Върховна административна прокуратура (ВАП) е установила 59 общински наредби, съдържащи текстове, противоречащи на Конституцията и законите. Проверката на държавното обвинение е свързано с наредбите, които се отнасят до преместваеми обекти, рекламна и информационна дейност, търговия.
До момента са изготвени 224 протеста и 16 предложения за отмяна на норми от общинските наредби, незаконосъобразно регламентиращи различни по характер условия, задължения и ограничения, в противоречие с нормативна уредба, съобщават от пресцентъра на ВАП.
Проверката е установила три основни пропуска:
- въведени са изисквания за подаване на декларация за липса на задължения към общината и/или липса на процедура за принудително премахване на преместваем обект. В тази връзка са въведени и правила да не се издава разрешение за поставяне на преместваеми обекти на лица, които имат задължения към общината и/или по отношение на тях е налице процедура за принудително премахване на преместваем обект;
- в някои общински наредби е въведено изискване при поставяне на преместваеми обекти да се заплаща депозит за разноски по принудителното премахване в размер, определен със заповед на кмета на общината;
- въведени са изисквания за предоставяне на нотариално заверено съгласие за представяне на удостоверения за липса на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, а законът изисква само писмена форма, без нотариална заверка;
Протестираните от прокуратурите разпоредби са в нарушение на Конституцията и на принципа на правната сигурност – основен принцип на правото на ЕС. Противоречат на АПК, Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност ( ЗОАРАКСД) и чл. 49, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Атакуваните текстове са в пряко противоречие с императивно регламентираните предели на нормотворческа компетенция и принципите на правовата държава. Противоречат на принципите на свободна стопанска инициатива, реда за установяване и събиране на публични вземания, както и на всички законови разпоредби, регламентиращи реда и условията за упражняване на "дейности", посочват от прокуратурата.
Когато е налице изчерпателна нормативна уредба на обществените отношения на ниво закон, въвеждането на подзаконова нормативна регламентация, непредвидена и противоречаща на законовата, представлява превратно упражнена компетентност от страна на местния законодател. В чл.2 от Конституцията на РБългария е прогласено, че България е единна държава с местно самоуправление, в която не се допускат автономни териториални образувания. Още по-малко автономни законодателни такива.
По повод въведените правила за неиздаване на разрешение на лица, които имат задължение към общината, прокуратурата аргументира протестите си сочейки, че по този начин местните законодатели преценяват например неплатена глоба за неправилно паркиране за съизмерима със свободата на стопанската инициатива и правото на развитие на гражданското общество. С този режим се облагодетелстват едни заявители, например тези които нямат задължения към общината, дори и само защото не живеят на територията на общината. Подобен приоритет на фискалната необходимост над всякакви други форми на дейност, в т.ч. и нестопанска, на територията на общините е незаконосъобразен.
Чрез разпоредбите, въвеждащи депозит за разноски по принудително премахване на обекти общините гарантират разходите за извършване на бъдеща услуга. В ЗМДТ и ЗУТ обаче не се съдържа основание за събиране на такса за принудително премахване на преместваем обект. По своя характер този депозит представлява обезпечителна мярка, но такава се предприема само въз основа на влязло в сила изпълнително основание и то когато изпълнението на задължение е невъзможно или се затруднява. Подобно положение противоречи на правната сигурност и в този смисъл е константната практика и на Европейския съюз. Оспорените текстове от общинските наредби са в нарушение и на свободата на установяване по чл. 49, §2 от Договора за функционирането на Европейския съюз ДФЕС. Като въвежда изисквания и условия пред упражняване на "дейност", неспецифични и неотносими към съответната "дейност", подзаконовият нормативен текст практически затруднява осъществяването на "дейността", въвежда несвойствени за нея условия и ограничения, с което нарушава и правото на установяване на територията на съответната община с цел осъществяване на съответната "дейност".
Това са най-често констатираните незаконосъобразни положения в общинските наредби до настоящия момент, което е наложило предприемане на мерки по реда на надзора за законност за отмяна на определени разпоредби от определени общински наредби, изразяващи се в подаване на протести до съответните административни съдилища и предложения до съответните общински съвети.
Проверката продължава.
