Момчетата на Саманта и Крис Кук се обучават вкъщи, тъй като родителите предпочели да не ги записват на детска градина. Самият Крис навремето също не обичал училището. Като малко момче, той предпочитал да пилее времето си със стария компютър на баща си, вместо да стои в класната стая. След три опита да бъде приет в колежа, осъзнал, че ни най-малко не не се интересува от задължителните предмети като органичната химия и го напуснал, за да преследва кариера в сфертата на компютрите. Това решение се оказало печалившо. В момента Крис е главен системен администратор в Pandora. Саманта също е свободомислеща – тя е автор на блог посветен на феминизма, родителството, съвременните технологии и образователната реформа. Що се отнася до образованието на децата им – двамата далеч не са избързали да им намерят място в традиционната образователна система.
“Светът се променя. Той има нужда от креативни хора с предприемачески дух. Такива хора няма да се появат, ако системата казва на децата какво да правят по цял ден. Какво е решението ? Знаете максимата: ако искаш нещо, по-добре го направи сам.”, казва Крис.
Направи си го сам е познато кредо в технологичната индустрия – помислете си само за компютърния клуб Хоумбрю, Марк Зукърбърг, замислящ следващото поколение комуникации от общежитието на Харвардския университет, или Палмър Лъки създаващ Oculus Rift от резервни части в гаража си.
Новината може и да подейства като шок на тези, които все още асоциират домашното образование с фундаменталистите, чиято единствена цел е да предпазят децата си от злото на светската държава. Оказва се обаче, че образованието вкъщи набира все по-голяма популярност. Според статистиката броят на децата, които се обучават у дома се е удвоил между 1999 и 2012 – от 1.7 до 3.4 %.
Голяма част от преминалите домашно обучение са представители на технологичното общество.
Технологичното общество и стартъпите гледат на света по по-различен начин. Те се питат дали настоящите методи наистина са най-добрите. Ако погледнете на училищата с подобна нагласа, тогава неминуемо стигате до извода: “По дяволите, бих могъл да направя това по-добре, сам в гаража си”, казва Йенс Педро – дизайнер на приложения.
Трудно бихме могли да пренебрегнем думите му. Вероятно всички се страхуваме, че природното любопитство на децата ни няма да издържи на 12-те години стандартизирани тестови, зле финансирани и пренаселени класни стаи и непрекъснатото безспокойство дали ще се представят добре на тестовете.
Интернет вече промени начина, по който се свързваме с приятелите си, срещаме любовта на живота си, купуваме и продаваме стоки, създаваме и консумираме медийно съдържание, произвеждаме и доставяме стоки. Всички тези процеси стават по-интимни, по-лични и по-изпълнени със съдържание. Може би образованието трябва да последва примера им.
“Преди трябваше да посещаваме специализирани институции, за да получим информация по дадена тема, но сега живеем във века на технологиите, всяка нужда информация е лесно достъпна от телефона ни. Цялата парадигма се е променила. Вече не се касае за достъп до информация, а за това как да бъде използвана тази информация, как да я обработим, за да я приложим успешно в живота си. Училищата не учат на това ”, казва Джереми Стюарт режисьор на документални филми.
Днес децата са обект на образователен модел, който ги третира като еднакви – преподава им еднакви уроци и домашни, задава еднакви очаквания и залага на едни и същи предмети. Решението е да разработим упражнения и дейности, които ще помогнат на всяко дете да открие темите и предметите, към които има естествено влечение.
