На един далечен арктически остров руски изследователи откриха секретна база на нацистите, която получи името "Търсач на съкровища".
Базата се намира на хиляда километра от Северния полюс, на един от островите от архипелага Земя на Франц Йосиф. Островът се казва Земя на Александра и благодарение на студа, всичко там е добре запазено, макар да са минали десетилетия.
От развалините на бункера са извадени около 500 предмета с историческо значение. Сред тях има бензинови светилници, хартиена документация, патрони и предмети за лична хигиена, обувки със свастика от времето на Втората световна война.
Слуховете за фашистка база на остров Земя на Александра не са от вчера, те се носят от десетилетия. Сега има реални доказателства за съществуването ѝ.
Екпертите предполагат, че секретната база е построена през 1942 год. по преки указания на Хитлер. Вероятно експлоатацията е започнала през септември 1943. Обектът е бил изоставен през юни 1944. Изследователите смятат, че причината германските военни да напуснат бункера е заразяване. Те са имали трихинилоза заради консумация на сурово месо от бели мечки, която е довела до смъртта на членове на екипажа. Останалите живи били евакуирани с хидролан BV-138 в рамките на спасителна спецакция. Най-ценното оборудване било изнесено по-късно с подводница U387.
"Търсач на съкровища" е една от най- загадъчните бази на нацистите в Арктика. За съществуването на метеорологична и пеленгационна военни станции руснаците научили още през 1942 г., когато съветски летци прелетели близо до складовете на базата. Следи от присъствие на нацисти на острова били наблюдавани и по-рано през 1941. След края на Втората световна война специална експедиция посетила изоставената база, но за това има само откъслечни сведения.
Знае се, че през септември 1951 г. ледоразбивачът "Семьон Дежньов" е преминал през пролива между островите Земя на Георг и Земя на Александра. Екипажът на кораба изследвал изоставена нацистка станция. Открили 5 блиндажи (съоръжение от бетон, изградено в земята за прикритие на войници), оразмерени за 30 души, метеорологична площадка и антена. Бункерът имал 7 апаратни, спални, столова, кухня и склад.Една четвърт от бункера била под земята, видимите части били боядисани с бяла блажна боя. В окопите около блиндажите открили радиостанция, миномети и картечници. На пет километра от брега открили друг, по-мощен радиопредавател, скрит под навес. Край брега, недалеч от базата, имало моторна лодка.
Станцията не се вижда от водата. Намира се на 500 метра от брега, на 30 метра над морското ниво. Базата е била под командватето на Kriegsmarine - военно-морскоия флот на Третия райх. По това време в съседство имало и съветска писта, която за разлика от немската не била разположена добре и излизала от строя заради арктическите ветрове. Съветски военни свидетелстват, че са виджали немски подводници около база под скалите на острова. Тези свидетели отдавна не са между живите, а информацията за секретната база се превърнала в трудно проверими слухове.
Днес осровът Земя на Александра е част от природния резерват "Земя на Франц Йосиф". Има едно-единствено населено място - Нагурское, където има гранична база. Там се намира и най-северното летище на Русия. То обаче не разботи целогодишно, кацането е невъзможно когато почвата замръзне. Обаче има планове да бъде модернизирано и пистата от втори клас с размери 2,5 км на 42 метра да може да приема изтребители Су-34 и МиГ-31, както и Ил-78. Но интересът към Арктика като цяло расте и Русия смята да изгражда на острова затворен административно-жилищен комплекс, за да го използва не само за военни цели, а да разработва транспортните възможности и природните богатства на този далечен регион.
