Илън Мъск даде голямо интервю на своя приятел и единомишленик Сам Алтман от иновационния бизнес-инкубатор Y Combinator. Да си припомним, че миналата година Мъск заедно с Алтман основаха некомерсиалната организация OpenAI за създаване на демократичен ИИ, който е в състояние да запази човечеството от появата на централизиран и зловреден изкуствен интелект. И двамата се вълнуват от близкото бъдеще.

Илън Мъск веднага формулира трите важни задачи, пред които е изправено човечеството:

   1. Изкуствения интелект
   2. Генетиката
   3. Бързия интерфейс за човешкия мозък

Бърз интерфейс за връзка на човешкия мозък с компютъра

"Към днешен ден нашият мозък е ограничен от пропускателната способност на този интерфейс" - каза Илън Мъск. "Ние разполагаме с цифрови, третични "разширения" на личността във вид на персонални компютри, комуникации по електронната поща, смартфони и приложения. Ние вече сме на практика свръх хора. Но въпреки това сме ограничени от пропускателната способност на интерфейса между кората на главния мозък и третичната, цифрова форма на нашите личности".

Преодоляването на това ограничение е една от най-важните задачи пред науката. Хората ще излязат на съвсем ново ниво, ако успеят с мозъка си да обработят цялата цифрова информация, която няма как да постъпи в мозъка поради ограниченията на интерфейса.

Информацията не постъпва в мозъка в цифров вид и при проектирането на бързата шина мозък-компютър ще се наложи преобразуване и предварителна интерпретация на информацията.

Илън Мъск счита, че тази бърза шина мозък-компютър, задължително трябва да бъде съвместима с с интерфейса на отворения и демократичен ИИ, който сега се създава от OpenAI.

Илън Мъск сравнява сливането човешкия мозък с изкуствения интелект с едновременната работа на кората на главния мозък (разумът) и древната лимбична система, която регулира вегетативните и соматичните реакции. Това са съвършено различни структури, които са започнали да работят заедно и сега никой не мисли да ги разделя. Нали така? Същото ще стане с интерфейса за включване на човешкия мозък към ИИ. Това е най-обикновено хардуерно подобрение, необходимо за по-ефективна връзка с нашата "цифрова личност", която на практика вече съществува.

"Когато човекът заживее в симбиоза с изкуствения интелект и подобен интерфейс получи всеки желаещ, тогава ще се реши и проблемът с контрола. Няма да се безпокоим от появата на някакъв зъл диктаторски ИИ, понеже всички ние ще имаме един общ колективен разум. Засега това е най-добрият изход от ситуацията с изкуствените интелекти, какъвто мога да измисля".

Какво да правят младите

Мъск си припомни студентските години - 1990-те, когато се е занимавал с йонистори (супер-кондензатори), като източник на енергия за бъдещите електромобили. Той се е отказал от подготвянето на докторска дисертация и решил да не получава научна степен Ph.D., понеже тогава е бил подхванат от дотком вълната. Мъск се е справил изключително добре и именно тогава натрупва многомилионно състояние чрез PayPal и свой софтуер. Мъск дори каза, че тогава просто не е виждал, какво по-добро да направи - такива са били времената.

Илън Мъск счита, че за младия човек, основният принцип в живота трябва да бъде "Да бъда полезен". Нека да не променя света, но работата и дейността на човека трябва да носи някаква полза на околните. За тази цел не е задължителна научната степен Ph.D. Тя е наистина необходима на някои хора, но в повечето случаи не е нужна.

Младите просто трябва да погледнат, къде могат да бъдат най-полезни. Това може да е голяма полза за няколко души, средна за среден брой хора и малка полза за голям брой хора.

Мъск отново напомни, че технологическия прогрес и движението на цялото човечество напред са възможни само ако голям брой умни хора упорито се трудят, за да направят света по-добър. Ако това не се случва, значи ентропията, която е против всички нас, ще започне да печели. Примери? Както египетската цивилизация се е отучила и забравила как се строят пирамиди и да пише и чете йероглифи. Както римляните са се отучили да строят акведукти и водопроводи. Както космическите инженери се отучиха да проектират и строят тежки ракети, които могат да доставят хора на Луната, а след това се отказаха от космическите совалки с многократно използване. Ако липвсат и няма достатъчен брой умни хора, които да се трудят като побъркани, то техническата деградация е неизбежна.

Трябва да сме решителни.

Мъск каза, че неговите решителни действия съвсем не се обясняват с липсата на страх, а с голямата увереност, че е прав и делата му са важни. "Знаеш, че просто си длъжен да направиш това, въпреки страховете си".

Колонията на Марс

Мъск е оптимистичен относно човешката колония на Марс. Ако всичко върви по план, шансовете са много високи. "Трябваше да съм сигурен, че SpaceX няма да фалира за периода от днешния ден до марсианската мисия. И че няма да умра. Или ако умра, ще има кой да заеме моето място и да продължи делото".

Сам Алтман се пошегува, че иска да полети към Марс, но се притеснява, че пингът е твърде голям. Илън Мъск го увери, че пингът не е чак толкова голям: само 4 светлинни минути при максимална близост на двете планети и максимум 20 минути, когато те са максимално раздалечени.

Как минава денят на Илън Мъск

Милиардерът опроверга слуховете, че отделя твърде много време на бизнеса, пресата и медиите. Оказа се, че това съвсем не е така. Всъщност 80% от неговото лично време е посветено на техническите въпроси - проектиране и инженерство. Така например, Мъск знае абсолютно всички детайли за ракетите SpaceX до най-малките подробности. Това е много рядко качество за ръководител на голяма технологична компания.

Гуин Шотуел е президент на компанията и отговаря за продажбите, финансите, юридическите страни и общия бизнес. А Мъск по цели дни прекарва с инженерите и специалистите, подобрявайки ракетата Falcon 9, космическият апарат Dragon и конструкцията на марсианската база, в която ще живеят колонистите. Мъск има много работа и с Tesla, понеже бъдещата Гигафабрика трябва да стане "машина за производство на автомобили", а това е над хиляда пъти по-сложно, отколкото просто да се създаде нов автомобил. Нивото на автоматизация в Гигафабриката в много по-високо отколкото в сегашния завод на Tesla. По време на интервюто се виждат много роботи. които се движат зад гърба на Мъск.

Сега конвейерът с електромобилите S и X (вижда се в долната част на кадъра) се движи със скорост 5 сантиметра в секунда. Мъск се опитва да увеличи тази скорост на 1 метър в секунда - бавно човешко вървене. Крайната цел е 10 метра в секунда.