За поредна година големите университети у нас обявиха допълнителни класирания, за да запълнят незаетите места. За тях "ще могат да се състезават" и нови кандидат-студенти, и такива, които не са приети при редовните класирания - т.е. ще могат да влязат с по-нисък бал. За прием в някои от специалностите може да се кандидатства и само с оценките от държавните зрелостни изпити.
Оказва се, че свободни места след редовните класирания има, въпреки че държавният прием за тази година е намален с около 9 хил. бройки за обучение в бакалавърска степен. От образователното министерство обясниха за "Дневник", че за учебната 2015/2016 година субсидираните от държавата места за бакалаври в университетите са били около 58 хил., докато за тази са малко над 49 хил. За обучение в магистърска степен обаче се приемат още хиляди студенти. В същото време завършилите средно образование са около 53 хил.
Незаети места и в най-елитните специалности
Въпреки намаленият прием след трето редовно класиране продължават да се търсят студенти и за сочените за най-елитни специалности. От 7 до 14 септември най-голямото висше заведение у нас Софийският университет "Св. Климент Охридски" приема документи за кандидатстване, като свободните места само са обучение по държавна поръчка са над 1000. Незаети след трето класиране места в редовна форма на обучение има и в една от най-атрактивните специалности - право (42 свободни места), където студентите се обучават за магистри. Допълнителен прием ще има и за платено обучение, където местата за стопанско управление например са 15.
Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) също ще направи допълнителен прием както за места, субсидирани от държавата (190 свободни места), така и за платено обучение. Документи ще се приемат от 12 до 20 септември, а класирането ще бъде обявено ден по-късно. Най-много свободни места държавна поръчка има в специалност "Икономика, общество и човешки ресурси" - 40. УНСС търси и студенти в направления "Администрация и управление" - 25, както и в "Социология/икономика и общество" - 25.
От информация на сайта на Техническия университет в София се разбира, че и там ще има допълнителен прием - за пропусналите кандидатстване и за явилите се на държавни зрелостни изпити през август. Кандидатстването е за "ограничен брой места в някои специалности и само с оценката от матурата по български език и литература или по математика, или по физика". Не се уточнява за кои специалности и за колко места става въпрос.
Още през август Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" започна кампания по допълнителен прием, като обяви нови дати до края на септември за тестове по езици и изпити по биология, музика и изобразително изкуство. От съобщението се разбира, че допълнителен прием ще има във филологически и педагогически специалности.
Четвърто класиране тази година има дори в Медицинския университет в София, където по принцип напливът от кандидати е голям.
Виновна (ли) е демографската криза
Причината за незаетите места е, че броят на завършващите средно образование, които са потенциални кандидат-студенти, намалява - докато през 2010 г. зрелостниците са били около 70 хил., сега те са около 53 хил. Но университетите продължават да заявяват висок прием и то - с държавно субсидиране.
По време на дискусиите около промените в закона за висшето образование просветното министерство представи данни, според които през академичната 2015/2016 г. държавните и частните висши училища са поискали над 77 хил. места за студенти, държавата е одобрила над 75 хил., а реално приетите са под 60 хил., пише в. "Капитал".
Друга причина за намаляването на броя на кандидат-студентите в българските университети е конкуренцията с висши учебни заведения в чужбина, където се предлага качествено образование на достъпни цени. Няма официална статистика за броя на българите, които заминават да учат в чужбина, но от данните на просветното министерство за легализираните дипломи може да се направи извод, че през 2015 г. висше образование зад граница е избрал един на всеки пет-шест кандидати.
Нов модел на финансиране - според качеството
С приетите тази пролет промени в закона за висшето образование размерът на държавната субсидия за университетите вече няма да се определя само от броя на студентите, което е основен мотив за раздутия прием. В следващите години държавните пари, които се отпускат на университетите, ще зависят и от качеството на обучението, както и количеството и качеството на научните изследвания. В същото време още ще се намали и броят на студентите, субсидиран от държавата.
През лятото на заседание на Министерския съвет финансовият министър Владислав Горанов прогнозира фалити на университети заради раздутия прием. От думите на просветния министър Меглена Кунева става ясно, че ще се стигне досливане на специалности, които са били раздути.
"Министерството на образованието и науката няма да толерира стремежа за разрастване на мрежата на висшите училища. Ние трябва да постигнем качество на висшето образование, а това е невъзможно, ако в условията на липсващи студенти университетите продължат да се разширяват и увеличават", заявила Кунева по време на заседание на Съвета на ректорите в четвъртък.
По думите й част от решението на проблема с липсващите студенти е университетите да предоставят програми в областта на ученето през целия живот, съобщиха от пресцентъра на министерството. Според нея нямало как да си внесем демография, но имало как да си внесем студенти.