случая те са били : изграждането на една по-добра страна с нови пътища, комуникации, жп линии, корита на реки, мини и пр. Време , в което ентусиазмът е бил водещ. Има и нещо ценно в това, че се ангажира в общественополезна дейност безделно трудоспособно население. Така са построени голяма част от съоръжения и пътища в страната по това време – споделя адв. Стефка Георгиева, която помолихме за юридически коментар. Според него мобилизираните не получават заплащане и времето, в което полагат този труд не се счита за стаж. Хубавото е че има ограничение – до 6 месеца. Но след това „безделниците и празноскитащите“ отново са заплашени да бъдат наказани. Това е икономически стимул да намериш и започнеш работа по трудов договор. Лошото е , че не е заплатен този труд и не се води като трудов стаж- тук може да се търси нарушение на човешките права- един вид експлоатация , но чисто по комунистически, не в полза на един човек или концерн, а в полза на цялото общество

Днес един такъв закон е абсолютно неприложим. Нещо повече – сравнявайки го със законите на Нацистка Германия, откриваме, българският закон най-вероятно е взаимстван от Хитлер. Той създава процъфтяваща икономика с нулева безработица. Управлението му има за цел изграждане на нови пътища, мостове, язовири, канали, пристанищни съоръжения, както и ремонти на обществени и частни сгради. Но той стимулира жените да останат домакини у дома, а за всички мъже се намират работни места. По този начин безработицата в Германия изчезва само за две години.

Днес в България намаляването на безработицата се стимулира с мерки, насочени към работодателите. Отпускат се средства, а последващите проверки за това как се разходват и попълването на документацията изисква много несвойствен за собственика на фирмата труд. Затова и мнозина от тях предпочита да не се възползват от тези мерки.

Дирекция „Социално подпомагане“ отпуска социални помощи на хора в нужда, ако те полагат 14 дена по 4 часа обществено полезен труд в един месец. За това време те получават диференцирана помощ в зависимост от нуждата им. Работата им не се счита за трудов стаж, но се плащат здравни осигуровки.

Въпросът, който е на дневен ред е можем ли да намерим баланса между Закона от преди 70 години и ситуацията, в която се намираме днес. Безработицата е висока, всеки четвърти младеж до 29 години не работи. В същото време все повече се забелязва недостиг на работна ръка в много сектори, между тях и такива, които не изискват висока квалификация – като селско стопанство, монтажници, шофьории други. 

Теодора Кирякова