Смяташе се, че Човекът от Пилтдаун, за който се знае, че има голям мозък и маймуноподбна челюст, е липсващото звено в човешката еволюция. Находката бе открита в малко британско село през 1912 година. Тя даде тласък на изследванията в тази област, а Великобритания се очерта като едно от най-важните места за човешката еволюция. Единственият проблем бе, че Човекът от Пилтдаун се оказа най-известната измама в научната история – човешки череп с челюсти и зъби на орангутан. Сега учените са категорични, че за измамата отговорен е един-едниствен шегаджия.

Сагата започва в Пилтдаун през 1907
Немски миньори открили челюст на Homo heidelbergensis – хоминид на 200 000 – 600 000 години, признат за най-вероятен прародител на съвременните хора и неандерталците. Откритието станало в условия на нарастващо напрежение в света, което в крайна сметка доведе до Първата Световна война. То формирало нещо като комплекс за малоценност сред британските природолюбители. 5 години по-късно Чарлз Доусън, професионален адвокат и любител - търсач на вкаменелости написал писмо на приятеля си палеонтологът Артър Смит Удуърт. В него той му съобщава, че е открил част от човешки череп, способен да засенчи Хайделбергския човек.

Удуърт и Доусън заедно представили откритието пред Обществото на геолозите в Лондон през 1912. Те твърдели, че са открили няколко парченца от човекоподобен череп, маймунодоподбна долна челюст, няколко изхабени кътника, каменни сечива и вкаменели животни. Разкопките през следващите 2 години разкрили няколко кучешки зъби с размер между човешките и маймунските. На база цвета на костите и вкаменелите животни, Доусън и Удуърт предположили, че човекът е живял преди около 500 000 години. Британското общество на изследващите човешката еволюция посрещнало ентусиазирано Eoanthropus dawsoni, известен повече като Човекът от Пилтдаун. Големият му мозък и маймуноподобните зъби били точно това, което учените търсели, за да запълнят

липсващото звено
През следващите няколко години в Африка, Китай и Инодензия били открити още и още фосили на хоминиди и Човекът от Пилтдаун изгубил значението си на единственото липсващо звено. Измамата излязла на бял свят през 1953, когато учени от Оксфордския университет използвали нова техника за датиране на костите с флуор. Тя се основава на факта, че по-старите кости абсорбират повече флуорид от подпочвените води с времето. Установило се, че костите на Човекът от Пилтдаун не са на еднаква възраст. По-нататъшни анализи разкриха, че те са комбинация от внимателно оформени и обработени кости от човек и маймуна.

Възможните извършители на измамата включвали Доусън и Удуърт, но и Пиер Теяр дьо Шарден – френски йезуитски свещеник, асистирал при разкопките и доброволецът Мартин Хинтън. Заподозрян бил дори създателят на Шерлок Холмс, сър Артър Конан Дойл.

През 2009 палеонтологът Изабел Де Грут, извлякла ДНК за

анализ с най-съвременните технологии
Тя и колегите й сравнили резултатите от компютърната томография от долната челюст и зъбите с всички познати видове маймуни и установили, че те принадлежат на орангутан. ДНК секвенциите на зъбите подсказали, че са от един и същ орангутан, като Де Грут предположила, че измамникът или измамниците са се сдобили с тях от магазин за антикварни стоки.

Човешките кости, за които се установило, че принадлежат на двама души, разкрили по-малко тайни. Въпреки че са необикновено дебели - факт, заради който първоначално им бил приписан праисторически произход - според изследователят те не излизат извън рамките на обикновеното човешко разнообразие. За съжаление учените не успели да извлекат ДНК от костите и въглеродното датиране пропаднало.

Докато изследвала костите, Де Грут открила странно бяло покритие по повърхността им. Оказало се, че те са оцветени, а в някои случаи материалът бил използван и за попълване на пукнатини и дупки, които фалшификаторът неволно предизвикал. Във вътрешността на черепа ученият открил малки камъчета, запечатани със същия материал. Предполага се, че целта им е била да увеличат теглото на костите, защото вкаменелите кости като цяло са по-тежки.

Всичко това взето заедно, и последователността в изоплзваните техники за обработка на фрагментите от черепа на Човекът от Пилтдаун сочат, че един-единствен човек е отговорен за измамата. По време на изследването е открит почеркът само на един човек.

Най-вероятно този човек е Чарлз Доусън, починал преди почти 100 години. Любителят геолог, археолог и историк редовно посещавал срещи на дружеството на геолозите и антрополозите. Той бил заклет ловец на вкаменелости с достъп до различни колекции и познания за това как биха изглеждали праисторическите находки. Имал е известна склонност към дребните фалшификации, като редица други от по-незначителните му открития също бе доказано, че са фалшиви. Но най-вече отчаяно се стремял да бъде приет от научната общност във Великобритания. Писмата му разкриват упоритите му, но безплодни опити да се присъедини към Кралското общество.

Доусън успял да заблуди експертите по онова време, като използвал

трик, до който често прибягват мошениците – показал им точно това, което искали да видят
Находките в Германия, усилили желанието на британците за челна позиция в научните изследвания.

Твърди се, че Смит Удуърт е бил просто неволен участник в плана на Доусън. Въпреки че той помагал при разкопките, винаги оставял Доусън да ръководи работата.

Други обаче са убедени, че Доусън е получавал помощ. Според Франсис Такъри, в измамата най-вероятно е участвал и Теяр дьо Шарден – известен шегаджия. Възможно е да е съветвал Доусън, а мотивът за измамата да е шега на дьо Шарден, насочена срещу Доусън - шега със сериозни последици.