Ако се вярва на статистиката, на предстоящите президентски избори няма да имат право да гласуват 283 975 души от българското население, което е пренебрежително малка цифра на базата на данните от избирателните списъци.

По закон в графата на негласуващите попадат тези, които са под възпрещение и изтърпяващите наказания, както и лицата под 18 години.

Към 19 септември тази година избирателите за предстоящите президентски избори са 6 869 809, а избирателите в националния референдум са 6 868 903, сочат предварителните данни, информира БГНЕС.

Разликата от 906 души в двата избирателни списъка идва, защото тези граждани са придобили постоянен адрес за първи път в България след 8 август. По закон в националния референдум гласуват и тези, които за пръв път са получили адрес в Република България преди 8 август 2016 г. – преди насрочване на изборите

По последните данни на НСИ от 31 декември 2015 г. населението на България е 7 153 784 души /окончателното преброяване на населението в България през 2011 г. сочи 7 364 570 души/. Ако се вземат последните данни на статистиката и се съпоставят с избирателните списъци излиза, че без право да гласуват са 283 975 българи.

Юристи обаче твърдят, че това не са реалните цифри по ред обективни причини. Една от основните е това, че няма изнесена информация за национална база данни колко е населението, живеещо в България - няма информация за българите, които живеят трайно на територията на държавата. Очевидно има сериозна разлика на статистиката и национална база данни.

Статистиката на базата на статистически показатели дава плюс минус – родени, умрели, граждани. Тя е на базата на преброяването, в което обаче, ако някой не е иска да участва и не е пуснал преброителя, това лице не е преброено и не влиза в статистиката. Подобни случаи правят данните от преброяването неточни. Единствените точни данни са в ГД ГРАО „Население”, справка обаче показва, че там те са дадени по области и не са обобщени за цялата страна. Не съществуват данни и за броя на децата и на подрастващите до 18-годишна възраст.

Точни данни за населението е трудно да бъдат събрани и затова, че всеки български гражданин по Закона за българското гражданство трябва да има постоянен адрес на територията на Република България, независимо дали живее в страната, или живее на друго място. Всеки български гражданин се вписва в избирателния списък въз основа изискването за постоянен адрес, както е вписано и в Изборния кодекс. При предишни избори правилата са били идентични – това произтича от конституцията - от основен принцип за правото на всеки българин да гласува.

Български гражданин не може да е без постоянен адрес в страната. Има секции, в които по списъци има 7000 души, а реално в тях живеят едва стотици. Така в столичния район „Средец”, който е в центъра на София и е предимно с административни сгради, много малко са кооперациите с живеещи в тях, по списъци излиза, че е са 6000 избиратели, а те реално са между 300 и 500 души.

В избирателните списъци е включен всеки български гражданин. А това, че той живее извън територията на България, не го прави да не е избирател. Конституцията ясно казва, че всеки български гражданин, където и да се намира, има равни права. Това идва още от далечното време на кръглата маса, когато под натиска на СДС се постига споразумение - намиращите се извън страната да имат право да гласуват. Така идва и разминаването в цифрите, защото има реални граждани, но не живеещи в държавата, които по конституция не може да бъдат лишени от избирателни права и да не бъдат вписани в избирателните списъци.