Поредна оперативна програма предизвика остри критики за неефективност и риск за пропиляване на стотици милиони левове без реален резултат. Учени предупредиха, че дългоочакваните пари от ЕС за развитие на науката са на път да отидат в шепа хора за изграждане на центрове със съмнителна полза.
Под предлог, че се правят иновации, парите ще да бъдат насочени към дейности без научна стойности, като производство на носии, кисело мляко, стен за катерене, декори за исторически възстановки. Това са някои от приоритетите, за които ще се харчат 350 млн. лв. по ОП "Наука и образование", пише в. „Сега“.
Повод за критиките дадоха два конкурса, открити от просветното министерство в края на миналата седмица - за изграждане на четири центъра за върхови постижения и осем за компетентност. За тях ще отидат съответно 200 и 150 млн. лв. по програмата. Това ще изразходва основна част от общото налично финансиране за наука - 286 млн. евро с частта на националното съфинансиране.
Според условията за кандидатстване от 4-те центъра за върхови постижения се очаква да развиват висока наука. Под това в научните среди се разбира на първо място фундаментална наука, но тя напълно отсъства в обявените намерения за финансиране на дейности, коментираха учени. Четирите центъра за върхови постижения ще се развиват в четири приоритетни области - "Мехатроника и чисти технологии" (70 млн. лв.), "Информатика" (30 млн. лв.), "Индустрия за здравословен живот и биотехнологии" (70 млн. лв.) и "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии" (30 млн. лв.). В резултат от изграждането на центровете се очаква в тях да бъдат привлечени 70 нови учени, да се подобрят условията за работа на 100 вече действащи изследователи, да се разработят 40 съвместни проекта между центровете и бизнеса.
Същите са и приоритетните научни области за изграждането на 8 центъра за компетентности, за които ще отидат 150 млн. лв. И от тези центрове се очаква да подобрят пазарната ориентация на науката и да доведат до нови връзки с бизнеса. Тук се очакват 180 новопривлечени изследователи, 250 изследователи с подобрени условия на работа, 110 съвместни проекта с бизнеса.
Подприоритетите по стратегията за интелигентна специализация показват разминаването между намеренията за развитие на висока наука и дейностите, за които ще се допуска финансиране. Те са включени в условията за кандидатстване, публикувани на сайта на МОН. Най-екзотично звучат подприоритетите на "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии". Тук в списъка попадат производството на стоки и съоръжения с пряко приложение в тези сфери (напр. национални (регионални) носии, велосипеди, стени за катерене и др. стоки за алтернативни и екстремни спортове, костюми, декори, материали за исторически възстановки, специализирана екипировка и оборудване, печатни издания). В приоритета "Индустрия за здравословен живот и биотехнологии" пък попадат производство на специализирани храни и напитки (бебешки и детски, "космически" храни), пчелни продукти и кисело мляко, развитието на лечебен туризъм и др.
"Това е съвършено погрешно скроена дреха спрямо състоянието на науката. Ще създадат изкуствени образувания в институтите и университетите, в които да работят 200-тина души, ще функционират някакви юридически лица 5-6 години и толкоз. Нищо не може да се направи по този начин и показателен е резултатът от изграждането на "София тех парк", коментира бившият председател на БАН акад. Иван Юхновски.
