Имам въпрос който се породи спонтанно в главата ми след като прочетох
този зов за помощ.Моля не го тълкуваите погрешно.Какво стана с
кампанията ''Жороспаси''?

Събраните пари се дариха за друг болен, който бере душа, а Жоро се спаси, като се пресели в по-добро място на оня свят!

Аз пък имам предложение. Вместо да си хвърляме парите всеки месец да събираме за тоя и оня дето черпят с повод и без повод, по добре да ги даваме за нещо добро. Ежемесечно в нашия колектив сме "глобявани" по един или друг повод - по 5 лв за пенсионери, по 2 лв. за рожденници, по левче за тоя, по два за оня - особено слагачките и дружки на директорката чевръсто минават през всеки когато трябва да се мазнят на нейни хора. Вместо да им връчваме парите в пликче - да се дават за болни деца. Вместо да ходим под строй на служебни банкети и да хвъляме грешни пари, за да седим без настроени, с фалшиви усмивки, пред нагласено меню и да се хилим на тъпите шеги на директорката и приближените и по-добре да се помогне на болни деца. Но разбира се, тези които имат достатъчно пари, никога не виждат недоимъка на другите - така и така ни глобяват постоянно - НЕКА ДА СЕ СПРАТ ТЕЗИ ГЛОБИ и всеки месец да се събира по 1 левче за болни деца. В един колектив така, в друг така, в трети така, и ако повече хора го направят реално може да се учреди един регионален фонд за да помага на болни деца с финанси! Нека тези, които се чувстват имотни не издевателстват върху тези които нямат достатъчно - но поне искат да помогнат. За едни 20 лв. са като 20 стотинки, ама за друг са като 200 лв.

Съветвам ви да направите СМС кампания и да даряваме по телефона не всеки има възомжност да отиде до банката направете го ще ви помагаме с СМС аз лично ще отида до банката дано се оправи скоро малката УСПЕХ

Нали знаете какво се случва с двоините агенти! Дето хем хрипкат срещу директорката, хем се правят на справедливи защитници. От два стола, та на нито един. Макар, че точно този двоен агент отдавна остана без единия стол. Въпросът е какво се търси с тези негови изяви - реабилитация, повторно сближение с директорката, просто си оползотворява празното време, защото няма в какво и към кого да вложи енергията си. Или си излива личната неудовлетвореност по много поводи върху други, тъй като не може да го направи където трябва!

М-да-а-а,анонимността освен плюсове си има и минуси.Но когато се появят
са крайно неприятни.Защото винаги си сравняван(а) с хора които нямат
нищо общо с характера или личността ти.Затова не смея да охарактеризирам
с определен човек тази с която от определено време водим този словесен
спор.Макар да имам предполагаемо име.Както и вие щом ми давате уверено
такава харектеристика.Но поне определенията ви са последователни и
логични.Макар и на моменти несправедливи.Така трябва да се пише!Не ви
лаская!Но нека се опитам да ви отговоря на някои въпроси и някои язвителни
намеци от ваша страна.Никога не съм бил(а) агент. Най-малко пък двоен.
При първият случай имаш един,при втория двама господари.Баланса е труден
когато си един.А при двама е убийственно в прекия и преносния смисъл.
Агентите са хора които обичат и харесват да са центъра на събитията и да
водят интригата.Така не са ме наричали до сега.Но винаги има първи път.
Но лицемер(ка) много пъти.Когато различни хора ти казват едно и също
нещо,трябва поне малко да се замислиш.Или да застанеш зад егото си
и им теглиш майните.Аз избрах първият начин като направих и повече от
това.Опитах се да додоказвам защо това твърдение е невярно.Но или аз
не бях достатъчно убедителен(на) или хората срещу мен виждаха само в
черно и бяло.Без да признават никакви цветове и нюансите между тях.Ако
бях застанал(а) на една от страните (независимо коя)нямаше да имам
подобен проблем.Но това означаваше да наруша вътрешното си равновесие
от всички чувства.Тоест хармонията и спокойствието.Доколкото зависи от
мен ще направя всичко възможно това да не се случи.Никога не съм
заставал(а),одобрявал(а),отхвърлял(а) личности идоли,величия или тирани.
Дали ще ми допаднат или не винаги са били техните мисли и доводи
последвани евентуално от логични действия.Това че заставам зад някои
действия или постъпки зад въпросната директорка не означава че съм
от антуража и,или че търся сближение.И гледам да седна на стол
колкото се по близо до нея.При условие че я познавам откакто е на този пост
Никога преди това.Това че някой простак или простачка по най груб
долнопробен начин с комбинация от неточни факти се опитва да манипулира
също няма да го подмина.Не за да се мазня на някой или пък че това което
казва не е истина.А защото и в критиката трябва да има морал.Всичко си
има някакви граници.Даже и в свободата на словото.Като се прекрачат се
получават такива коментари както при този индивид.Нямаше ли да е
по-добре ако покаже недостатъците,грешките или мнението си по друг
по-цивилизован и убедителен начин.Има такива.Там мълча.Нищо не мога
да кажа.Много дълго време след като попаднах в тази сфера гледах,
гледах а това което виждах беше абсурдно и някак си нереално.Нещо
като ''Алиса в страната на чудесата''.Или зона в която не действа не
само физичен но и всякакъв друг закон.Дълго време мълчах,мълчах.Не че
като говорим ще променим нещо.Но поне си разменяме полезна
информация за евентуални начини на противодействие или подходи.
Прав(а) сте в това че наистина си уплътнявам не празното а свободно
време.Действа ми успокояващо и релаксиращо да седна пред компютъра.
И в късните а понякога в ранните часове на деня да чета и пиша мнения.Не
знам смятате ли го това за добре.Но повечето ако не и масово,включително
и вие чатите с някой или сте във фейсбук,скайп,вайбър или с кой знае още
какви приложения за комуникация.Трябва ли да кажем че тези хора нямат в
какво и към кого да вложат енергията си?Какъвто и да е отговорът ви той
важи и за мен.Последното ви изречение е засягащо когато го твърдите за
непознат(а).Дали човек е неудовлетворен или не човек не може да прецени.
Мнението му няма да е точно.Това трябва да го направят неговите приятели,
колеги,близки.Но обвинението ви че си го изкарвам на други е прекалено.
Обвинявате ме че се заяждам или се опитвате да ме дразните?Кое от двете е?

Еха, останах без думи.

Не разбрах, близо до директорката ли трябва да се сяда или далеч от нея. Нещо се е изгубил словореда!