Водните оператори са предложили повишаване на цените на услугите си през 2017 г. между 10 и 20 на сто, а в петгодишен план - от 30 до 50 процента. Това е заложено във внесените от ВиК-дружествата бизнес планове за развитие в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), които в момента се разглеждат и трябва да бъдат одобрени до края на 2016 г. Какви ще са финалните промени на тарифите предстои да се изчисли по най-прецизния начин, но правителството се е отказало от намерението си да въвежда две цени според потреблението, каквото изискване имаше Европейската комисия.

Това съобщи пред Mediapool Ивайло Касчиев, шеф на дирекция "Водоснабдяване" в КЕВР.

Бъдещите промени са част от бавената с години у нас водна реформа, която обаче вече е неизбежна. Ако до края на 2016 г. не бъдат изпълнени конкретни условия, предварително поставени от Брюксел, страната ни няма да получи предвидените от еврофондовете пари за сектора. Или поне не в пълния им размер и не за всички територии на водоснабдяване. При огромната нужда от инвестиции за намаляване на загубите и подобряването на качеството на доставките на вода и необходимостта от пречиствателни станции за питейни и отпадни води, спиране на част от европарите за водния сектор ще е пропиляване на възможността да се ползват безвъзмездни пари, което да натисне надолу поскъпването на водата в следващите години.

Едно от условията на ЕК, за да тръгнат европарите за водния сектор, е окрупняването на ВиК-дружествата на териториален принцип в рамките на съществуващите области. Така сегашните 29 държавни водни оператори, 21 общински, концесионерът в София и десетината частни малки водни дружества трябва да се обединят на регионален принцип и да прехвърлят активите си като водопроводи и канализационна мрежа на местната ВиК-асоциация, след което да се избере кое да е регионален воден оператор. Общините в дадена област одобряват кое от тях формално ще е териториалният ВиК-оператор, който ще има право от есента на 2017 г. да участва със свои проекти за еврофинансиране за целия регион.

Още се бави окрупняването на ВиК-тата

Досега обаче ВиК-тата са окрупнени само в 16 области, като за териториален оператор са предпочетени държавните дружества. За 14 от тях, разделени в четири лота, вече се правят прединвестиционни планове от избрани с обществена поръчка четири фирми, на които се плаща общо близо 60 млн. лв. по Оперативната програма "Околна среда". Тези планове трябва да очертаят най-належащите нужди за водната инфраструктура в 14-те региона, за да може на тяхна база да се подават проекти за еврофинансиране от есента на 2017 г. За ВиК-Смолян вече е правено такова проучване, а за територията на София, където концесионер е "Софийска вода", Столичната община трябва да обяви поръчка за изработването му, обясни Касчиев. Прединвестиционните планове също са важно условие на ЕК и трябва да са готови в доста кратък период - до края на 2016 г., иначе европари за водна инфраструктура няма да има.

При все още неокрупнените ВиК-ата вървят процедури по решения на общинските съвети и разправии помежду им чий точно оператор да придобие статут на регионален. Част от тях са пред финализиране, но има и няколко територии и дружества, при които обединяването няма да се получи или има юридически пречки. Сред тях са областите Ловеч, Благоевград и Пазарджик.

Общински водни войни

"ВиК- Пазарджик например е избрано за регионален оператор, но е обявено в несъстоятелност и не е ясно как ще се реши проблемът. В област Пазарджик съществува и проблем с концесионер в Панагюрище, чийто договор сега трябва да се разваля. ВиК-Исперих, което трябва да се окрупни с ВиК-Разград, пък обслужва три общини, две от които още не са дали съгласието си за избор на регионален оператор. В област Благоевград община Кресна не иска да се присъедини към ВиК-асоциацията. В област Ловеч ВиК-Троян отказва да се върне във ВиК-Ловеч. В област Монтана пък община Берковица отхвърли с местен референдум включването си в окрупняването", разказва Касчиев за перипетиите около водната реформа.

Тези области, които не успеят да изберат регионален ВиК-оператор, няма как да подготвят прединвестиционни планове и съответно ще останат без достъп до еврофинансиране за водна инфраструктура. По този начин неразбирателството на общините ще рефлектира върху гражданите им, тъй като гонещите собствените си интереси ВиК-дружества ще трябва сами да осигуряват нужните им инвестиции в мрежата и това съответно ще се отрази на техните цени на водата.

