С полет от Рио се завърна късно снощи параолимпийският ни шампион Ружди Ружди. Той бе посрещнат на Летище София с цветя и аплодисменти.

Златният медалист от игрите в Рио е единственият състезател, който не е използвал помощен прът при тласкането на гюле. Младата ни надежда подобри собствения си световен рекорд с 29 см.

"Ружди Ружди постигна абсолютно всичко в параолимпизма на крехка възраст, особено в дисциплината тласкане с гюле. Оттук нататък сме си поставили за цел да поддържаме това високо ниво и още такива", заяви треньорът му Радостин Тодоров в България сутрин по Bulgaria ON AIR.

"Случи се с много, труд, воля, усилия, дисциплина - трябва да слушаш всичко, което казва треньорът, за да има напредък", разказа и Ружди Ружди, който извоюва златен медал на параолимпиадата в Рио де Жанейро. По думите му златният медал му е коствал много труд, усилия, работа и лишения.

Тодоров подчерта, че Ружди е подобрил личния си рекорд от 12,04 метра на 12,33 метра, а всичко това е постигнал без помощен прът.

"Състезателят се хваща за този прът, който има някаква степен на гъвкавост и по този начин състезателите акумулират енергия. Искам да обясня, че само той се състезаваше без такъв прът, което означава, че ако конкурентите му се състезаваха без такъв прът, щяха да покажат още по-ниски резултати - тогава щеше да е много над тях", обясни треньорът му.

"Преди време и ние тренирахме с такъв прът, защото травмата е тежка и така е по-стабилен, но именно, защото се дават фалове и е малко по-субективен фактор в тези състезания този прът - започнахме да тренираме без него и го подготвях да постига тези високи резултати. Беше тежко с много тренировки и усилия, защото травмата му е тежка и не позволява развиване на коремни мускули, кръст, мускулите на гърба не се развиват", добави Тодоров.

Ружди Ружди разказа за зрителите на Bulgaria ON AIR как през 2008 г. е катастрофирал, а след това е отишъл на лечение в Павел Баня.

"Там видях Даниела Тодорова и ми стана интересно, а след това се запознах с треньора ми проф. Стойков. Тогава той ми предложи да тренираме", допълни Ружди.

Те са започнали тренировки през 2010 г., а целта на Тодоров е била да го научи преди всичко да мисли като спортист.

"Ние се учихме заедно, едновременно. Той ми показа как да бъда по-силен човек и как въпреки болката си и тежкото си състояние, той може да се бори и да побеждава и себе си, а не само конкурентите. Взаимно се радвахме, взаимно плачехме", разказа треньорът му.

Той не скри, че е имал безсънни нощи, в които се е притеснявал Ружди да не си нанесе някоя травма.

Сега Ружди обеща, че ще се бори за нови рекорди. Чакат го още тренировки и големи състезания. Следващото е Световно първенство догодина в Лондон.

Междувременно в студиото на Лора Инджова, проф. Стефан Стойков, ръководител катедра Лека атлетика на НСА подчерта, че спортът успоредно с преживяна травма дава допълнително физическа сила. Според него Ружди Ружди и треньорът му Радостин Тодоров са тръгнали по правилния път.

"Българите имат спортен дух", смята той. Според него обаче нямаме треньори, които да са назначени на подходящо трудово възнаграждение със съответните отговорности.

"Има хора, които ще работят, но трябва да са осигурени по някакъв начин, да могат да си изхранват семействата, а не да работят на по две три места и между другото да хване една групичка и на хонорарче да добавя нещо - това не е работа. Треньорът трябва да е отдаден изцяло на дейността си", подчерта той.

Според проф. Стойков за спорта се хвърлят много пари, но не се използват ефективно.

"Пари, когато се дават, трябва да са по предназначение и да се контролира разходването им", подчерта той.