Цветозар Томов е член и говорител на Централната избирателна комисия. Роден е на 21 май 1954 година. Завършва журналистика в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Защитава докторантура по социология през 1984 година. Ръководи катедра "Критическа и приложна социология" в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" до ноември 2011 г. Тогава Томов обяви публично, че напуска Пловдивския университет заради присъденото звание "доктор хонорис кауза" на бившия футболист Христо Стоичков. 

Г-н Томов предстоят избори и излизането на дневен ред на темата "евъргрийн" - има ли "мъртви души" в избирателните списъци, и колко са те?

- "Мърви души" е метафора и трябва да направя едно разяснение на нейния смисъл, защото не винаги се разбира. Проблемът идва от това, че избирателните списъци в България се правят, като се описват постоянните адреси на избирателите, взети от национална база население, която се съхранява от главна дирекция ГРАО. Това са адресите, които ние имаме в документите си за самоличност. Всеки българин с лична карта има записан в нея адрес без значение дали живее на него или не.

В това описание на хората с постоянни адреси попадат и всички хора, живеещи и извън страната, и то понякога живеещи навън от десетилетия. Може човек да живее в Рио Де Жанейро, но ГРАО го води на адрес в Тутракан и записва името му в избирателната секция, в която попада неговият адрес. Този човек е "мъртва душа" и никога няма гласува, защото просто живее другаде. Той може да гласува в Рио Де Жанейро и тогава ще се впише допълнително. Би могъл да подаде заявление за гласуване зад граница. Ако подаде заявление, тогава тази информация пристига в ГРАО и ГРАО го отмята и заличава от списъците в страната. По този начин тези 7 милиона представляват съвкупност от пълнолетните граждани с лични карти, които имат някакъв адрес, който се води на територията на страната. Голяма част от тях не са в страната и това е основната причина за разминаването между броя на хората в България и броя на хората, които са записани в избирателните списъци. Има и други причини, те са свързани с актуализацията на тази информация. Специално за българите, пребиваващи в чужбина, ГРАО рядко получава сведения за промени на техния жизнен статус. В тези списъци има и хора, които са починали, но е е пристигнала обратна информация до нашите власти.

Опасенията са, че това дава възможност за манипулации. Възможно ли е някой да гласува от тяхно име?

- Теоретично е възможно, но все пак се надявам, че подобна масова практика няма да имаме в България, защото това е много трудно. Би трябвало цяла секционна комисия да си затвори очите, ако някой друг гласува от името на човек, когото го няма и знае, че няма да се появи в изборния ден. Нямам сведения и не мога да коментирам до колко това се е случвало. По принцип е един допълнителен риск за чистотата на изборния процес, който може да бъде избегнат, ако има друг тип регистрация за изборите.

Избирателни списъци с активна регистрация?

- Активната регистрация е един от алтернативните методи да се направи изборен регистър. По-общият проблем е свързан с логиката, по която законодателят е решил, че постоянният адрес е идентификатор за местонахождението на личността. Вероятно 20 на сто, а може и една трета, от хората не живеят на постоянние си адрес. Ние сменяме адресите си в този динамичен век, в който живеем, по-често отколкото сменяме номерата на мобилните си телефони. Този проблем ще стои дотогава докогато има това делене на постоянен и настоящ адрес.

И не се измени цялостно системата на регистрация...

- Между другото, последиците за изборите са по-малки отколкото за някои други неща. Примерно по постоянен адрес хората се търсят за призовки, за данъци, за какво ли не. Постоянният адрес е мястото, на което властта се опитва да комуникира с гражданите и тази комуникация не е възможна, когато гражданинът няма нищо общо с постоянния си адрес.

Това вероятно намалява и избирателната активност, тъй като много хора нямат време да се занимават с подаване на заявления за гласуване по настоящ адрес?

- Тук има две гледни точки. Едната е, че по този начин отчитаме някаква реалистична избирателна активност, защото делим броя на гласувалите на броя на всички български граждани с право на глас. Човекът, който не е в Тутракан и е "мъртва душа", все пак е български гражданин и има право да гласува, дори и да не го е правил никога. И когато изчисляваме избирателната активност, е редно да го включим и него. Проблемът е, че го включваме във вътрешен списък, а той не живее в страната. Ако има активна регистрация, той трябва да се регистрира там, където се намира.

От друга страна това създава впечатлението, че избирателната активност в България е много ниска и е нещо, което се обсъжда на всички избори. Всъщност не е така. Всъщност, без да може точно да се оцени броят на хората с право на глас, живеещи в страната, вероятно той е с над 1 милион души, по-нисък от хората в избирателния списък. Така, че реално тези 3.5 милиона души, които участват на парламентарните избор, и представляват в относителен дял много повече от 50 процента от хората с право на глас.

Това би могло да повлияе на референдума?

- Да. В момента са комбинирани референдум и президентски избори - двата вота, при които избирателната активност е фактор. За президентските избори трябва активност над 50 процента на първи тур и там е по-важно влиянието на този фактор, отколкото на референдума, защото процентът се изчислява върху броя на хората в избирателните списъци. По отношение на референдума - трябва да се достигне числото на гласувалите на последните парламентарни избори. Има един процент, той е 20 на сто, който трябва да бъде преминат, за да може парламентът да разгледа въпроса. Тези 20 на сто ще бъдат преминати, така че няма да е от съществено значение.

Възможно е обаче да се окаже, че този процент ще бъде от решаващо значение за изхода на първи тур на президентските избори, където е логично да се очаква активност близка или малко над 50 на сто. От него ще зависи дали да имаме избран президент на първи тур.

Ако няма активност от 50 процента?

- Отива се на втори тур, независимо от активността. Това вече се случи на изборите през 2006 година, когато Първанов имаше 64 на сто на първи тур.