През 30-е години на XX век близнаците били истинска атракция, особено ако успеят да оцелеят. Когато в едно фермерско семейство се родили идентичните петзначки Дион, светът не бил виждал подобно чудо. Анет, Сесил, Ивон, Мари и Емили изплакали на 28 май 1934 година в Корбейл, Онтарио, два месеца преди термина на майката.

Докторът, който ги изродил – Алън Дафо, въобще не бил сигурен, че децата и майката ще оживеят. Бебетата били увити в дебели одеяла и оставени в плетена кошница в кухнята пред отворената врата на печката, за да им е топло. През два часа ги разповивали и ги мажели с олио. Първите 24 часа им давали само вода, подсладена с царевичен сироп.

Новината за чудото се разчула, когато чичото на момиченцата попитал в местния вестник колко ще му струва да пусне обява за родени пет бебета наведнъж. Не след дълго хора от цяла Северна Америка започнали да предлагат помощта си.

С помощта на кърмачки-доброволки и на Канадския Червен кръст петте момиченца станали официално първите петзнаци, които оцеляват след раждането.

Но вниманието, което получили, изиграло лоша шега на семейството и животът на момиченцата се превърнал в истинска трагедия.

Когато навършили четири месеца, Канадското правителство отнело децата от родителите, официално – в името на тяхното благополучие и за да не могат майката и бащата да ескплоатират известността на своите момиченца. (Същевременно правителството оставило петте по-големи братя и сестри на петзначките в семейството.) Повод станали преговорите, които таткото – беден фермер – водел с представители на Световния панаир в Чикаго Century of Progress да показва децата на публика.

Въпреки че те били напълно здрави, държавата ги затворила в специално построена болница, начело с д-р Дафо, която повече приличала на атракцион, отворен за посетители. Мястото станало известно като „Куинтланд“ и привличало туристи от цялата страна. До деветата си година децата живеели под опеката на местното правителство.

Същевременно Анет, Сесил, Ивон, Мари и Емили били заобградени от цяла армия лекари и медицински сестри и били подлагани на медицински изследвания и експерименти. Лекарите си водели бележки по физическите им прилики и личностни различия. По-късно Сесил разказва, че първата дума, която научила, не била „мама“, а „доктор“.

На децата не било позволено да посещават училище, възпитатели се грижели за тях в новия им дом. За сметка на това обаче били снимани във филми и телевизионни реклами.

Между 1934 и 1943 г. 3 милиона души посетили „Куинтланд“ в Северно Онтарио. Туристите разглеждали петзначките три пъти на ден през стъклен покрив над тяхната площадка за игра. Понякога момичетата били обличани и извеждани навън, за да се запознаят с посетителите. „Куинтланд“ докарал повече туристи от канадската част на Ниагарския водопад. Цяла индустрия се оформила около феномена с момиченцата – правели се кукли с техните лица, сладкиши, чинии и пощенски картички. Баща им отворил магазин за сувенири срещу „Куинтланд“, където продавал камъни от фамилната ферма, за които твърдял, че помагат при стерилитет. Смята се, че правителството и бизнесът, който се възползвал от популярността на децата, са спечелили половин милиард долара от сестрите Дион.

През 1943 г. семейство Дион успяло по съдебен път да си върне попечителството над децата. Но според свидетелства на самите сестри родителите им ги третирали като едно цяло и често им натяквали колко проблеми са докарали на семейството с появата си. През 1995 г. трите оцелели дотогава сестри заявили, че баща им е упражнявал сексуално насилие върху тях в тийнейджърските им години. След петзначките още три момчета се родили в семейство Дион.

Когато навършили пълнолетие, сестрите побързали да напуснат бащиния си дом. Три от тях се задомили. Емили станала медицинска сестра, а Ивон – скулптор. Емили починала през 1954 г., а Мари – през 1970 г. През 90-е години трите оцелели сестри заживели заедно в Монреал. През 1998 г. те получили с огромно закъснение обезщетение от правителството в размер на 2,8 милиона долара заради експлоатацията, на която били подложени като деца. Ивон почива през 2001 г.