И четирите работодателски организации за пореден път заявиха отказ от преговори по определянето на минимални осигурителни доходи (МОД) за следващата година.
За бизнеса минималните прагове са ненужен инструмент, който увеличава сивата икономика, води до загуба на работни места и дисонанс в заплащането от отделните фирми. Представители на организациите изтъкнаха на съвместна пресконференция "порочната практика на административния подход на държавата за налагане на прагове и то на базата на минималната работна заплата, която също е определена административно".
Работодателите настояха и за договаряне на механизъм, а не на процент на нарастване на минималната работна заплата, обяви Васил Велев от АИКБ и обясни с пример с една от икономическите дейности:
"Средният осигурителен доход е 404 лева при сегашната минимална работна заплата, а при тази, която се предлага за догодина с класовете минималната става 515. 515 минимална, а средният осигурителен е 404".
Работодателските организации обявиха, че ако се спрат преговорите по МОД, ще иманулева година, в което според тях няма нищо лошо.
„Няма да има апокалипсис“, смята Велев.
Работодателите припомниха, че подобна нулева година вече е имало за минималните осигурителни прагове, когато социален министър беше Тотю Младенов и затова според тях и сега това е възможно.
По думите на Васил Велев няма пречка да се планират приходи в бюджета без ръст на осигурителните прагове. Той се мотивира с това, че икономиката расте, а сивият сектор намалява.
Пазарът на труда е единственото място с ръст на сивия сектор, а данъчните могат да си свършат работата там, каза Велев. Той е сигурен, че ще има ръст на приходите в бюджета и без ръст на праговете.
Велев призова без да се губи време да се определи нов механизъм за минималната работна заплата по обективни критерии. Работодателските организации настояват МОД да се договарят по икономически дейности, а не да са еднакви за страната. Също така да се договарят МОД по браншове с препоръчителни индекси за нарастване.
В мотивите за искането си Васил Велев за пореден път изтъкна, че в нито една страна в ЕСняма минимални осигурителни прагове. Ако беше нещо хубаво, щеше да го има в Австрия, Германия, посочи той.
Праговете са имали положителна роля в началото, в първите три-четири години от прилагането им, но към днешна дата ползите са по-малко от вредите, каза още Велев и допълни, че правилният път е данъчните да се справят с осигурителните измами на некоректните работодатели.
МРЗ, на която база се договарят праговете, не е обсъждана в Националния съвет за тристранно сътрудничество и затова бизнесът декларира, че се отказва от преговори по минималните доходи.
Минималната работна заплата се откъсва от реалността, защото расте два пъти по бързо от средната и четири пъти по-бързо от производителността на труда, аргументира се Велев.
Очевидно е, че така не може да се продължава, каза той.
Евгений Иванов от КРИБ посочи, че досега организацията е считала МОД за начин да се спре сивата икономика и да се осигури комфорт на светлия бизнес. Сега обаче и КРИБ преосмисля позицията си. Иванов заяви, че за последните години минималната заплата е скочила "тихомълком административно". Той каза, че не била проблем цифрата, а начинът, по който се определя. До определянето на консенсусен механизъм за МРЗ, КРИБ няма да участва в преговори по МОД.
Петър Денев, главен секретар на БСК, каза, че е неприемливо държавата да администрира части от работните заплати и това е работа на търговските дружества.
Александър Димитров от БТПП коментира, че бизнесът е готов да договаря адекватни критерии и механизъм за определяна на МРЗ, защото в новата бюджетна рамка вече се залага административно определената.
КРИБ не иска ССИ в НСТС
Категорично някой в министерството си е затворил умишлено очите. Този съюз е допуснат с нечия поръчка. За нас няма никакво съмнение в това. Става въпрос за много фалшификации. Това каза председателят на КРИБ Кирил Домусчиев на пресконференцията по повод представителността на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), предаде БГНЕС.
От КРИБ настояват Министерски съвет да преразгледа решението си за ССИ. От организацията са изготвили доклад, който е изпратен до министър-председателя Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев и министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова.
„Става дума за абсолютна администрация. Надяваме се длъжностните лица, които са си позволили да заблудят Министерски съвет, да си понесат последствията.
Ако това не се случи, не бихме влизали в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), ако там присъства ССИ. Тогава правителството ще трябва да си води разговорите само с тях”, заяви още Домусчиев.
