Легендата за Св. Николай
Легендата за Дядо Коледа може да се проследи стотици години назад в лицето на един монах на име Св. Николай. Смята се, че Николай е роден някъде около 280 г. след н.е. в Патара, близо до град Мира, Турция.
Добротата и милосърдието на Св. Николай го е направил главен герой в много легенди. Една от тях разказва за това, че той обикалял по най-далечните места, за да помага на бедните и болните, без при това да щади своето собствено здраве.
Друга легенда, но същевременно по-разпространената, представя Св. Николай като спасител на три бедни сестри от продаване в робство (или от проституция) от собствения им баща. Николай ги дарил със зестра и така те могли да се омъжат.
През годините популярността на Николай се увеличавала - народът го запомнил като защитник на децата и моряците. За първи път Св. Николай бива честван на годишнината от неговата смърт - 6 декември. Оттогава насетне този ден се възприема като щастлив ден за придобиване на печалба или за сватба.
През Ренесанса Св. Николай става най-популярният светия в цяла Европа, като дори след Революцията на протестантите, когато честването на светците бива разколебано, Св. Николай остава в паметта и сърцето на хората.
Дядо Коледа идва в Ню Йорк
Идеята за Св. Николай навлиза в живота на американското общество в края на 18 век. През декември 1773 г., и отново през 1774 г., нюйоркски вестник споменава за група от датски семейства, които честват годишнините от смъртта на светеца.
Колкото до самото име "Дядо Коледа", то съществува и днес, благодарение на датското име на Св. Николай - Sinter Klaas, съкратено от Sint Nikolaas (което на датски означава Св. Николай).
През 1804 г. Джон Пинтард, член на Нюйорското историческо общество, започва да разпространява дървени фигурки на Св. Николай на годишната срещата на Обществото. Още тогава съвременният Дядо Коледа е представен на фона от чорапи, пълни с играчки, и плодове върху камина.
През 1809 г. Уошингтън Ървинг спомага за популяризирането на историите за Sinter Klaas, като определя в своята книга "Историята на Ню Йорк" Св. Николай за патрон на града.
Дядо Коледа по магазините
Практиката по Коледа да се раздават подаръци датира от началото на 19 век, а особена почит намира тя сред младото поколение. Пазаруването на подаръци из коледно украсените магазини започва да се популяризира в разкази още през 1820 г., а от 1840 г. вестниците отделят специално внимание на празнични реклами, които по това време представят най-новите и модерни Дядо Коледа.
Една година по-късно хиляди деца се стичат във Филаделфия, където с очите си могат да видят не какво да е, а модел на Дядо Коледа в човешки размери. Оттук насетне било въпрос на време историите за Дядо Коледа да станат неразривна част от празника, завладявайките въображението и интереса на децата и техните родители.
През 90-те години на 19 в. Армията на спасението се нуждаела от пари, за да набави на бедните семейства достойно коледно пиршество. Така редица безработни мъже се преоблекли като Дядо Коледа и започнали да обикалят улиците на Ню Йорк, набирайки дарения.
Бъдни вечер
През 1822 г. Клемент Кларк Мур, епископален свещеник, написва дълга коледна поема за своите три дъщери "Разказ за едно посещение на Св. Николай". Впоследствие песента бива публикувана, но това не е единственият принос на Мур. Благодарение на тази песен, днес ние познаваме Дядо Коледа като весел и стар елф със завидна закръглена фигура и свръхестествените му възможности да влиза през комините на къщите само с едно кимване!
Някои смятат, че въображението на Мур е било подпомогнато от редица други разкази, но факт е, че именно песента, посветена на трите му дъщери, направи така, че Коледа се превърна в световен празник. Негова е и идеята, че Дядо Коледа изчаква децата да заспят, каца на покривите на семейните къщи с "миниатюрната си шейна" и осемте летящи елени, промъква се през комина и оставя своите подаръци.
"Разказ за едно посешение на Св. Николай" предизвиква интереса и на популярния карикатурист Томас Наст. През 1881 г. той създава първия съвременен образ на Дядо Коледа. Изображението излиза на страниците на Harpers Weekly и представя Дядо Коледа като закръглен и усмихнат мъж с обемиста и бяла брада, държащ чувал с играчки за щастливите деца.
