„...Ефрейтор Никола Паскалев загива на 18 октомври 1944 г. в разгара на кървавия бой за връх Стражин, вратата към Страцин. По време на втората атака на местността Цицката първа рота отново е прикована от силен картечен огън, идващ от хитлеристки бункер. Парашутистите гинат като мухи. Ефрейтор Паскалев запълзява към бункера, стреля с леката си картечница, но свършва патроните на няколко метра от немското укритие. Една граната почти откъсва лявата му ръка, но Паскалев стиска зъби, ляга на земята, притиска към гърдите си няколко ръчни гранати и запълзява към бункера. После скача, затичва се, заобикаля бункера, хвърля се в него през задния му вход и се самовзривява. Бойните му другари атакуват върха с мощно ура и го превземат. Пътят на ротата към Страцин е открит.“

Когато за пръв път прочетох за Никола Паскалев в статия на сп. „Тема“ с автор Искра Ценкова, изразих съмнение, че такъв човек е живял в Първомай, защото никога не бях чувала за извършения от него подвиг. Оказа се, че информация може да се намери в книгата на Никола Сталев „Първомай и Първомайско през вековете“. Там получих и частичен отговор на въпроса защо е непознат Никола Паскалев за своите съграждани - Никола Паскалев е членувал в младежката националистическа организация „Бранник“, нещо, което според социалистическата пропаганда е недостойно и го прави носител на фашистки дух и самосъзнание, тъмно петно в кратката му и иначе героична биография.

Никола Паскалев е роден в Борисовград на 15 февруари 1923 година и само 6 месеца по-късно остава без майка. Отгледан е от втората съпруга на баща си, която го напуска след около 10 години – още един момент, за който в недалечното минало не е било хубаво да се говори.

За изграждането на малкия Никола принос имат чичо му Сребрю Паскалев и дядо му чието име не успях да науча, който имал воденица.

Благодарение на Иван Караславов е запазен сценарий на радиопредаване за 9 май, посветено на Никола Паскалев. В него журналистката Ганка Даскалова е използвала спомените на друг първомаец, воювал за Страцин – Ангел Йорданов. Там, разбира се, не се споменава за бранническото минало Паскалев. Но и в двата източника се подчертава, че е бил възпитаван в дух на национализъм и патриотизъм – рисувал е добре, много често портретите на български революционери, наред с българските стихове е обичал да рецитира и лириката на Пушкин. Както много бедни младежи той се записва в Младежкия националистически съюз „Бранник“, където получава дрехи и добра перспектива. Това, че е служещ в елитната дружина на българските парашутисти, говори, че се е отличавал с достойнства и мисъл.

Любопитен е фактът, че преди да се хвърли в боя, на вътрешната страна на куртката си Никола Паскалев пише: „Ако спечеля - печели цял народ, ако загина, губя само мене си и моята картечница Ганка!". Социалистическата пропаганда добавя и думите „Смърт на фашизма“. Част от куртката на героя е намерена след битката и е запазена в Националния военноисторически музей. Коя е Ганка, дали така се е казвала любимата на Никола Паскалев и има ли реална такава личност, не е потвърдено никъде.

Около спомените за Никола Паскалев и неговата саможертва възникват и други въпроси: защо елитно парашутно отделение е хвърлено в пехотна битка. Жертвани ли са бойците, които са служили в царската армия?

Посмъртно Паскалев е произведен в чин ефрейтор. В сценария за радиопредаването се споменава, че във вестник „Заря“ от 22 октомври 1944 година има репортаж за погребението на загиналите парашутисти. Там ефрейтор Паскалев е наречен „първата жива българска торпила“.

Някак естествено идва и асоциацията с подвига на Матросов, загинал година и половина по-рано в битка на Червената армия. Дори в материала на Искра Ценкова е споменато, че Паскалев тръгва на смърт по примера на руснака. Дали е възможно героят от Стражин да е последвал чуждия подвиг, можем да се съмняваме. Има известни разминавания между описанието на битката от съратника на Никола Паскалев - Ангел Йорданов, и публикуваното в сп. „Тема“, но безспорен остава фактът на героичната саможертва.

Ефрейтор Никола Паскалев е намерил място в експозицията на Военноисторическия музей в София. Там се съхранява куртката му, там все още лежи споменът за първата жива българска торпила и очаква гражданите на Първомай да научат за подвига му.

Теодора Кирякова