Синеморец е курортното село с едни от най-хубавите плажове. На „Косата“ река и море се срещат, разделени с пясъчната ивица. „Бутамята“ пък предлага широчина и удобство за плажуващите. А тези, които обичат закътаните и все още девствени плажове, могат да се къпят на „Липите“.

До ивицата се стига или през гората, или през близките до „Бутамята“ скали, които трябва да изкачите, да повървите малко и да стигнете до закътания плаж, заобиколен от хълмове и гора. Допреди няколко години той е бил неохраняем. Днес също се води такъв, но има кой да се грижи за безопасността на туристите.

Дойде преди няколко години един бивш спасител и ме помоли да се занимава с тази дейност на „Липите“, разказва кметът на Синеморец Костадин Диков.

„Това си е лично негова работа. Аз не мога да му забраня да не спасява хора или да не си прави плажа там. За мен е важен човешкият живот, да няма инциденти. Преди да се появи той там редовно имаше случаи на удавени. Сега, дали защото той е там, няма такива случаи“, казва кметът.

Намираме спасителя на пост – сложил стол на по-висока дюна, а до него е забито българското знаме. Името му е Светослав Стоянов, от Стара Загора е, по професия – медицинска сестра. И към момента се води спасител, защото си е заверил талона за тази година. Занимава се с тази дейност вече трета година. Преди това е бил спасител и на плажа до р. Велека. Когато се разхожда в района, вижда паметната плоча с имената на Петър Тодоров и Христо Стефанов. На Илинден, когато морето взима най-много жертви, те скачат във водата и успяват да спасят две давещи се деца. Самите мъже обаче намират смъртта си в морето.

„Жегна ме някакси (надписът на плочата – б.а.). „Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите“. Започнах да мисля начин да мога да работя тук като спасител“, разказва Светослав.

Хрумва му идеята да постави касичка и хората да пускат в нея колкото преценят. Ако преценят, че трябва да пуснат. Така те директно си плащат на спасителя за неговата дейност. Пояснява, че първоначалният замисъл е бил хората да дават по 50 ст. или левче, за да не натоварва бюджета на почиващите. Има и такива, които оставяли в касичката по 5, понякога – по 10 лв. Но има и хора, които я подминават без дори да я погледнат. И така, за да охранява половинкилометровата ивица, събира около 600 лв. на месец. Радостно за него е обаче, че откакто той е на плажа, няма удавени хора. През миналата година Светослав е спасил живота на 9 души, а само до този момент е извадил от опасните течения петима.

„Гъделичка ме някаква гордост, че тук съм незаменим. Че ако не съм тук, тия хора ще се удавят и няма кой друг да дойде тук. Аз съм обикновен спасител. Половината от всички спасители по морето могат да правят това, което правя аз. Но никой няма да дойде тука“, смята Светослав.

На този плаж има две опасни течения, които са основната причина за инцидентите, разказва спасителят. Другата е, че хората се поддават на паниката, когато ги дръпне морето. Половината от спасените от него са му оставили бакшиш и са се сприятелили. Останалите, споделя Станислав, че като стъпят на твърдо, вече забравят за случая. А за „страничните занимания“ на спасителите през усмивка казва:

„Нещо не съм в идеала на жените тук, оставам на заден план, сякаш. Като стане инцидент, гледат ме с ония големи, влюбени очи. И два часа по-късно – никой – нищо“, смее се спасителят.

През деня плажът е неговият дом, а вечер се прибира в караваната си. Опитал се да почисти и ивицата един ден, но се оказало трудна задача да се пребори със замърсяващите. Кметът на селото пък съдействал за друго – след десетките случаи на шофьори, които спират върху дюните и ги унищожават, изкопали дупки, за да не могат автомобилите да се качват на пясъчните образувания.

Така, поне за момента, плаж „Липите“ е спокоен откъм автомбилен трафик, но и откъм заведения. Концесионер на ивицата няма и тук природата е останала в сравнително чистия си вид. И макар плажът да има табели, че е неохраняем, един доброволец идва всяко лято на своя пост.