Именно Наст дава на образа на Дядо Коледа ярко червеният костюм и белия пух. От рисунките му оживяват също така работилницата на Северния полюс, елфите и, естествено, г-жа Коледа.
Дядо Коледа, но под друго име...
Със сигурност можем да кажем, че американският Дядо Коледа не е единствен по рода си, идеята за закръгления весел и даряващ децата Дядо се развива на много места по света.
Christkind, или Kris Kringle дарявал с подаръци послушните деца в Швейцария и Германия. "Christ child" представлява всъщност ангелоподобен персонаж, който придружава Дядо Коледа в "пътешествията" му по време на празника. В Скандинавия весел елф на име Jultomten също радвал децата с подаръци, характерното за него било, че той се возел в шейна, водена от козли.
Английска легенда пък обяснява как Татко Коледа посешава всеки един дом по Коледа и пълни чорапите на децата с празнични десерти. Френският аналог е пълненето на детските обувки със сладости.
Деветият елен
Рудолф, най-известният от елените на Дядо Коледа, се ражда далеч, далеч след другите 8 летящи елени. Червеноносото чудо е творение на Робърт Л. Мей, който по това време работел като автор на реклами в магазина на Монтгомъри Уард.
През 1939 г. Мей написва коледна приказка-поема с едничката цел да увеличи притока на клиенти в магазина. Използвайки подобни рими на тези, използвани от Мур, той създава "Twas the Night Before Christmas".
В приказката се разказва за Рудолф, млад елен, който бил постоянно подиграван от другите елени заради големия си светещ и червен нос.
Когато настъпила Коледа обаче, станало мъгливо и Дядо Коледа започнал да изпитва голяма тревога, ще успее ли да достави всички подаръци за децата. Така Рудолф спасява Коледата, водейки впряга на Дядо Коледа със светещия си и червен нос.
Посланието, което историята на Рудолф носи, е, че дори и на пръв поглед недостатък, всяка една уникалност има своето полезно приложение.
Приказката за забележителния елен, който спасява Коледа, спечелва много клиенти на Монтгомъри Уард. Книгата се продава в повече от 2, 5 млн. копия още същата година.
Легендата за Дядо Коледа може да се проследи стотици години назад в лицето на един монах на име Св. Николай. Смята се, че Николай е роден някъде около 280 г. след н.е. в Патара, близо до град Мира, Турция.
Добротата и милосърдието на Св. Николай го е направил главен герой в много легенди. Една от тях разказва за това, че той обикалял по най-далечните места, за да помага на бедните и болните, без при това да щади своето собствено здраве.
Друга легенда, но същевременно по-разпространената, представя Св. Николай като спасител на три бедни сестри от продаване в робство (или от проституция) от собствения им баща. Николай ги дарил със зестра и така те могли да се омъжат.
През годините популярността на Николай се увеличавала - народът го запомнил като защитник на децата и моряците. За първи път Св. Николай бива честван на годишнината от неговата смърт - 6 декември. Оттогава насетне този ден се възприема като щастлив ден за придобиване на печалба или за сватба.
През Ренесанса Св. Николай става най-популярният светия в цяла Европа, като дори след Революцията на протестантите, когато честването на светците бива разколебано, Св. Николай остава в паметта и сърцето на хората.
Дядо Коледа идва в Ню Йорк
Идеята за Св. Николай навлиза в живота на американското общество в края на 18 век. През декември 1773 г., и отново през 1774 г., нюйоркски вестник споменава за група от датски семейства, които честват годишнините от смъртта на светеца.
Колкото до самото име "Дядо Коледа", то съществува и днес, благодарение на датското име на Св. Николай - Sinter Klaas, съкратено от Sint Nikolaas (което на датски означава Св. Николай).
През 1804 г. Джон Пинтард, член на Нюйорското историческо общество, започва да разпространява дървени фигурки на Св. Николай на годишната срещата на Обществото. Още тогава съвременният Дядо Коледа е представен на фона от чорапи, пълни с играчки, и плодове върху камина.
През 1809 г. Уошингтън Ървинг спомага за популяризирането на историите за Sinter Klaas, като определя в своята книга "Историята на Ню Йорк" Св. Николай за патрон на града.