Цените - още далеч под социално поносимите

Касчиев успокои, че регулаторът няма да допусне цени, които надхвърлят социалната поносимост, а ако това се случи, ще се пристъпи към определянето на цена за определено количество и втора, която да се плаща при по-голямо потребление. Тъй като в момента ценовите равнища за водата са далеч от измерената по статистически данни социална поносимост за региони, правителството се е отказало да въвежда двойна тарифа според потреблението. Експертът от КЕВР обаче коментира, че усреднените статистически данни изкривяват оценката за поносимостта на цените за много българи.

Освен това двустепенно тарифиране според потреблението ще доведе до ограничаване на ползването на вода или увеличаването на кражбите й. При сегашните 60-процентни загуби на вода, ефектът ще е отрицателен и дори може да доведе до още по-голямо повишаване на цените, коментира представителят на КЕВР. Според него първо трябва да се работи за спиране на течовете, намаляване на кражбите и поливането на градините, без това да се отчита от водомерите.

Подобряването на състоянието на измервателните уреди е друга задача, която трябва да се реши и от това също зависят сметките за вода.

Половината българи се нуждаят от водни помощи

Така пред ЕК ще претендираме, че няма нужда от две цени на водата според потреблението. Според представителя на КЕВР не е необходимо през цените да се ограничава ползването на вода, а да се проведе социална политика по въвеждане на водни помощи за бедните на принципа на енергийното подпомагане. По думите на Касчиев, за половината от населението в България цените на водата са непоносимо високи и е крайно време да се въведат съответните помощи, но социалното министерство от години блокира всякакви предложения в тази посока.

Не е работа на регулатора да провежда социална политика

"Регулаторът не може да провежда социална политика. Той трябва да определи прецизни цени за следващите пет години, които да позволяват на операторите да провеждат адекватна инвестиционна политика за намаляване на загубите при преноса на вода и да подобряват качеството на услугата си", посочи Касчиев.

Той обясни, че до края на годината КЕВР ще разгледа бизнес плановете на всички ВиК-оператори като сега приоритетно се работи по тези на окрупнените дружества. Ще им бъдат определени пет цени за всяка година до 2022 г., като след 2017 г. ще се направи преразглеждане на първоначално определената цена за 2018 г. според инфлацията и реално направените инвестиции, като парите от еврфондовете няма да се признават за разходи. Така ще се актуализира всяка следваща цена по години.

За 2017 г. дружествата са поискали вдигане на тарифите им между 10 и 20 процента, а предвижданото от тях плавно поскъпване към 2022 г. е от 30 до 50 процента, каза Касчиев. Според него поскъпването на водата е неминуемо заради вложенията, които трябва да се направят във водопроводи, канализация и пречиствателни станции, за да се покрият изискванията на ЕК за подобряване на ВиК-услугите и опазването на околната среда.

Загубите на вода трябва да паднат с 10% за 10 години

Регулаторът освен това е заложил цели след десет години загубите на вода да намалеят от сегашните средно 60 на сто до 49 процента. Течовете по водопроводите, например, са намалели от 25 куб. м на километър дневно на 20 куб. м, но търговските загуби от кражби чрез манипулирани водомери нарастват, сочат данните на КЕВР.

От комисията обаче уточняват, че тяхната работа по водната реформа е само част от изпълнението на националната водна стратегия. Тя бе приета през ноември 2012 г. и целта й бе да отпуши затлачената с години реформа, заради което в предходния програмен период ЕК дори стигна до спиране на еврофондовете за ВиК-сектора. Затова и за новия бюджет 2014-2020 г. Брюксел въведе железни конкретни условия за изпълнение, които ако не се случат, няма да се пуснат планираните средства за водна инфраструктура.

Последно напредъкът на изпълненията на тези изисквания е отчитан от правителството пред ЕК през юни 2016 г. Все още обаче има да се желае много за постигане, твърдят източници на Mediapool от Брюксел. В края на 2016 г. трябва окончателно да отчетем изпълнението на предварителните условия, а какво реално е свършено ще провери мисия на ЕК на място в началото на 2017 г., за да реши дали да пусне парите за ВиК-сектора.