Учени разкодираха целия геном на бавноходката, известна още и като водна мечка. Резултатите сочат, че странното малко създание притежава най-много чужди гени в сравнение с всички други познати до момента животни. Около 1/6 от генома на бавноходката е откраднат от други видове.
Водната мечка е микроскопично водно същество с дължина средно около 1 мм. Това е единственото създание, което може да оцелее в суровата среда на космоса. Издържа на температури близки до абсолютната нула и до точката на кипене. Би могла да се справи и с огромно налягане и радиация и да оживее над 10 години без храна и вода. Почти невъзможно е да бъде убита.
Чуждата ДНК се отнася до гени, заимствани от други организми чрез процес, известен като хоризонтален генен трансфер.
Този процес се случва и при хората и други животни спорадично, обикновено в резултат на обмяна на гени с вируси. Повечето животни обаче се характеризират с по-малко от 1% гени, изградени от чужда ДНК. Досега се смяташе, че създанието с най-голям процент чужди гени – 9%, е ротаторията.
Новото изследване сочи, че приблизително 6 000 от гените на бавноходката са от чужди видове, или 17.5% от нейното ДНК не е нейно!
Чуждата ДНК най-често идва от бактерии, но също и от растения и гъби. Според учените именно разнообразието от гени позволява на водната мечка да оцелее в сурови условия.
Бактериалните гени може би са по-издържливи от животинските, смятат още изследователите.
Засега не е ясно как чуждите гени са попаднали в бавноходката, но учените предполагат, че явлението е резултат от един от странните механизми за оцеляване на необикновеното създание – способността му да изхвърли водата от тялото си до по-малко от 3% и отново да се възстанови чрез рехидратация.
При този процес ДНК-то на бавноходката се разпада на малки части. Когато клетките се рехидратират отново, идва момент, в който клетъчното ядро започва да пропуска. Това позволява на ДНК и други молекули да се промъкнат вътре.
Процесът е случаен, но промъкналите се гени помагат на животното да оцелее. Нужни са по-нататъшни изследвания, за да се установи как бавноходката получава чуждата ДНК и колко често се случва това.
Отделен екип от шотландски учени също изследвал генома на водната мечка. Те обаче се натъкнали на едва 500 чужди гени. Тяхното заключение е, че при първоначалното изследване неволно учените може би са взели под внимание и ДНК секвенции на бактерии, живеещи заедно с бавноходката.