Дядо Коледа по магазините
Практиката по Коледа да се раздават подаръци датира от началото на 19 век, а особена почит намира тя сред младото поколение. Пазаруването на подаръци из коледно украсените магазини започва да се популяризира в разкази още през 1820 г., а от 1840 г. вестниците отделят специално внимание на празнични реклами, които по това време представят най-новите и модерни Дядо Коледа.
Една година по-късно хиляди деца се стичат във Филаделфия, където с очите си могат да видят не какво да е, а модел на Дядо Коледа в човешки размери. Оттук насетне било въпрос на време историите за Дядо Коледа да станат неразривна част от празника, завладявайките въображението и интереса на децата и техните родители.
През 90-те години на 19 в. Армията на спасението се нуждаела от пари, за да набави на бедните семейства достойно коледно пиршество. Така редица безработни мъже се преоблекли като Дядо Коледа и започнали да обикалят улиците на Ню Йорк, набирайки дарения.
Бъдни вечер
През 1822 г. Клемент Кларк Мур, епископален свещеник, написва дълга коледна поема за своите три дъщери "Разказ за едно посещение на Св. Николай". Впоследствие песента бива публикувана, но това не е единственият принос на Мур. Благодарение на тази песен, днес ние познаваме Дядо Коледа като весел и стар елф със завидна закръглена фигура и свръхестествените му възможности да влиза през комините на къщите само с едно кимване!
Някои смятат, че въображението на Мур е било подпомогнато от редица други разкази, но факт е, че именно песента, посветена на трите му дъщери, направи така, че Коледа се превърна в световен празник. Негова е и идеята, че Дядо Коледа изчаква децата да заспят, каца на покривите на семейните къщи с "миниатюрната си шейна" и осемте летящи елени, промъква се през комина и оставя своите подаръци.
"Разказ за едно посешение на Св. Николай" предизвиква интереса и на популярния карикатурист Томас Наст. През 1881 г. той създава първия съвременен образ на Дядо Коледа. Изображението излиза на страниците на Harpers Weekly и представя Дядо Коледа като закръглен и усмихнат мъж с обемиста и бяла брада, държащ чувал с играчки за щастливите деца.
Именно Наст дава на образа на Дядо Коледа ярко червеният костюм и белия пух. От рисунките му оживяват също така работилницата на Северния полюс, елфите и, естествено, г-жа Коледа.
Дядо Коледа, но под друго име...
Със сигурност можем да кажем, че американският Дядо Коледа не е единствен по рода си, идеята за закръгления весел и даряващ децата Дядо се развива на много места по света.
Christkind, или Kris Kringle дарявал с подаръци послушните деца в Швейцария и Германия. "Christ child" представлява всъщност ангелоподобен персонаж, който придружава Дядо Коледа в "пътешествията" му по време на празника. В Скандинавия весел елф на име Jultomten също радвал децата с подаръци, характерното за него било, че той се возел в шейна, водена от козли.
Английска легенда пък обяснява как Татко Коледа посешава всеки един дом по Коледа и пълни чорапите на децата с празнични десерти. Френският аналог е пълненето на детските обувки със сладости.
Деветият елен
Рудолф, най-известният от елените на Дядо Коледа, се ражда далеч, далеч след другите 8 летящи елени. Червеноносото чудо е творение на Робърт Л. Мей, който по това време работел като автор на реклами в магазина на Монтгомъри Уард.
През 1939 г. Мей написва коледна приказка-поема с едничката цел да увеличи притока на клиенти в магазина. Използвайки подобни рими на тези, използвани от Мур, той създава "Twas the Night Before Christmas".
В приказката се разказва за Рудолф, млад елен, който бил постоянно подиграван от другите елени заради големия си светещ и червен нос.
Когато настъпила Коледа обаче, станало мъгливо и Дядо Коледа започнал да изпитва голяма тревога, ще успее ли да достави всички подаръци за децата. Така Рудолф спасява Коледата, водейки впряга на Дядо Коледа със светещия си и червен нос.
Посланието, което историята на Рудолф носи, е, че дори и на пръв поглед недостатък, всяка една уникалност има своето полезно приложение.
Приказката за забележителния елен, който спасява Коледа, спечелва много клиенти на Монтгомъри Уард. Книгата се продава в повече от 2, 5 млн. копия още същата година.
