Петима хасковски депутати са допринесли за Независимостта на България. Това са д-р Никола Радев, Димитър Тонев, Стоян Гъбов, Апостол Урумов и Георги Христодулов. Те са сред инициаторите за свикване на 5-тото Велико народно събрание през 1911 г. във Велико Търново, на което се променя Търновската конституция. Тогава е гласувано Княжество България да стане царство, а Фердинанд - цар, с което се обявява и Независимостта на държавата. Тогава се променя и член 17 от Конституцията, която дава право на главнокомандващия да обявява война и да решава други важни въпроси от подобно естество. Това разказа главният уредник в Историческия музей в Хасково д-р Красимира Узунова по повод днешния празник – Независимостта на България, който е един от най-големите и значими за българския народ.
30 г. след Oсвобождението на България и 23 г. след обявяване на Съединението нашата страна и българската политическа класа изпитват много сериозни неудобства от това, че ние продължаваме да не сме самостоятелна страна в резултат на Берлинския конгрес и въпреки извършеното Съединение, ние продължаваме да сме подвластни на Османската империя. През 1906 г. се раздвижваме за извоюване на някаква свобода на българите в Македония и Тракия, избухва Илинденско-Преображенското въстание - неуспешно. След това също има брожения за ликвидиране на последиците от Берлинския конгрес, но пак неуспешно. В началото на 1908 г. младотурците извършват държавен преврат, в резултат на който се обявява Конституцията в Турция и че всички националности в рамките на империята ще имат права и свободи. В резултат на това българската политическа класа отново се раздвижва, защото смята, че това е удобен момент и трябва ние да извоюваме своята независимост от империята. По това време министър-председателят Александър Малинов заявява на Фердинанд, че е време, написва манифеста и започват подготовка за историческите събития. През август в резултат на така наречения хюриет, турска делегация на чело с Мустафа паша идва в Харманли. Има големи тържества, почерпки и речи. Тогава журналисти притискат ръководителя на турската делегация и го питат: „Как ще гарантирате правата на нашите сънародници в Македония и Одринска Тракия? Ще им дадете ли възможност да се присъединят към България?”. А той отговаря: „Не. Нашата политика е да централизираме повече държавата, а това не е в интерес на тази политика”. Което на практика означава, че те нямат никакви намерения да дават повече права на българите в Македония и Одринска Тракия, нито пък ние да присъединим тези откъснати с Берлинския договор територии. Тогава за нашите политици става ясно, че трябва да предприемат решителни действия, защото подходящият момент е настъпил. След тези тържества от Кърджали идва делегация в Хасково и започват пак големи митинги, речи, все едно всички сме братя и много се обичаме. Качват се на влака и заминават за Турция, с което в началото на 20 век демонстрираме едни добросъседски отношение. Но! Това е само видима част на отношенията, а невидимата е съвсем друга.
Източната част на железницата, която се намира на територията на България, се експлоатира от Турция, а ние искаме да си я вземем. Те не я дават и не искат да преговарят по тази тема. По това време турските железничари, които обслужват компанията, вдигат стачка и българските власти се възползват от ситуацията и обявяват, че одържавяват тази част от железницата. В Харманли изпращат националния инспектор по железниците, който на бърза ръка организира обработка на документите и обявява железницата за изцяло българска. Това не се харесва на турските власти, но те не могат да реагират по никакъв начин и всъщност това е първата стъпка, още в началото на септември към историческото събитие. Веднага след премиерът Малинов организира събитията в Търново, където Фердинанд обявява Независимостта на българската държава. Но това е само официалният акт. Навсякъде в цялата страна стават подкрепящи митинги, включително в Харманли и Хасково, където излизат няколко хиляди души. Хората отиват въодушевени и казват: „Ако трябва ние ще се бием за тази независимост”. Престои обаче много дълга и дипломатическа работа, която не се забелязва от обикновеното население, защото на практика се променят клаузите на Берлинския договор. Това става с много усилия и свикване на Велико народно събрание и така едва в 1911 г. България узаконява тази Независимост, която обявяваме в 1908 г., и е призната от европейските сили. Процесът е бил дълъг и труден, свързан с преодоляване на много дипломатически проблеми, но в крайна сметка е завършил успешно.
Трябва да се отбележи, че България има няколко успешни международни, политически и военни акта. Това са Сръбско-българската война, Съединението и обявяването на Независимостта, както и Балканската война. И оттам нататък като че ли българската политическа класа не успява да отговори на стремленията на българския народ, завършва д-р Красимира Узунова.
Ива Иванова
мастикаджия
В такива дни да седи в ъгъла и да си трае.
1122
мастикаджия
123